Оригинали и кавъри I
Някои упадъчни явления в поп музиката.
Таланти и плагиати.
Много пъти, като чуем кавър на вече известна песен, не можем да го възприемем, защото мелодията не ни звучи познато, така, както сме свикнали да я слушаме. Имитацията ни е чужда, в сравнение с оригиналната версия, и поради това, понякога се дразним, тъй като не веднъж сме си я тананикали. Неприятното ни усещане се засилва, особено ако подражаващият, със своята интерпретация, е действително „далеч” от известната вече композиция, и в аранжимента му няма нищо ново, свежо и интересно. Някои изпълнители и групи дори не си правят труд да аранжират и видоизменят първоизточника, не влагат свой нюанс в изпълнението. Така тяхното копие става безлично и бледо. Кавъри се правят от много музиканти, на различни нива. Като се почне от неизвестните читалищни и училищни квартални групички, мине се през ентертейнърите от ресторанти и заведения, и се стигне до популярни интерптретатори.
Често се имитират шаблонни шлагери, диско-ламбади с танцувален характер, монотонни техно-звуци и поп-денс композиции, както и елементарни, познати до болка, евтини хитове. Те са достъпни за масовия слушател и непретенциозния консуматор. Излизат сезонно на музикалния пазар и залязват скорострелно, дори по-бързо и от оригиналите, които също не се задържат особено дълго в топ- класациите. Особено през летния сезон, продуценти и музикални бизнесмени стават „фабрика” за евтини шлагери и копирането им. Музикалната индустрия бълва продукцията си на конвейрни начала. Неизвестните плагиати са по-евтини, а някои не са по-лоши от вече познатите на масовия слушател певци. Започне ли летният период, „всичко живо” в Европа се юрва към Майорка и Ибица. Натам, за да забавляват публиката, заминават и разни „диско-еднодневки”, посредствени рападжии или техно-изпълнители на примитивни хитове с „дърводелска ритмика”. Любителите на развлечения и „силни усещания” от цяла Европа се стичат към морето, за да участват в „Балерман”, в огромните краибрежни партита, масовите плажни купони и пиянските нощни оргии. Почти всички посредствени певци и изпълнители активно се включват в шоу-програмите на вариететата, увеселителните заведения и дискотеките, където се провеждат безкрайни танцови маратони. Те се надпреварват да „вият”, заедно с жадната за алкохол, зрелище и секс „глутница” туристи. Тук напълно се губи разликата между звезди и подражатели, между оригинали и копия, вече не е ясно кой - кой е, и кое – какво е. Важното за публиката е да се скача в ритъм, да се правят едновременни, „космонафтски движения”, да се крещи неистово, да се дере гърло и да се разиграват фиести до зори. Дори нашите чалгаджийски купони не биха подразнили в такъв момент пияния западняк-курортист, особено в най-мътната му, спиртосана среднощна фаза. Напротив - чалгата навярно би го вдъхновила за още по-настървен содомизъм.
Какво ли не се свири и пее по морските европейски крайбрежия. Имитират се, например, песни на „Бони М”, „АББА”, диско, латино, както и всички нови, известни, но по-елементарни и посредствени ритмични шлагери на сезона.
Често между първоизточници и подражатели почти няма разлика – изпълненията им малко се различават по качество, важното е веселба да пада, да се вихрят диви танци и да се лее алкохол . Подобни изпълнители на оригинали или кавъри се подвизават в много Западноевропейски държави - в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Скандинавия и др. Те ходят по Испания, Гърция, Кипър и други курортни места в различни европейски страни, за да забавляват масовия консуматор и привърженик на „гръмотевични” ритми, монотонни звуци, долнокачествени караоки и неистови крясъци.
Такъв един певец, който прави шлагерни диско-фолк хитове, предназначени за масовия консуматор, е Ди Джей Отци. Истинското му име е Герхард Фридле. Роден е в Тирол, прочува се с албума си „Любов, мир и газ до дупка”. „Селскостопанският хит” в албума, със заглавие „Хей бейбе”, побърква, както симпатични бабушки и лелки, така и алкохолизирани младежи и трактористи. На припевите, побеснялата и екзалтирана от шума публика, приглася в унисон: „Хееееей бейбеее,... ууу - ааа... (тук присъстващите крещят в хор заедно с певеца)... оооооо, ю-у би маай гъърл”. Ди Джей Отци пее свои и чужди парчета в „диско-градинарски” стил и весели младо, старо, "пияно и сакато" в Германия, Швейцария, Австрия, отчасти в Холандия и Испания.
Друг, подобен, малко „по-култивиран” шоу мен и женкар, е Ди Джей БоБо, роден в Швейцария. Първо работи като Диск Джокей, после пее чужди парчета, а по-късно започва да изпълнява и свои композиции. Записва песни в диско-денс стил, танцува, прави шоу на мравките и на жадните за зрелище махмурлии. Той става продуцент на комерсиална забавно-популярна, „работническо-танцова” и „шлагерно-заводска” музика. Особено известен е в Швейцария, Австрия и Германия.
Активен участник в Испанските летни морски развлечения е и Северногерманската техно-група „Скутер”, начело с „дървения шеф”, изрусения пънкар, Х. П. Бакстер. Тя свири поп-денс в стил електронна „диско-дъскорезница”. В началото изпълнява чужди композиции, по-късно – свои „техно-буламачи”. Участва активно в немски телевизионни шоу-програми, фибрилни концерти, масови зрелища и „писуарни” забави.
С течение на времето се размножават така наречените „ривайвъл – групи”. Доста от тях не са лоши, някои дори сполучливо, не само подражават и имитират, но и преработват оригиналите в интересни кавъри. Почти във всяка европейска страна има „ривайвъл банди”, които най-често правят парчета на „Битълс”, „АББА”, „Смоуки” и други популярни бийт и рок-състави. Много разпространени са „ривайвъл групите” във Великобритания, Скандинавия, Холандия, Германия, Швейцария и др. европейски страни.
Такава е вокалната група „Хермис Хаус Бенд” от Холандия. Членовете и са: Робин Маас, Йоп Вийлакер и Сали Фисингер. Те правят кавъри на Глория Гейнър, Джон Денвър, Дорис Дей, „Смоуки”, Тони Кристи и др. Някои от песните им звучат доста прилично (доближават се почти до оригинала), но понякога малко повърхностно. Често групата пее на увеселителни партита, както и на огромните испанските морски купони. Съставът е работил съвместно с Ди Джей Отци, „кралят” на масовите купони, старческите домове и детските градини.
Кавърите не могат да станат по-добри от оригиналите при интерпретация на фриволни рапове с неприлични текстове, при имитация на долнопробни нашенски чалгаджийски хитове, както и при копиране на някои декадентски изпълнения в стил „хеви-метъл - треш, блек метъл и грънч”, при които полудрогирани и пияни младежи с непристойно поведение, се друсат, търкалят се по земята и крещят в транс.
Има, обаче, състави, които пресъздават рок-композиции на „Битълс”, „Стоунс”, Боб Дилан, Елвис Пресли, „Електрик Лайт Оркестра”, „Кридънс”, „Би Джиис”„Диип Пърпъл”, „Лед Цепелин”, Куиин”, „Юрая Хиип”, „Пинк Флойд”, „Гранд Фънк”, „Блек Сабат”, „Назарет”, „Рейнбоу”, „Уайт Снейк”, „Форинър”, „Канзас”, „Стикс”, „Иигълс”, „АС/ДС”, и други специфични по звучене групи. Някои от тях изпълняват дори само песни на една от тези банди, т.е. специализирани са в кавъри на една от тези групи. Много е трудно да се свирят парчета на големи, известни певци и състави, които се знаят от всеки. Ако в кавъра се внесе собствен интерпретационен момент и оригинален аранжимент, тогава той наистина е много по-ценен и високостойностен. Това е трудна и отговорна работа, за която се изисква огромен талант, търпение и ерудиция. Такива способни музиканти е имало, и има не само в Америка, Западна Европа, Унгария, бивша Югославия и др. страни, но и у нас. Често музиканти, свирещи в клубове, читалища или ресторанти, интерпретират умело популярни композиции на известни и наложили се вече изпълнители.
Понякога, неизвестни улични ентертейнъри са много по-добри от прочутите звезди.
Да се правят кавъри, е много трудна и рискована задача. Само един музикален момент да не е на висота и да не е на нужното ниво, или да се различава от оригинала, цялата песен отива по дяволите. А дори кавърът да е стойностен, пак има риск, публиката да не го одобри, ако и звучи по-различно и непривично.
Има, обаче, ограничени, злобни, лицемерни, дребнави, или просто завистливи немузикални хора, които смятат, че оригиналите винаги са по-ценни и високохудожествени. Тези дилетанти и бездарни ревнивции не могат, или не искат да свикнат с по-добрата кавърна версия, или просто обичат да злословят по адрес на творците и на хората на изкуството, да коментират заядливо песните им, като се изтъкват и показват, че уж разбират от музика и се правят на компетентни, поставяйки оценки. Такива пародийни герои заслужават за лепкавите си, мазни изказвания "6 + ", но погледнато от обратната страна на скалата, тази под нулата.
Някой път, по-неизвестни състави и певци пресъздават отлично произведенията на известни, вече наложили се чужди композитори и популярни звезди. Макар и непознати, техите кавърни интерпретации често превъзхождат оригиналите.
*******************
P.S. Нямам намерение да критикувам стилове в поп музиката, а само отделни проявления. Това, че споменавам за "Бони М", "АББА" или "Смоуки", не означава, че съм негативно настроен към тях..., напротив. Тук става дума за друго...
*******
Даниел Авдала
© Даниел Авдала Todos los derechos reservados