Кечисти

И какво толкова е станало? Има ли сме цар за министър председател. Имали сме център нападател министър председател… И така: Радев скочи от влака в движение и сега ще гледа как се вее там огнената грива на Илиана Йотова. Ако не я срешат все пак. Протоколно да я срешат. Ако не, поне ще служи за ветропоказател.

От години Радев биеше телеграми“ Пристигам да победя Борисов… Пристигам да набия Пеевски! „В Американския кеч има такива сцени: Някой коментира коментира, па хвърли костюма и скочи на тепиха. Защото от публиката му подвикват: „ Излез, да те видим, ако ти стиска!“ А Президентът загряваше. Сега май наистина ще излезе по чорапи, без алиби и без аплодиращи клакьори. ТНса тепиха има захват, баланс и онзи миг тишина, в който става ясно дали си дошъл да се бориш или да обясняваш правилника.

И ще трябва да облече екип. Стига се е увивал с националния флаг. В Кеча си си наметнал знамето, докато излезеш. После го сваляш и влизаш в цвят и номер на гърба. А публиката брои захватите и се подсмихва. Тепихът не е мегдан, мястото е точно колкото за двама и един победител. Ако влезе трети, става тълпа и правилата се размиват. Ще трябва или да избута някои, или те сами да се изнесат, обикновено с обяснение, че са били там „само за морална подкрепа“.

Парадоксът е че като нов играч се прокламира човек, който е в устата на хората десетина години. Десет години си бил в хорото, но излизаш и казваш: сега започвам на чисто. Но миналото не стои в килера кротко, а се суши на простора пред всички. И колкото повече настояваш, че си „нов“, толкова по-старателно ровят в стария кош. Някои глупости пожълтяват като вестници, други миришат подозрително свежо, все едно вчера са ги вадили от пералнята на оправданията. На тепиха това не се пере. Там просто го вадят и го размахват, а публиката си прави изводите. Довчера хвърляше камъни по сергията и крещеше „мафия“, днес си подрежда стоката на същия щанд. Обяснението винаги е едно и също: те са лоши, аз съм различен, макар че седим на една маса и поръчваме едно и също меню.

Но поне ще има сеир за гледане. Ще си вземем пуканките и ще се наредим на първия ред. Народният театър е в ремонт, но политическият цирк винаги играе с пълен състав. Билетчето обикновено е скъпо, а програмата пълна с повторения. Първо обещания на едро, после антракт с оправдания, накрая драматичен финал, който подготвя следващия сезон. Дали си заслужава? Ако търсиш катарзис, рядко. Ако търсиш зрелище, пуканките свършват преди второто действие. Но касата винаги работи, а ние по навик оставаме до края, с надеждата този път номерът да е нов.