Няколко години минаха откакто в глобалната паяжина набират мощ социалните мрежи. Какво са те? Признак за нашето сближаване? Или пореден виртуален бум, в резултат на което ние още повече ще се отдалечим един от друг?

Към края на 2007г. в сайта Facebook има регистрирани около 60 милиона потребители. Какво само не бе казано за този портал. Една от най-преуспяващите социални мрежи (по приблизителни изчисления) се оценява на 15 милиарда долара. Майкрософт заплаща 240 милиона за някакви си 1.6% от пая. Стотици хиляди българи вече са жители на това гигантско киберпространство.

Само че, отвъд върволиците от нули и гръмки думи се крие един въпрос: защо? Защо предпочитаме общуването чрез скайп, блогове, конферентни връзки, чатове, месенджъри? Защо думи като стая, група, конференция пред очите ни са лишени от предишния си смисъл и получават второ раждане в отсрещната страна на компютърния екран?

Вече няма нужда да излизаме от къщи, за да срещнем някого или намерим приятели. С леко пробягване по клавиатурата и с натискане на заветния бутон вместо старомодното ръкостискане в миг попълваме кръга от хора, с които общуваме.  Приятелите вече се добавят, съобщенията се пействат, новините се агрегират, усмивките се сендват. А дневниците така както са били записки от личен характер, такива и останаха. Но съгласете се, че има известна разлика в предназначението!

Facebook - това е Интернет-бумът днес. Тук общуваме свободно и без предразсъдъци, споделяме впечатления, снимки и рецепти, накратко водим непринуден начин на живот. В този свят можеш „да затънеш до ушите", особено ако количеството приятели в списъка ти надминава десетици. Интересно, ще останат ли те - приятели, ако срещите са не по екраните, а в реалния свят?

Разбиването   

Ние, хората, просто сме създадени за наслаждения. Как само ни се нрави да гладим сами себе си доволно, как с нежност се глезим със своя егоизъм, с какво старание разкрасяваме външността си, за да изглеждаме красиви, умни и общителни. Социалната мрежа ни предоставя перфектната сцена, и ние без свян излизаме пред прожекторите на нейната рампа - да погледаме другите и себе си да покажем.

 „Ето ме мене, погледнете ме само: ярка снимка, славна усмивка, профил, украсен с гирляндите от мои приятели. Ето моето очарователно семейство, ето местата, където съм бил, ето книгите, които съм чел, а ето тук аз много възвишено се изказвам по най-наболели въпроси, скокът в цените на хранителните продукти и т.н. Ще се запознаем ли?"

Разбираемо е, че отвъд всичкото това се намира настояващата ни потребност да се обединим. Иначе, бихме ли хвърляли толкова усилия? Необходимо ни е просто да сме заедно с другите - дори само заради това - да се отграничим от тях.

Кабала отделя огромно внимание на взаимовръзката между хората. Ние постоянно се хвърляме един към друг и се отблъскваме; като елементарни частици се колебаем в общата структура на социума, и размерът на тези колебания става опасен.

Споменатите процеси са известни и са описани, но малцина достигат до корена на проблема. Всичко е започнало не тук и не сега, а на нивото на висшите измерения на мирозданието, когато всички сме били едно цяло. В един момент тази единна система, общата душа загубила своята цялост и се разбила на отделни части. Последвали още много събития, но за нас резултатът е важен: ние живеем заедно и разделени. Тегли ме към другите, защото някога сме били едно, и ме отблъсква от тях, защото разколът е внесъл помежду ни взаимна нетърпимост.

Въпросът е там, че частиците на общата душа не могат да съществуват сами по себе си, и затова подсъзнателно или съзнателно ние търсим замяна на отминалата ценност. Фактически всичките наши обществени формирования са призвани, по някакъв начин да възстановят загубената връзка. Споменът за духовния корен винаги топли сърцата на хората.

Достъпът отдалечен

Защо се е разбила общата душа? Защото е била обзета от егоизъм - желание, „зациклено" върху самия себе си, заключено в себе си. Именно това довело до разбиването. През последните столетия егоизмът расте у нас така стремително, че се късат даже онези естествени връзки между хората, които до сега оставаха непокътнати - мъж и жена, родители и деца.

Бурното развитие на средствата за масова комуникация ни сближава до смехотворни граници, но преодоляването им е невъзможно, защото там, в душата, между нас се простира бездна. Както и преди, ние не можем да живеем без другите, но вече те са ни нужни, за да удовлетворяваме собствените си нужди. Човекът, от когото сме получили всичко, което искахме, някак си се изгубва от нашето полезрение.

Ние като че бяхме съединени, но съединени - по неволя. Раздробените части на човечеството лавират в собствена среда, и критерият им за успех не е взаимопомощ, не е общият възход, а статистиката на „акаунта" в банката или в мрежа, подобна на Facebook. Не случайно думата „акаунт" вече навлезе в ортографическия речник. В превод тя означава: сметка - ние отчитаме натрупаните и изгубените точки, след което поглеждаме тотала.

Обаче въпросното балансиране започва да става все по-сложно. От една страна ние желаем да бъдем заедно с всички, от друга страна се крием зад екрана на компютъра или мобилния телефон. Така ни се отдава да поддържаме връзка и в същото време оставаме раздалечени.

Науката кабала не само детайлно обяснява това състояние, но и предрича неговия близък край.

От екрана в живота

Съвременната епоха - това е подготвителен период, след изтичането на който ние ще се съединим в обща душа. Кабалистите в своите книги посочват времето, когато човешките желания ще се надигнат с небивала сила и ще ни поставят пред необходимостта да намерим за тях друг начин на ползване.

Днес светът е малко селце, в което „всяка къщурка е обградена с бодлива тел". Лозунги, призоваващи към съвместен начин на живот висят, едва ли не на всеки ъгъл - и това е признак за тяхното безсилие. Даже Интернет ни обединява само виртуално. Той е щедър на електронни адреси, но нито един адрес не сближава хората един с друг.

 „Социалните мрежи" са нужни на нас не в компютърното „огледално отражение", а в реалния свят. Именно и за това говори кабала. Виртуалното общество няма да реши нашия главен проблем - нали отвътре ние пак сме си чужди. За да открием загубената някога взаимовръзка, нужно е да се срещнем лице в лице и да действаме заедно. Кабалистичната методика е предназначена именно за онези, които вече са се замислили за проблема, за онези, които вече са готови да се откажат от настоящето, за да постигнат за себе си бъдещето.

А в бъдещето всеки от нас е съвършен, защото е свързан с всички останали души на дело, а не чрез сайт. Непосредствена връзка, а не протоколи, файлове препредаващи данни. Само като част от цялото човек е самостоятелен. Само обединен с другите, той е човек в пълния смисъл на думата.