Наутилусът

живото изкопаево от дълбините

Налутилусът или както е известен в България - бисерната ладийка, е единственото главоного с външна черупка. Латинското й наименование е Nautilus macromphalus. На гръцки името му означава моряк или мореплавател. Самият вид Наутилус се отнася общо за шест вида морски животни, почти не отличавайки се на външен вид. 

Този вид не се е променил още от праисторията, когато неговите много по-големи представители са обитавали всички морета, заедно с динозаврите, а и дори преди тях. Пример за това е вкаменелост намираща се в Природонаучния музей в София, достигаща диаметър повече от метър и половина. Като единствени представители на подкласа Nautiloidea, наутилусите не случайно се „живи изкопаеми”, напомняйки за дългата история на земята е нейните обитатели.

През нощта, когато се храни активно, животното плува на заден ход, изтласквайки вода през сифон намиращ се до отвора на черупката му. Самата тя представлява редица от изпълнени с въздух плаващи камерки, достатъчно здрава, за да предпази нежното тяло на животното от морското налягане. На размери достига от 15 до 30 см в диаметър. Среща се в тропиците на Тихия океан от повърхността до над 500 метра дълбочина, където в покой скрито в някоя цепнатина в скалите на морското дъно прекарва в пален мрак деня.

Богатата окраска на черупката много спомага за сливането им с водата, тъй че да останат незабелязани. Горната част е по-тъмна на резки, докато долната е почти бяла, сливайки се с водната повърхност.

Самото животно заема последната образувана камера на черупката, от която се подавам неговите общо тридесет и осем малки пипала и един месест крак. При някой други видове наутилуси боят на пипалата може да достигне до деветдесет. Някой от който се примират вътре в черупката му, други не.

Наутилусите са месоядни, хранейки се предимно със скариди, ракообразни и малки риби, който заловят с пипалата си. Макар да външен вид да имат добре развити очи, зрението им е слабо и те главно разчитат на острото си обоняние, за да намират храна или потенциален партньор.

Тези главоноги са полово диморфични, което прави лесно различаването на мъжкия то женския. Размножават се като по скалните повърхности се снасят около 30 яйца, който остават прикрепени там в продължение на година. След изпичане на този период се излюпват оформените малки с размер около 30 милиметра. През целия си, дълъг до 30 години, живот те бавно растат, като едновременно с това се увеличава и черупката им.