Моето образование не е отговорност само на общината и държавата
Мнение, всячески налагано от общината и държавата е, че за знанията, получавани по време на обучението в системата на българското образование, е отговорен самият ученик. Те се опитват да абдикират от задължението да следят за изпълнението на налаганите от тях норми и правила в училищата, защото не само институциите са отговорни за образованието. Но все пак то е и тяхна отговорност. Функция и цел на общината и държавата би трябвало да бъде опазването на гражданските интереси. Основен такъв интерес е изграждането на общество, което да бъде в състояние да се обогатява и развива в бъдеще. Възпитанието и образованието, които вървят ръка за ръка, са отговорност на всички. В една определена училищна възраст те се превръщат в лична отговорност.
Трудно е обаче за един ученик да бъде мотивиран и да обогатява знанията си, когато става свидетел на нередности, на абсурдни факти и събития. Нерядко възнаграждението на човек, който няма никакви професионални умения и извършва нискоквалифициран труд е по-голямо от това на друг, придобил висока научна степен. Често пъти ученици с отлични постижения не са в състояние да продължат образованието си, защото общината и държавата не поощряват финансово успехите в области като наука, изкуство и спорт. Според горепосочените институции изглежда има по-значими приоритети от бъдещото развитие на обществото (защото средствата, вложени в образование, са средства, вложени в бъдеще). Има страни, в които стипендията, получавана поради отличен успех, е достатъчна, за да могат учащите да се издържат с нея. У нас, за съжаление, не се отделя достатъчно голяма част от бюджета за образование. Неоспорим факт е, че продукт, в който се влагат пъти по-малко средства, отколкото в други подобни продукти, не може да бъде конкурентноспособен. В случая продуктът е процесът на обучение на младите хора в България. За корупцията в българското образование няма да става дума, защото не е включена в темата (въпреки, че има място и за нея, тъй като общината и държавата са включени).
И ако моето образование не е отговорност само на общината и държавата, то образованието на децата в неравностойно положение е преди всичко тяхна отговорност. Тези деца не могат да разчитат на отговорността на родителите си (някои нямат родители, други имат безотговорни родители). Има и такива, сполетяни от лошия късмет да се родят в държава, която не може да осигури здравето им. Образованието за тях често пъти е немислим лукс. Класните стаи са опасни за здравето на здравите ученици и недостъпни за онези с двигателни и друг вид заболявания...
Така докато семейството, учителите, обществото, общината държавата и всички останали си прехвърлят отговорността, от системата на образованието учениците си излизат необразовани. Кръгът е омагьосан. Дали трябва да чакаме добрата фея да се заеме с българското образование и да развали магията?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
