Литература, псевдолитература, антилитература
В редица публикации не само съм поставял въпроса за природата на еротичното, но съм и давал отговор на този въпрос, от една страна, когато кратко казвам, че еротичното е непосредствено любовното,а, от друга страна, чрез текстовете, които публикувам в раздел "еротика". Поводът за написването на настоящата статия "Литература, псевдолитература, антилитература" е не само текстът "Секс", публикуван от Касиус като стихотворение, но и читателската позиция, изразена в коментарите, а и броят на читателите - повече от 100, проявили интерес по темата. Част от коментарите са юнашки всеотдайни, други правилно улавят дразнещия елемент на изложението, но премълчават неопределения смут в душите на своите автори, а трети се изказват, неуспявайки да прикрият раздвоението си.Самооценката на самият автор е прецизно точна, когато посочва, че сексът е съставна част на любовта и безмилостно саморазобличаваща, доближавайки се до истината, че написаното е порно, защото то наистина е такова, независимо от поставените кавички.Порнографията като действителност е предмет на литературата, за да бъде разобличена и чрез нейните средства,но порнографията, като представяща се за литература, най-често обкичена с украсите на естетиката, е предмет от компетентността на публикуващите и критиката. Ще посоча скромно, че литературната критика влиза в кръга на професионалния ми интерес, а той е свързан с разработването на новата литература. Откъсването на частта - сексът, от цялостта - любовта, за да се представи като литературен текст, бележи ориентацията към псевдолитературата, за да се навлезе в територията на антилитературата, както се е получило в случая с текста на посочения по-горе автор.
Скромността на критичното ми отношение към анализираните шест текста на Касиус се свежда до професионалната ми оценка, че освен в областта на псевдолитературата, този автор дръзко прекрачва и хоризонта на антилитературата, докато неговият интерес към критическите ми бележки се свежда до моите сексуални способности и възможности, което не възразявам да обсъдя публично, но това може да стане в друга статия, а и текстовете, които съм публикувал вече са отворена книга и по този въпрос. Псевдолитературата е поле на дискусии, критика, разговори, оказване на компетентна помощ на съответния автор, докато антилитературата е предмет на по-строги санкции, защото чрез нея се върши престъпление - използва се литературата, за да се грабят душите на читателите.Рекламата, която е поставена към текста, че е забранен за читатели под 18-годишна възраст е допълнителна оценка, че такива текстове нямат място в литературата.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Като Цар на боговете не ми се налагаше да мисля. Сега, като простосмъртен, почвам да се уча и виждам, че никак не е лесно...
-
Защо постоянно ме цитираш? Ти нямаш ли си свои мисли? Нищо не ми казваш с това! Ако искаш да предизвикаш някой друг да влезе и коментира тук, насочвайки го, като с "маяк", чрез цитатите на моите изказвания - не бъди толкова наивен - до сега да са го направили ако са желали да вземат отношение! Достатъчно обемисто им освети пътя в предния си обширен цитат! Най-вероятно си мислят, че всичко това са глупости! И със сигурност ще са прави!
-
Ще цитирам повторно:
"... хората от народа имат нужда от такъв вид поезия! След като аз имам достатъчно сили да им я предоставя, защо да не го направя?" -
Добре се опитваш да извъртиш казаното от мене, но "плебса", както ти много добре виждаш е в кавички и това е представено именно в кавички, защото това не е моето отношение към хората и поетите въобще - а твоето! Добър опит Мойсей! Де да можеше да говориш с по-малко думи, можеше да излезе от теб един съвременен Макиавели!
-
Към коментара на Касиус!
Ще цитирам този коментар, защото той има достойнството да бъде отхвърлен, но поражда и действителни въпроси. Той започва така:
"Мойсей! Не те ли притеснява, че зад твоето виждане за псевдолитература и анти-литература, застават само "жена ти", (както си намеквал до сега, че Лъки ти е такава) и Мишона, която не знам, но ми се вижда по профилът и че е по стара от тебе?"
1. Мойсей е персонаж, който трябва да се проучи така, както го създава неговият автор, за да се вземе отношение. Ти говориш без да познаваш нещата, а съображенията ти за Мишона са непочтени. Мойсей е на 170 години и е по-млад от всеки, който е решил досега да му се перчи.Правя ти публично порицание за некоректно поведение.
Но ти продължаваш в този контекст така:
"В контекста на тази мисъл и по повод горе написаното от тебе, искам само да спомена, че придаването на фалшива елитарност на поезията, много ясно се отграничава от "плебса" - вотът му според мен е категоричен, (независимо каква е оценката) - хората от народа имат нужда от такъв вид поезия! След като аз имам достатъчно сили да им я предоставя, защо да не го направя? Необходимо ли е да си изградя един собствен "Олимп", на който да застана горд, недосегаем и естествено неразбран, за да демонстрирам (така както го правиш ти): "Ето вижте ме, така се прави - аз съм велик, а вие сте нищожества с вашите низки страсти! Елате тук при мен за да станете катерачи!"
Хубаво! Но, колко хора имат възможността и желанието да изпълняват "висш" пилотаж? А и необходимо ли е?"
1. Тук неразбирането ти взема връх и придобива формата на воюващата посредственост, която стига до откровението на цинизма като от героя отровата се насочва към автора.
2. Налице е неразбиране на самата ситуация, от чиито позиции нещата се представят превратно. Мойсей е носител на нормалността и затова е идеал за всеки човек.
3. Позицията, която заемаш по отношение на хората, които поставяш под знаменателя "плебс" не ти прави чест, защото ти ги унижаваш. -
Мойсей! Не те ли притеснява, че зад твоето виждане за псевдолитература и анти-литература, застават само "жена ти", (както си намеквал до сега, че Лъки ти е такава) и Мишона, която не знам, но ми се вижда по профилът и че е по стара от тебе? В контекста на тази мисъл и по повод горе написаното от тебе, искам само да спомена, че придаването на фалшива елитарност на поезията, много ясно се отграничава от "плебса" - вотът му според мен е категоричен, (независимо каква е оценката) - хората от народа имат нужда от такъв вид поезия! След като аз имам достатъчно сили да им я предоставя, защо да не го направя? Необходимо ли е да си изградя един собствен "Олимп", на който да застана горд, недосегаем и естествено неразбран, за да демонстрирам (така както го правиш ти): "Ето вижте ме, така се прави - аз съм велик, а вие сте нищожества с вашите низки страсти! Елате тук при мен за да станете катерачи!"
Хубаво! Но, колко хора имат възможността и желанието да изпълняват "висш" пилотаж? А и необходимо ли е?
-
Роси, правиш голям коментар!Използвам темата на коментара ти, за да посоча, че ти, създавайки образа на Лъки, станала съпруга на Мойсей, за да го направи нормален простосмъртен, даваш пример на авторска позиция, за която ти се възхищавам, а сега ти благодаря! За теб ще се води битка!
Поздрав! -
Валери,с този текст показваш позицията на много автори,
които нямат смелостта да го направят.
Благодаря ти, от тяхно и от мое име!
Поздрав! -
Посредствеността най-често е воюваща,
окичила се с титлата "поет"
и болката с природата, римуваща
й става начин на живот - предвзет.
Към истините обществото неразбрано
не може да търпи перо сърдечно,
но вече никак не е рано
сред нас да има направление човечно! -
Подкрепям те! И тъй като не мога да го кажа по-умно от поетесата Иглика Пеева, прилагам към подкрепата си нейното стихотворение
ПОЕТ
Поет не е този, който реди
мерено слово в картини.
Поетът с цветята говори на ти
в балконската си градина.
Той може би има скрит докторат
в отглеждането на облаци
и сигурно работи на пълен щат
с професия звездоброец.
Поетът не ходи в ямб и хорей,
а крачи по пътя, додето
не видим, че стъпва с единия крак
вместо до нас - във небето.
Пък дано повечко поети да го прочетат тук!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
