НАРКОМАНИЯТА
Защо съществува? Как може да се спре?
Кои хора стават наркомани и защо? Този въпрос е винаги стоял за отговор. Живеем в материален свят, в който законите за съществуване на човека са продиктувани от норми и правила, изградени от обществото със столетия.
Обикновено хората, които стават наркомани, са природно интелигентни личности. Те са наясно с всички последици, които води употребата на „Твърди наркотици“ и въпреки това не правят нищо, да спрат и се променят. Tова са млади хора, които не могат да се реализират в обществото поради съществуващата корупция и нарушени правила при функционирането му. Чувствителни личности и пак повтарям – интелигентни. В един момент те разбират, че техният живот е една „жалка игра на боговете“. Останали без подкрепа за своята реализация, неразбрани от родителите си – ако имат такива, те намират утеха, спокойствие и блаженство в наркотиците. Там, където музиката се превръща в цветове и цветовете в музика. Там, където се притъпява болката от нереализираните им мечти и те се чувстват свободни и независими. Там, където обикновените човешки проблеми нямат за тях никакво значение. Това е начин да избягаш от себе си и да не ти пука за никого и за нищо. Придобивайки този вреден навик, който ги обсебва все повече и повече, те стават неполезни не само за обществото, но и за себе си. Тези хора променят своя живот така, че целта им е да изкарат пари, колкото да могат да си купят поредната доза. Някои от тях, дори по голяма част от тях, стават и пласьори. Ако не попаднат в затвора, то те си отиват млади или на средна възраст от здравни проблеми. Забелязал съм, че хора, водещи по-обикновен начин на живот, които нямат мечти да се издигат в обществото и остават необразовани – не се поддават на наркомания. Такива са в по-голямата си част нашите роми, които живеят в бедност. Някой от тях могат да станат разпространители, но никога консуматори. Защо е така? – Тези хора са свикнали да живеят и се задоволяват с малко. Те трудно се поддават на заобикалящия ги социален стрес. Те са свикнали да се борят ежедневно за своето оцеляване и стресът не може да им повлияе. Възприемат нещата като даденост и не се замислят много за бъдещето си.
Не така стои въпросът с децата на богатите бизнесмени или на материално задоволените семейства. Има един неписан закон: „Колкото един човек е по-материално задоволен, толкова повече се разлага“. Разлага се духовно, а не физически. Когато едно дете знае, че неговите родители са проспериращи и че животът му е осигурен, то спира да се бори и го отдава „на живот“. За него не е проблем да си позволи удоволствия от всякакъв вид. Да кара скъпа кола, да ходи в най-елитните заведения и да ползва сексуални услуги от известни жени в обществото. Идва момент на „пренасищане на душата“ и последното, което правят такива младежи, е да посегнат към наркотиците и отдаване на хазарт. Богатите родители на такива деца в крайна сметка разбират, че причината е била в самите тях. Има и деца на бедни родители, които постъпват в редовете на наркоманите. Тези бедни родители заделят пари от залъка си, за да може тяхното дете да не е лишено от нищо. За да може тяхното дете да е облечено както богаташките деца и да си позволи да живее по стандарт, доближаващ се до техния. Голяма заблуда, която в крайна сметка дава – отрицателен ефект. Давайки всичко за децата си, задоволявайки ги материално, ние отнемаме правото им да се борят с живота и решават проблемите си сами. Спираме изграждането на волеви и решителни личности. През времето на социализма наркомания нямаше. Имаше, но в така наречения „хайлайф“ на обществото. Хора интелигентни и материално задоволени, опитали всичко от живота и последната им спирка бяха наркотиците. Обикновената социалистическа младеж нямаше разцепление на материално и духовно ниво. Самата държава бе въдворила тоталитарен ред. Престъпни групировки не можеха да съществуват, защото самата държава контролираше трафика на наркотици за западните държави. Целта бе да се разложи западната младеж, за да е нетрудоспособна.
Спомням си, когато бяхме млади, как липсваха на пазара много технически неща. Налагаше се някои инструменти за ремонт на леки коли и мотоциклети да си ги правим сами. Сами си ремонтирахме – телевизорите, моторите и автомобилите. Дори при някои случаи приспособявахме резервни части. Ходехме и се ровехме по вторични суровини и оттам си вземахме безплатно какви ли не неща. Прилагахме логическо мислене, правехме приспособления и измисляхме нови конструкции. Сега нещата се промениха. Всичко има на пазара в изобилие. Техническият прогрес ни превзе. Посмъртно един младеж няма да отиде на боклуците да се рови в тях, за да си направи някаква негова измислена техника. Спомням си как веднъж взехме от вторични две ръждясали рамки за мотоциклет М-64. След това закупихме двигателите им от същите тези вторични суровини за по 60 лева и възстановихме моторите. Изпитвахме огромно задоволство, че със собствения си труд и логика съживихме нещо да заработи отново. Ако сега някой младеж намери рамка за М-64 – „ще се спъне в нея и ще замине“. Спомням си как правехме усилватели на мощност, дисторжери за китари, радиоприемници и други електронни устройства.
В днешно време съвременната младеж може да използва логиката си в създаването на нови програмни продукти, но нещата тук са много по-лесни. Няма го физическото натоварване. Не се включват всички чувствени рецептори, за да се изпита онова задоволство, каквото ние изпитвахме. С развитието на технологиите наркоманията ще се задълбочава в обществото. Единственият начин да предпазим идното поколение е с развитието спортната база на обществото. Младото поколение трябва да доказва себе си в спортни постижения. По-чувствителните и жадни за приключения трябва да се занимават с екстремни спортове, увеличаващи адреналина. Бънджей скокове, парашутизъм, алпинизъм, сърф и др. Това е бъдещето. Човек иска винаги да докаже себе си над останалите. Нека да дадем възможност на идните поколения да го правят и утвърдим състезателния дух в тях. Това е най-доброто противопоставяне на наркоманията. Държавата и фирмите трябва да отделят средства за тоталното развитие на спорта. Дори и най бедните да могат да си позволят екстремни спортове. Изследователските институти трябва на състезателни начела, с наградни фондове да развият борбеното начало на логически мислещата ни младеж, като периодично поставят на обществено достояние теми за изследване. Като пример мога да посоча „Създаване на антигравитационна система“. Ако се съберат идеите на такива младежи и се разгледат и след това се стимулират материално най-добрите идеи, то ефектът ще е огромен. Това е най-добрата профилактика срещу наркоманията в България. Самите ние виждаме, когато се провеждат телевизионни конкурси за млади таланти, като певци, танцьори и др. Какво въодушевление обхваща хората и как състезателният дух е градивна част от живота ни.
Отказването от наркотиците е като отказване от цигарите. Трябва да се замени един вреден навик с друг, но полезен. Това е навикът да се спортува. Тогава и децата, които ще сътворим, ще бъдат по-здрави и по-борбени. Прочетете статията ми „Как да откажем цигарите“.
Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!!!...
23.02.20011г. Илия Илиев - Ларнака
© Илия Илиев Todos los derechos reservados