Кратката история на един фестивал …и неговата публика

         Пътуваме за Ниш…Настроението в автобуса е приповдигнато.Отиваме на поредния международен хоров фестивал.Дамите от хор „Златна лира”-Търговище са много интересни и по своему уникални,жизнени-с невероятно чувство за хумор и творчески хъс.Време за скучаене няма.Всеки допринася с нещо за доброто настроение на групата.Съставът посещава Сърбия за втори път.

         Но защо точно град Ниш е домакин на международния фестивал за аматьорско хорово пеене?Потърсихме отговора сред организаторите на фестивала и нашите гидове.Както винаги, посрещат ни топло и сърдечно,всеки говори на своя език и пак се разбираме чудесно.Неслучайно изследователите-лингвисти са определили българския език за четвърти класически език( в Средновековието),послужил за основа на останалите славянски езици и издигнат по значимост до латинския.Говорим си малко по-бавно и всеки от събеседниците се старае да вникне в смисъла на казаното от другите.Сърбите споделят с  гордост,че именно в техния град Ниш е основано първото певческо дружество още в края на ХІХ-ти век.Завеждат ни за генерална репетиция и всички хористки изваждат фотоапаратите,за да снимат един от най-хубавите летни театри- „Нишка твърджава”,специално построен за фестивални цели. „Намек” за средновековни стени,уютно и същевременно просторно,алюзия за отминали събития и епохи,място за среща на Времето и Народите,архитектурна метафора…Много сравнения нахлуват в съзнанието ми от позицията на наблюдател.Но още по-поразяващо впечатление ми направи изключителната нишка публика,която дозира своите   аплодисменти като професионална комисия,оценяваща безпристрастно постиженията на участниците.Удоволствие е да се пее пред ценители,които уважават изкуството и подхождат изследователски към националната идентичност на изпълнителите.

         Вървим по централната улица на Ниш.Забързани граждани с пазарски чанти пресичат моста над Нишава и продължават към домовете си.Колите ни дават път и преминаваме през  платното.Факт е,че 350 000-ният град се разраства бързо и  създава усещането за непрекъснат прогрес и движение напред.Това го прави подходящ за домакин на този фестивал.  А после разходка в парка.Млади родители се наслаждават на първите стъпки на рожбите си.И получаваме много аплаузи за нас-участниците във фестивала. „Вие пяхте снощи ,нали?От България?Гледахме ви.”

         Разглеждам специалната монография,издадена за фестивала(Хорске свечаности у Нишу-Сузана Костич-2006-изд.НКЦ)–жива   „биография” на форума в слово и картини. Как всичко се променя…

Първият фестивал е проведен през 1958 г.,а от 1968 г. югославският форум става с международно участие.За 40 години са проведени 20 фестивала,на  които са представени над 350 хорови колектива от бивша Югославия и 50 от Европа и Америка.Летният театър „Нишка твърджава” е посетен от повече от 10 000 участника.Но хоровият фестивал не включва само концертните представяния на ансамблите.Освен това се провеждат и хорови ателиета,работи се върху подготовката на големи вокално-инструментални произведения,семинари,съвети,тематични трибуни,изложби,награждаване,връчване на най-голямото признание-Златна значка,нощни серенади,концерти в близки населени места,общи мероприятия за запознаване на участниците –забави,коктейли,неформални срещи и общуване.Научихме,че през годините фестивалът е претърпял много промени,но остават непроменени условията-тук всички са приятели,няма победени и победители.Има само радост и топлина.До голяма степен това се дължи и на добрия прием от сръбските колеги.Техният народ е много музикален и за него песента е форма на всекидневна комуникация.Дори оркестровата музика в някои случаи представлява трансформация на хорови песни.Това се дължи на силното влияние на хоровото пеене върху музиката въобще.Организаторите на фестивала издигат максимата: „Нека музиката да просветли нашия ум”.Те създават радост за хиляди участници,силно влюбени в хоровата музика и отдадени на тази кауза.Чрез тези занимания стотици хора (с различен семеен и професионален статус)получават възможност да задоволят своята потребност от релаксиране чрез пеене (в най-добрия смисъл на думата).Освен това хоровият фестивал дава възможност на диригентите от различни страни да сравнят своите постижения,а композиторите- да покажат най-новите творби от своето творчество.

         От 2002 година югославският хоров фестивал става международен.През изминалото време различни музиканти и специалисти са дали своята оценка и пожелания за фестивала.Ето и някои от тях:

-Брус Либерман -диригент на хора на студентите от Йейл-споделя:

 „Най-впечатляващото е ,че на концертите в Ниш присъстват хора от различни генерации и възрасти.”

-Джурджевка Чакаревич - оперна певица

 „Високо ценя нишката публика.Изключителният летен театър и добрата акустика позволяват да се покаже как хоровото пеене тук е приемано и уважавано.”

-Юрген Юргенс - диригент на хор „Монтеверди” от Хамбург,Германия

  „Имал съм възможност да се срещна с югославски хорове и в други части на света.Но фестивалът затвърди моето добро впечатление за югославското хорово пеене и надмина очакванията ми.”

-Габриела Егете - диригент

 „Ако композицията се изпълнява правилно,от сърце-всеки слушател може да усети това.Целта на музиката не е само да ни разведри или разположи добре.Нейната основна цел е да прочисти душата ни.Затова музиката е най-чистото изкуство.Всеки ден се нуждаем от истински добра музика.Золтан Кодай е казал: „Без истинска музика може да се живее,но не си струва.”

-Димитрис Папапостолу - композитор,Гърция

 „Музиката и песните обединяват хората и носят мир,правда и любов.”

-Александър Вуич – председател на съвета на ХХІ – я  международен хоров фестивал – Ниш – 2006

          „Когато на политическата сцена различните религии и системи се конфронтират,когато реалността е заменена с пропаганда и виртуалност,а акцията за убийството на хиляди невинни хора се нарича „ милосърден ангел”,тогава можем да потърсим убежище и сигурност единствено в света на музиката.Защото там властва хармония и всички се разбират без преводачи,а общочовешката идея за братство между народите достига пълното си изражение.Всички тези постулати намират своето осъществяване в ХХІ – я  интернационален хоров фестивал-Ниш-2006.Именно хоровата музика е този път ,чрез който нашият град се намира вече в Европа.Ниш има какво да покаже на света.Даваме възможност на гостите си да опознаят нашите стойностни постижения и  см открити да приемем всичко ценно,без значение от къде идва то.Гражданите на Ниш ценят и поддържат  своя фестивал и с нетърпение очакват да чуят изпълненията в  „Нишка твърджава”.Тези изяви вдъхват надежда за бъдещето на човечеството ,което ще се гради върху сговор и разбирателство,а не върху конфронтация.”

-Сузана Костич – селектор на фестивала

 „Още веднъж показахме,че и ние можем да бъдем привърженици на традицията,защото има феномени,които трябва да бъдат запазени.От голямо уважение към всички,които преди нас са допринесли за развитието на този фестивал – ние търсим нов път,който не е така лесен,но е единствено възможен.Провокираме желанието за  „обмен на музика” без състезания,само за радост и сдружаване,като един вид обикновена комуникация с другите народи.Първата линия на програмата обхваща представянето на „Реквием” на Моцарт.Другата линия включва художествената комуникация между различните народи и култури,а третата програмна линия събира всички останали дейности – манифестации,изложби,предавания,концерти,размяна на изкуство и запознанства.

         Ако си задавате въпроса-защо така дълго центърът на хоровото пеене остава в Ниш,може да намерите отговора в събитията от 1884 година,когато тук е основано първото аматьорско певческо дружество.Но нека ви кажем: „Добре дошли! Радвайте се !”

         На 06.07.06 г. всички участници ,които бях пристигнали за нишкия фестивал,заеха местата си в летния театър,за да се насладят на изпълнението на  „Реквием” от Моцарт.Сцената се изпълни с множество хористи  в бели тоги -от 4 хора (Смесен хор при факултет по изкуствата-Ниш- с диригент Сузана Костич,Нишки камерен хор-диригент Ив.Мирович,Академичен хор при СКЦ-университет-Ниш  с диригент С.Костич,Мадригален хор при факултета по музикално изкуство-Белград- с диригент Александър Вуич.Пред тях застанаха изпълнителите от струнния оркестър при факултета по музикално изкуство –Скопие- с диригент В.Тодевски,камерния оркестър при факултета по изкуства-Ниш-с диригент М.Иняц и нишкия симфоничен оркестър с диригент И.Маринкович.А най-близо до публиката бяха солистите-

-Ана Цветкович-сопран

-Драгана Станкович-алт

-Любомир Попович-тенор

-Светозар Вуич-бас

         Музикалното „общество” от млади музиканти(предимно студенти)бе дирижирано от утвърдения маестро от Македония-проф.Фимчо Муратовски.Започнал кариерата си като диригент в операта на Македонския народен театър в Скопие.От 1971 г. оглавява Македонската филхармония.От 1969 г. работи във ФМУ-катедра композиция и дирижиране.През своята 40 годишна кариера е дирижирал произведения с широк диапазон-от старите майстори до съвременните композитори.Обиколил е много страни в Европа и Америка.Музикалните критици го определят като диригент с висок професионализъм  ,сугестивност,префинена музикалност и прецизна мануална техника.Фимчо Муратовски е определян като творец със способност да осъществи до край идеята на представяното произведение и да го покаже автентично на слушателите.

         Хористите изпълниха една „ безкрайна мелодия” с отлична звучност,перфекционистична  чистота на тона,внушителни контрасти между мъжките и женските гласове.Всичко това предизвика монументалност на изпълнението.В  „Dies irae”почувствахме устремна енергия с неовладяна,но дозирана стихия на музикалното внушение.В „Tuba mirum…” бяхме изненадани от прекрасните „лирични” оттенъци в изразителния глас на баса(Светозар Вуич).След красивите валдхорнови напеви алтът(Драгана Станкович) вдигна  „летвата” със спинтовия блясък на вокалната си импресия,поразяващо съчетана с кадифена звучност.А безплътното „Lacrimozo”ни въведе в медитативното състояние на „промененото съзнание”,където сугестията на красивите гласове предизвика необратимо внушение.Изпълнението на всички сръбски хорове може да бъде наречено „ярка музикална тъкан от сияйни гласове,допълващ се чудесно”.А отличната координация между хор и оркестър едва ли бе случайност.Тези „случайности” се постигат с упорит и продължителен труд.Точният баланс между гласове и инструменти,автентичният стил на интерпретиране  на творбата и енергичният стил на диригента като „образ” от сцената-подсилиха неповторимото усещане за сливане с музикалната мисъл и авторовото послание,което стигна до всички сърца в публиката.Ставащото на сцената грабна като вакуум присъстващите и не се забелязваше нито една скучаеща личност.Дори децата бяха вперили очи в артистите и не пропускаха музикалното събитие.

         Внушителното откриване на фестивала даде възможност на 15 гостуващи състава от 9 страни да покажат с още по-голяма убедителност националното си изкуство.В ХХІ- я интернационален хоров фестивал участваха:

-Хор ОШ- „Мика” - Ниш- дир.Г.Стаменкович

-Хор ОШ- „Учитель Таса”- Ниш- дир.М.Стоянович

-Смесен хор „Братя Барух”-Белград- дир.Т.Стошич

-Смесен хор АКУД- „Ацев”-Скопие –дир.Шопов

-Женски хор-СКЦ-Университет-Ниш-дир.З.Станисавлиевич

-Женски хор „Златна лира”-Търговище-дир.И.Иванова

-Смесен младежки хор „Iuventus cantat”-Сомбор,Сърбия,дир.Ф.Проданов

-Младежки хор „Свитич”-университет „Гогол”-гр.Низинь,Украйна-дир.Шумска и Костенко

-Хор на момчетата и камерен младежки мъжки хор-гр.Брест,Белорус,дир.А.Игумнова

-Смесен хор „Мелтингиотес”-Ле Пуи ан Веле-Франция,дир.Маркович

-Смесен хор при унията на гръцките банки,Атина,Гърция,дир.К.Евангелатос

-Младежки хор „Радост”-Москва,дир.Т.Жданова

-Камерен хор „Аве”-Любляна”,Словения,дир.А.Хауптман

-Сръбско певческо дружество „Единство”-Баня Лука,дир.Н.Савич

-Църковна певческа дружина „Бранко”-Ниш , дир.С.Цинцаревич

         Въпреки отсъствието на състезателен характер,фестивалът има свое най-голямо отличие-Златната значка.Тя бе присъдена на словенския хор „Аве”-с диригент Андраж Хауптман.Това отлче е било връчено за първи път на Михаил Вукдрагович-инициатор и основател на нишкия фестивал.Освен това се присъждат и следните награди

-за най-добре изпълнена програма(цялостно)

-за най-добър избор на програма

-за най-добро представяне на творба  от роден  композитор

-за най-добро представяне на композиция от чужд автор

-за демонстриране на локални фолклорни традиции

-за най-добро изпълнение на композиция по избор

-за най-добро впечатление на журито от публиката

-за най-популярен хор на Ниш

Всички награди са равноправни.

         Тръгнахме си от Ниш със съжаление.Разделихме се с новите приятели и хубавите спомени,но остана надеждата за нови срещи и фестивални открития.Върнахме се с награда и много нови идеи за нашия форум.Търговище е домакин на международните празници на девическите и женските хорове „Лилия Гюлева”-единствен по рода си в Европа и включен в листата с инициативи на Балканския хоров форум.Тези културни събития са с безспорно значение за духовното  израстване на младите участници.Защото ние живеем във време на парадокси-имаме повече образование,но все по-малко разум,повече знания,но все по-трудна ориентация.Учим децата как да увеличават парите си,но обедняха духовните ни ценности.Говорим много,но се обичаме помежду си все по-малко.Пречистваме водата,но замърсихме душите си.Това е нашето време-на еднократния морал.И само пречистата енергия на МУЗИКАТА може да ни спаси от безразсъдството.

         Фестивалът в Ниш и неговата публика потвърдиха максимата „Животът не се мери с броя вдишвания,а с моментите,които спират дъха ни”.

           31.07.2006г.

Автор-Йорданка Йорданова Донева

           Тел.359 601 88704