МАЛКО ПОЛИТИКА
Не съм кой знае какъв фен на Бойко Борисов. Даже въобще не съм му фен. Но да погледнем нещата по-прагматично:
Българинът по принцип не обича да го лъжат, макар че послъгва и обича да се хвали.
Изминалите четири години бяха трудни за ГЕРБ и най-вече за премиера Борисов. Няма да изброявам защо - всички знаем: криза, придружена с големи разходи около наследството на тройната коалиция, сключени договори и неплатени огромни суми от управлението ù, и най-вече вдигане на пенсиите от предишното правителство и то не с малко (около 25 %), което беше огромен воденичен камък на врата на новото правителство.
Това го знаем, въпреки че загубилите властта пеят друго преди, след това и днес.
А ето това, което остана почти скрито, а и до днес май не се признава от Бойко Борисов и от Цветанов:
- Неподходящ избор за народни представители, по-скоро неопитни - трябваше да се учат в движение.
- Борисов не направи отстъпка на Синята коалиция да управляват заедно, която несъмнено разполага с по-квалифициран кадър. Какъвто и да е Иван Костов - той е опитен, особено във финансите и икономиката.
Можеше да бъде финансов министър, примерно (не че Дянков бе лош, но за българските условия той бе прекалено рестриктивен и спазваше финансовия "устав" до запетайката. Не можа да навлезе по-дълбоко в българските условия на много неща: най-вече производството и реформите) и да посочи правилния избор и път за реформи.
- Борисов не действаше като опитен политик, въпреки че на моменти се намесваше при гласуванията на ГЕРБ в НС (и то с основание). Когато предлагаше човек за министър, много-много не се замисляше, което го поставяше после в неловко положение.
- Държеше се с министрите си като с подчинени полицаи, а това не се харесваше на много от тях. С две думи - липсваше му такт.
- Предоверяваше се в тях. А те пък назначаваха хора на отговорни длъжности, без много също да му мислят. Останалият от предишното правителство среден "ешелон" беше почти изцяло червен или тъмно турско син, че и мързелив, което се отрази негативно на управлението на ГЕРБ.
- Колкото и да създаваше впечатление, че държи изкъсо нещата, това не бе така. Намесваше се, чак когато някой се издънваше (я народен представител, я министър, а тогава беше или трудно за оправяне на нещата, или биеше по имиджа на партията му.)
Опитните червени макиавелисти и притежатели на капитала, знаеха това (и чрез своите къртици още повече затрудняваха управлението на ГЕРБ) и действаха безпощадно, за да подбият имиджа на Бойко Борисов. (Така, както направиха с Иван Костов. Но Иван Костов си допринесе и сам, като се скара с почти всички свои хора от ОДС )
При Борисов това не стана, защото той не бе лицемер (хората лесно го разбираха), нареди на Цветанов, и той подгони безпощадно много от организираната престъпност - някои от които получиха тежки присъди - въпреки че бяха под прикритието на следствие, прокуратура (Борис Велчев) и подкупни съдии.
- Борисов успя да създаде имидж на народен човек (а това означава и без голямо можене), докато другите - не.( Иван Костов не се вплете в народната психология -колкото и да не е приятно за такъв икономист като него, но бе задължително. Разби дясното електорално пространство, в стремежа си да бъде пръв и единствен, което не се забравя от хората с дясно мислене.
Симеон остави впечатление като царя-лъжец, (говореше за смяна на чип и тем подобни, но за себе си не казваше, че му трябва цял нов процесор) което си беше абсолютно вярно, затова при предишните избори не взе и 3%.
А Станишев? Това бе най-неопитният, най-глупавият и най-недъгавият политик на БКП (БСП). За държавник - да не говорим. Първанов направи огромна грешка, когато в началото му даваше гръб и съвети как да управляват. Въпреки школовката в съветски КГБ школи, които, естествено, е минал, той разфасова Столетницата, като раздели окончателно и безвъзвратно електората ù) . Стана като в дясното политическо пространство. С тая разлика, че старите хора си гласуват по традиция за червения цвят, така, както турският етнос - за агент Сава (Ахмед Доган), а дясно мислещите не щат и да чуят връщане към социалистическите порядки.
ГЕРБ пак ще спечели изборите. Няма какво да се залъгваме.
Въпросът е с колко депутати ще влезе в Народното събрание. Ако са по-малко от сто, трябва да прави коалиция. (а може да мине в опозиция и да се откаже от властта.)
Ако са около сто и двайсет - Борисов пак ще се опита да управлява сам. Най-доброто е една партия да бъде със стабилно депутатско мнозинство. Но понеже за БСП това е невъзможно (всички го знаем защо, и най-вече Станишев и Сие - вадене от ръкава Пламен Орашарски - знаем по чие нареждане - генералското движение "Монтерей"), то за ГЕРБ - искаме-не искаме трябва да има стабилно електорално мнозинство и Бойко Борисов да си назначи опитни съветници, които да направляват чрез него и Правителството, и депутатите му.
Нека не ми се сърди Борисов, но се обръщам като по-голям и по-опитен към него, по име:
Бойко, България не е кучкарник - там може само с храна, вода и чесане по гърба и любимците ти да въртят опашка - но българинът е нещо по-друго. Той е човек и иска и да прогресира. Да го зачитат и уважават в Европа. Макар че много не заслужава, но ти го направи. Има кой да го оцени в по-късни времена.
Убеден съм.
Що се отнася до кражбите от Големия казан – всички и навсякъде по целия свят се опитват и го правят – но законът ги възпира. И се прилага.
Трябва и тук да бъде така.
Трябва!
© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados