"Изнасяйте умрелите!"Този вик следвал звъна на чумната камбана.Цели семейства се мъчели да наместят труповете в каруцата,докато тя минавала бавно по тъмната улица.През онази ужасна 1664 година хората в продължение на седмици умирали от чумата.През най-страшната седмица тази заразна болест отнела живота на 7 000 лондончани.Телата им били извозвани с каруци и изхварляни в огромни ями извън Лондон.Градските гробища били препълнени.
        Днес тези чумни ями лежат дълбоко под магистралите и сградите на модерния град.
Влаковете гърмят над чумния ров под гарата на Ливърпул стрийт в източен Лондон.И ако случайно се натъкнем на такова място,то това ще е знак,че нещо ужасно се е случило в миналото.
        Като всеки жив организъм и човешкото тяло след смъртта си започва да се разлагаи мирише.Не е нито здравословно,нито пък приятно труповете да гният в съседство с живи хора.Ето защо навред по света от най-дълбока древност чак до наши дни различните народи трябва да се грижат за своите мъртви.Някои изгаряли телата или ги закопавали в земята.Други народи оставяли умрелите на дивите животни и птиците,или ги полагали в лодки и ги истласквали навътре в морето.Древните египтяни владеели специални методи,предотвратяващи разлагането  на телата.Само по време на бедствия,войни и епидемии просто струпвали мъртвите тела на камара  в някой ров  или ги оставяли непогребани.
         Всички народи по света имали определени вярвания за мъртвите,което довело до създаването на специални обичаи,наречени погребални ритуали.
         Преди всичко хората искали да изтъкнат значението на умрелия  за семейството и приятелите му,за племето или за града,а понякога и за цяла страна.За да проличи  колко особено събитие е погребението,изборът на  облеклата,музиката и храните бил подчинен на строги правила.Древните египтяни носели бледосини дрехи,по-късно европейците и американците започнали да се обличат в черно,а в Далечния изток бялото все още е  цветът на скръбта.В днешно време  погребенията  са по-опростени.Предполага се,че близките и приятелите се възтановяват бързо или съумяват да овладеят мъката си,въпреки че скръбта им е съвсем естествена и може да трае с години.Много народи вярвали,че една невидима част от мъртвеца,наречена "дух",продължава съществуването си в друг живот,в който тя се нуждае от същите вещи както и в предишния живот.Ето защо жените често били погребвани с готварските си съдове или с гребените си, мъжете-с работните си инстроменти,децата - с играчките си.Гробовете са като "Капсули на времето"послания към бъдещето.Като изравят заровени в земята  предмети,специалистите,наречени археолози,могат да разберът  как са живяли хората в миналото.Останките от сгради,съдове,украшения,оръжия,сечива,дори малките частици-цветен прашец или житни зърна,им дават информация за това.
Археолозите наричат предметите, заровени с мъртвите "погребални вещи".Погребалните вещи на богатите  хора  представлявали огромни  съкровища.Често на мъртвите оставяли храна,напитки и превозни средства.Понякога убивали слугите и ги заравяли заедно с господарите.По-сетне хората решили,че могат да се заравят чучелата на слугите.В Китай и досега на богребалните  шествия  се носят човешки фигури и къщи от хартия,които след това се изгарят.
      Наред с грижите за духа на умрелия много народи изпитвали опасения,че той може да се завърне и да навреди на живите.Поради това те полагали големи усилия да го прогонят.В стената на къщата изравяли специална дупка,която се затваряла след изнасяне на  мъртвото тяло,за да не може духът  да намери вратата.Хората мислили,че ако тялото се изнесе с глава напред ,духът ще намери пътя и ще се завърне.И до днес покойникът се изнася с краката напред..