Литература, псевдолитература, антилитература
В редица публикации не само съм поставял въпроса за природата на еротичното, но съм и давал отговор на този въпрос, от една страна, когато кратко казвам, че еротичното е непосредствено любовното,а, от друга страна, чрез текстовете, които публикувам в раздел "еротика". Поводът за написването на настоящата статия "Литература, псевдолитература, антилитература" е не само текстът "Секс", публикуван от Касиус като стихотворение, но и читателската позиция, изразена в коментарите, а и броят на читателите - повече от 100, проявили интерес по темата. Част от коментарите са юнашки всеотдайни, други правилно улавят дразнещия елемент на изложението, но премълчават неопределения смут в душите на своите автори, а трети се изказват, неуспявайки да прикрият раздвоението си.Самооценката на самият автор е прецизно точна, когато посочва, че сексът е съставна част на любовта и безмилостно саморазобличаваща, доближавайки се до истината, че написаното е порно, защото то наистина е такова, независимо от поставените кавички.Порнографията като действителност е предмет на литературата, за да бъде разобличена и чрез нейните средства,но порнографията, като представяща се за литература, най-често обкичена с украсите на естетиката, е предмет от компетентността на публикуващите и критиката. Ще посоча скромно, че литературната критика влиза в кръга на професионалния ми интерес, а той е свързан с разработването на новата литература. Откъсването на частта - сексът, от цялостта - любовта, за да се представи като литературен текст, бележи ориентацията към псевдолитературата, за да се навлезе в територията на антилитературата, както се е получило в случая с текста на посочения по-горе автор.
Скромността на критичното ми отношение към анализираните шест текста на Касиус се свежда до професионалната ми оценка, че освен в областта на псевдолитературата, този автор дръзко прекрачва и хоризонта на антилитературата, докато неговият интерес към критическите ми бележки се свежда до моите сексуални способности и възможности, което не възразявам да обсъдя публично, но това може да стане в друга статия, а и текстовете, които съм публикувал вече са отворена книга и по този въпрос. Псевдолитературата е поле на дискусии, критика, разговори, оказване на компетентна помощ на съответния автор, докато антилитературата е предмет на по-строги санкции, защото чрез нея се върши престъпление - използва се литературата, за да се грабят душите на читателите.Рекламата, която е поставена към текста, че е забранен за читатели под 18-годишна възраст е допълнителна оценка, че такива текстове нямат място в литературата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
