КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ

РАЗПРЕДЕЛИХА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ЗА ЧИТАЛИЩАТА

„Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната.“ (Стивън Кинг)

Наскоро бе разпределена държавната субсидия за читалищата в общината. След извършеното точкуване, комисията разпредели предвидената сума. За НЧ „П. К. Яворов 1867“ Чирпан бяха определени 71 653 лв. Селските читалища получават следната субсидия (по азбучен ред, в лева): Винарово-10 579; Гита-8 415; Димитриево-6 011; Държава-6 732; Зетьово-18 273; Зл. Ливада-7 694; Изворово-7 935; М. Тръново-8 175; Могилово-7 935; Рупките-8 896; Свобода-13 705; Спасово-10 339; Ср.градище-11 301; Целина-5 290; Ценово-7 454; Яздач-7 213. Всичко: 217 600 лева. Повечето представители на читалищата изразиха своето удовлетворение от факта, че за втора поредна година се постигна едно справедливо разпределение на средствата от държавния бюджет, което беше немислимо в мрачните години на управлението на Васил Донев. Единствените, които изразиха недоволство, бяха представителите на „старото“ чирпанско читалище.

Няколко думи за бившето ръководство на читалище „Яворов“. Тези хора още живеят в свят, съставен от призраци. Управлението им на столетната културна институция беше обществена патология, беше аномалия. Те изкопаха дълбоките ровове на разцеплението в чирпанското културно общество и създадоха вражда, която деградира чирпанската публичност. Бе въведен езикът на презрението, за да се отнеме достойнството на хората, които имаха „прегрешението“ без да ги питат, да започнат да работят в пространството на чирпанската култура. Според техния манталитет и морал, това пространство е тяхна частна собственост! Тези хора имат способността да саботират всеки смислен разговор по тази значима обществена тема, превръщайки опитите за комуникация и размяна на мисли или идеи в разкаляна локва, в кочина, в нецивилизовано сборище. Така разумът и логиката стават нежелани емигранти и биват скоропостижно удавени в тинята. Това е тяхното оръжие. Техните типични прийоми са усъвършенствани с времето. Способни са, не само да изопачават истината, но да унищожават смисъла на говоренето. Едничката им цел е да запазят, доколкото могат, своя личен феодализъм! Властта, дори и най-малката и най-мимолетната, запълва пустотата, оттук е и нейната притегателна мощ. Вижте ги тези, не им се слиза в анонимност. Пенсията се преживява като погребение на името, като изход в нищото. Както е казал Марк Твен: „Добри хора, в лошия смисъл на думата”, непоправимо добри, бих добавил. Мнозина отказаха да веят палмови листа за прохлада на Великия акордеонист и неговата свита и казаха сбогом на илюзиите. Добро решение за всички, които милеят за душевното си здраве и целостта на своя разум.

Все още, едната част от читалище „Яворов“, финансово и котерийно свързана с бившия председател, иска на следващото изборно събрание да спечели отново, а другите, смислените хора и идеалистите, да загубят. Видна е неспособността на тези да се оттеглят, виден е комплексът на посрамените читалищни величия за несменяемост, както и конвулсиите на тяхното его. Играта е унизителна, но се играе от читалищната клиентела за целите на собственото й оцеляване. Ползвателите на всяко читалищно управление са едни и същи, с лек превес на конюнктурно доминиращата група. Това обстоятелство прави запазването на НЧ „Яворов“ в сегашния му архаичен вид много проблематично и твърде условно. Огромна енергия се разхищава за война с общината и селските читалища, за дискредитиране на противници и медийно фалшифициране на реалността. Смислени обяснения няма! Претендира се за още пари. И не изобщо за пари, а за парите на другите! Защото общата сума за читалищата в общината е фиксирана в държавния бюджет и тя е 217 600 лева. От нея, читалище „Яворов“ претендира за 133 000 лева?! Това е повече от 60%! Виждат им се малко 71 000 лева?! Имат си тяхна фантазия за безотказно действащ и всеобщо достъпен „рог на изобилието“! Няма как да им се спести усилието и болката на проумяването. За тях истината е голямо отклонение, защото имат илюзии за лесни решения. Времето на илюзиите обаче, свърши и дойде реалността!

Георги МИЛАНОВ