Поредният приказен ден, прекаран с приятели.
Слънцето нежно целуваше лицата на хората, а лек ветрец си играеше с косите им. Безгрижие и свобода…
Даааа… ама не! Както всеки един средно статистически човек и аз си имам задължения. Като да си оправям сама стаята, да си уча уроците, да помагам в кухнята и бла-бла-бла… Една трета от тях, разбира се, са често пренебрегвани, но предполагам, че това е друга тема за разговор. И така, по същество. Бях се запътила да си купувам нова чанта, но уви, на майка ми ù дойде „гениалната идея” първо да платим тока. Естествено, на вас все още ви се вижда нещо съвсем невинно, но от по-долните редове ще разберете колко „пагубно” за мен в действителност беше.
Вече бяхме тръгнали към магазина, за да си купя „заветната чанта” и минавайки през подлеза, който водеше към него, се случи нещо, което почти ми докара инфаркт. Изглеждащи зашеметяващо, както винаги, с майка ми безгрижно слизахме по стълбите, когато… ТО ИЗКОЧИ НАСРЕЩА НИ! Видно невменяем, типичен, мърляв ...