Когато един човек се роди първата му комуникация с новия свят е плачът, който казва: „Аз съм". Две простички думи дават началото на нов житейски път. Какъв ще бъде той, определя единствено самото творение на природата - може да стане или известен, или не. Какъвто и да се прояви в бъдеще, нека не забравя, че всички сме се родили голи и еднакви в наименованието „бебе". И още преди да е напуснал голямата сграда с нови и непознати неща, които се движат и не се движат, въпросното пеленаче вече открито общува с майката по различни жизненоважни нему въпроси. Макар повечето жени да не разбират странните звуци, които издава отрочето им на ехографа и много след „Голямото събитие", важното е, че то е добре и на него се обръща най-голямо внимание, приказва му се най-много и пред него се откриват най-невероятни неща от ежедневието, като наливането на чаша вода. Нищо чудно, че именно малките сладури са смятани за едни от най-големите философи, докато навършат 7, а именно способността ми да се учудват. От тук има един малък период на памперси, рев, хранене през три часа, което се струва на родителите прекалено дълго и мъчно, в сравнение със заседналия им живот пред компютъра на работа. След това е периода, когато детенцето отива на душевно изтезание в някоя ясла. Трябва да отбележа, че някои деца приемат това много тежко, но въпреки това за в бъдеще ги прави много любвеобвилни хора... или много затворени, но в никакъв случай не се отказвайте от яслата, защото рискувате да стане разглезен. Прекомерното внимание, остатък от първия период на развитие, може рязко да промени месленето на всяко дете и то да контролира вас, а не вие него. Угаждането също е голям порок за всеки начинаещ родител - по този начин пеленачето си изгражда представата още от рано, че е способно да притежава всичко, което си пожелае. Специалистите препоръчват децата да имат най-много по три играчки, защото ако са повече, те няма да им обръщат достатъчно внимание, за да ги разучават подробно и прочие. Телевизията и компютърът са останалите фактори в развитието, които са неизменна част от порастването, тъй като рано или късно всеки се научава да борави с дистанционното или мишката и клавиатурата. В този случай, както и при храненето, се поставят някакви граници не в честотата, а в дълготрайността, която не бива да превишава повече от 3 часа на ден, но не наведнъж. Възпитанието обикновено започва от както детето се научава да ходи и да разбира думи и жестове. Колкото и упорито да е, запомнете, че то все пак все още се учи и не се ядосвайте, ако не разбере от първия или втория път. Същото е да обясняваш на един чужденец, който си няма никаква представа за езика ни, как да стигне до гарата и коя по-точно, ако са три (ако изобщо говори за гара). Та, каквото и да правите, в никакъв случай не плашете детето с Баба Яга, полицията или някакъв друг страшен обект на неговото съзнание, защото това също влияе на отрочето. Опитвайте се също да отделяте повече време за него, но не да го водите на увеселителни паркове или на сладкарници, а да си играете с него поне по два часа на ден. По този начин му показвате, че държите на него и че любовта не е нещо, което трябва детето да си заслужи. Щом навърши 5, вече спокойно може да му позволявате или подкрепяте само да си чете приказките за лека нощ, да си намери приятели, ако няма, да си намери някакво хоби или занимание, нещо, което да се превърне в навик. Не го корете, когато греши, а със спокоен глас му обяснявайте и то ще разбере. Първи клас наближава и ще е чудесно, ако предварително сте го запознали с азбуката и цифрите, за да се представи добре и да го улесните. Оттам нататък вашата помощ ще трябва да е изцяло свързана с учението и проблемите в училище. И така до пети клас, където нещата коренно се променят и със всяка изминала година се усложняват, не само, че детето е пред прага на пубертета, което е пашкула при пеперудите. От където и да го погледнем, си остава най-трудната част от живота на всеки един от нас. Пораснал, той вече се чувства самостоятелен, но не и свободен и затова е толкова раздразнителен. Тук се изисква много гъвкав подход, на който малцина са способни. После минават 18 и се освобождават от предишните си тежести, за да се захванат с още по-големи. Няма смисъл да продължавам по-нататък, поради простата причина, че колкото и да расте това многообичано бебе, то винаги ще има нужда от родителите си и от тяхната подкрепа. И, скъпи начинаещи и напреднали, запомнете, че боя и строгостта са две съвсем различни неща. Успех с бъдещето поколение!

За още съвети, драснете ми писъмце на майла! ^_^