Докато се прибирах, една снежинка падна върху ръкавицата ми. Беше толкова красива, сякаш рисувана. Малка, нежна, ледено студена, но ми донесе много топлина. Погледнах към небето и видях милиaрди такива, но нито една не беше толкова красива, колкото моята снежинка. Падайки на ръкавицата ми, тя загуби живота в себе си. Замислих се колко кратък живот имат снежинките. Откъсват се от облаците и летят... леееетяяяяят ли, летяяяят... сякаш танцуват танца на живота си... красиви,  дори и в последната си танцова стъпка, те ни показват колко жалки сме ние хората. Замислих се, че и нашият живот, подобно на техния, е кратък, и ние сме просто едни танцьори... кукли на конци, управлявани от онзи горе... и ние един ден, също като онази, моята снежинка, ще загинем. Пожелавам си само, подобно на тях и ние да полетим, макар и за малко. И макар и кратък, и ние да изтанцуваме своя танц. Дано имаме щастието на една снежинка, пък нека после да се разтопим, поне ще се радваме, че някога и ние сме летели...