https://www.youtube.com/watch?v=6qh4jIWENhA

„Касапницата” беше хит от тинейджърските ми години в компанията на „Конюшната” – така наричахме един двор в който се събирахме в „Драс махала” (някога Еврейски квартал в центъра на София, между Халите и бул. В. Левски”). Там живях от бебе, израснах и учех в 1-во ЕСПУ. Навярно всеки тогава си е задавал въпросът както в песента „Защо се ражда човек, за какво?”. Ние просто се забавлявахме и едва ли някой сериозно си е отговарял на този въпрос. После като поотраснахме, всеки пое по своя път и така остана само споменът за компанията в „Конюшната”. По-късно аз си отговорих на този въпрос. Бях на 21-22 когато срещнах Исус Христос – най-същественото което можеше да ми се случи в живота. Разбрах, че живота няма смисъл, човек просто да живее, да бъде или да не бъде някой, а после да умре. Само Христос дава смисъл и истинска цел, истинско щастие и ако пропусна да Го приема, пропускам всичко. Тогава приех това предизвикателство – да повярвам в нещо което не виждам, не разбирам и не знам за него. Е, просто направих правилният избор, за което съм безкрайно щастлива и благодарна на Господ, защото никой не може да дойде при Отца освен чрез Христос. Има живот вечен и вечна смърт – вечно отделяне от Живота и Твореца, наречено ад. Този ад е трудно обясним, но това е състояниe  на човешката душа когато умре човек, извън физическото тяло, безкрайна болка, самота, мъка и агония, и невъзможност да се излезе от това. Същински ад според мен още тук на земята е за онези които не са предали живота си на Бога. Онези които отказват да повярват, отказват да живеят. Спомням си в компанията ни имаше едно момиче Биляна. Тя се дрогираше и беше намерила морфин от някъде, а после лидол (по-това време беше доста трудно да се сдобиеш с такива ампули). Наричаше морфина „моркови”, а лидола „лимони”. Спомням си прическата и в стил „уейв”, перчемът на една страна и обръсната от другата, дрехите – черни, скъсани тук и там. Беше на 16 когато почина от свръх доза. На погребението се изсипаха камара хора от Попа, Кравай и Синьото, където ходеше тя. Първите пънкове на България бяха там, уейфове, метали, всички свидетели на това какво става с това когато се друсаш и до къде води. И какво от това, някой продължаваха, а смъртните случаи нарастваха и нарастваха. Нищо не може да трогне наркомана! Беше ми много гадно, на 14 години да ходя на погребение на приятел от компанията, да наблюдавам младото тяло на Биляна безжизнено и бездиханно. Ако тогава познавах Бога, щях да благовестя на всички в този момент, така че всеки да се замисли и да бъде предизвикан да вземе решение, но уви не бях и чувала за Исус Христос. Точно тези хора от ънерграунда, от субкултурите, аут сайдерите се нуждаят от Бога, макар, че арогантното поведение, надменните очи ти показват, че нямаш достъп до тях. Но това е една черупка, една обвивка. Христос с любовта си прониква под обвивката и всичко с което се е барикадирал човек. Той разоръжава врага и освобождава пленниците на сатана. За това мога да разказвам как точно става, защото се е случвало пред очите ми безброй пъти и именно с такива хора. След тинейджърските ми години, аз се посветих на това да помагам на тези които са в наркотичното блато. Темата отива в друг ракурс, за което допълнително ще напиша в отделен разказ. Говоря за живота и смъртта, това са две действия за човек: ние се раждаме и умираме, да но има друго раждане и друго умиране, освен това което е чисто физическо. В песента „Касапница” се пее: „Днес си тука, утре не, е пак ще си сред нас, на паметник, на плоча или просто в паметта.” Така е, споменът за хората някога живели остава единствено в паметта и в надгробните плочи или паметници. Но къде е душата на човека? Къде отива душата на човек след смъртта? Всеки още сега може да избере къде да прекара вечността. При Бог и с Бог или за винаги отделен от Него при сатана и геената където няма спасение. В никакъв случай Бог не е измислил ада за хората и Той не иска никой да отиде там. Ада е измислен за сатана и всички паднали ангели с него. Сатана има за цел да привлече колкото се може повече хора, които да отидат с него в ада. Той е враг на Бог и враг на човеците. Както виждате той го прави доста успешно по различни начини в индивидуален план и в световен мащаб. Но всеки може да промени курса на историята си и да излезе от властта на сатана. Христос дава възможност след възможност. Следващия път не отказвай. Следващия път приеми Спасителя. Следващия път може да ти е последният. „Касапница безправна е човешката съдба! Раждаш се, умираш и за какво е всичко това?” Ти не просто избираш някаква религиозна принадлежност, това което правиш е, че анулираш властта на сатана в живота си обявявайки Исус Христос за Господ (Господар) в живота ти. Свободолюбивите личности не обичаме господари, но това е духовен закон, ако Исус Христос не е господар на твоя живот, то е сатаната. Няма неутрално положение. Физическият свят се управлява от духовният. Всичко материализирано тук на земята, първо идва в духовното. Истинската свобода е да бъдеш в истината, а Исус е истината. Не си мисли, че може да си в неутрална позиция, точно тази заблуда обича най-много сатаната. Стоейки в тази заблуда ти си вече сигурен пътник за ада.  „Споменът остана в нашите сърца”  - нима искаш само да си спомня някой някога за теб, отколкото да бъдеш във вечния живот, във вечната радост и красота в Небесния Ерусалим, близо до Този който най-много те обича от всички земни същества на земята. Близо до Вечния Творец. Вечна смърт или вечен живот – избора е твой. Не казвай, че си твърде млад или е рано, искаш да си поживееш още малко. Колко малко е това, знаеш ли? Не отхвърляй вечния живот, безусловната любов и спасение от Исус Христос. Не отлагай за утре! Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. (Римл. 10:9)

Жанета Иванова