Какво е мястота на откровението в живота? А има ли то място в творческия процес? Ако се обърнем за отговор по този въпрос към философията на Карлос Кастанеда, която е най-тиражираната на пазара, ще установим, че за откровение няма място в житейските ни нагласи, а прикриването трябва да бъде първата ни грижа. Ако се обърнем с лице към житейските ситуации, ще установим, че откровението не е много на почит и изнемогва под купищата корист и манипулативни програми на поведение. Но защо дон Хуан – един от персонажите на Карлос Кастанеда, а и всички останали магьосници, непрекъснато се смеят. Веселото и непринудено поведение, озарено от откровеността, е така присъщо на мъдреците, че най-често ни кара да се стъписваме пред него и да изпадаме в почуда. Откровението е важен механизъм от религиозните ритуали – например, в лицето на изповедта. Казаното до тук ни убеждава в правомерността на поставения въпрос, който може да се дефинира и по друг начин – какво е мястота на откровението в борбата срещу негативните стереотипи на поведение и нагласи, сред които са и манипулативните програми на поведение, които са характерни за отношения от контактен тип, каквито днес възпроизвежда обществото? Помагайки на хората да се борят срещу негативната си обремененост, Лазарев посочва нещо важно по тази тема, когато пише следното: “…искреността не позволява на агресията да поникне в душата и по този начин я избавя, освобождава от болестта. … друго великолепно средство е хуморът…” (Кн.3, с.28). Обработката между хората е страна на техните взаимоотношения, в процеса на общественото им възпроизводство, а когато нивото й е високо тя се проявява като външна агресия по отношение на носителите на тези отношения. Матипулативните модели се прилагат целенасочено за превръщане на външната агресия във вътрешна и точно тук откровението и смехът идват на помощ като лекарство за устояване на външната агресия.Откровението е израз на невинността, на нравствената чистота и устойчивост на индивида и в любовта, достигаща до саморефлективността на озарението, то достига висшите си стойности, които играят ролята на защита срещу житейската негативност. А чистият и непринуден смях може да се разглежда като способност, кълняща чрез интелекта, успяващ да разкрие не само логиката на проблемната ситуация, но да види и прехода й в нова ситуация, с което се разкрива и нарушената мяра на изходната ситуация във формите на смешното. Мойсей е литературен герой, персонаж, носещ ново светоусещане за света, познаващ творческия процес в детайли и показващ модели на поведение, достигащи до озарението на “божественото” в лицето на споделената си любов с друг литературан герой – очарователната Лъки.

Но житейските ситуации и ситуациите на творческия процес по различен начин са обременени от агресията…В живота хората се съдят, бият, карат, когато между тях се появи интригата, користта, манипулацията, а хората на творчеството се тресат от смях и дават ход на пошлостта, за да може да се изяви с пълна сила.

Днес литератулният процес има нов мащаб, ново съдържание, изисква нова организация, за което са нужни специално подготвени хора. Струпването на големи маси от хора в Интернет, занимаващи се с писане, поставя нови въпроси, които изискват също творческо решаване.

И в духа на казаното, ще завърша с нещо, което от едни се приема за трагично, а от мен – за смешно. В литературознанието въпросът за генезиса на знанието спада към един от сложните. Решаването му предполага дългогодишни изследвания на саморефлективно, т.е. на философско равнище. С тази задача съм се справил и сега съм в Инетрнет сред хора, които се интересуват от творчество, от нова литература, от саморазвитие. Давам възможност на мнозина да се огледат в текстовете, които създавам и ето, че трагикомедията е налице – едни казват:”Браво!” като визират текстовете, а други крещят срещу автора…Е, тук ще си спестя да ви кажа какво крещят, защото Катето може да ми се скара…Кое е това Кате ли? Става въпрос за това Кате, на което съм бате. Сега вече знаете.