Оригинали и кавъри II

                             Чужди кавъри в българската поп музика през     

                                               60-те, 70-те и 80-те години

   В България редица естрадни изпълнители изпълняват чужди кавъри. В зависимост от това, на какъв език се пеят, те биха могли да се подразделят на три вида:        

- чужди, които се пеят на български;

- чужди, които се изпълняват на английски;

-  български, които се интерпретират на  родния ни език.    

   По онова време, по политически причини, не е «желателно», официално и свободно да се пее на английски език. Цензурата е строга. Първата трудност възниква тук. Втората е, че по принцип, не всеки може да пее добре на английски, и третата е: да се правят кавъри, не е лесно. След 90-та година, няма вече  подобен проблем с цензурата и трудностите значително намаляват.

   През 60-те, 70-те и 80-те години, не е възможно  да се направи запис на английски език в Балкантон. Рок-групите, пеещи на този език, са в немилост или имат организационни, материални, и понякога, дори политически затруднения. Поради това, много от тях така и не успяват да издадат собствена плоча, както  и да запишат песни в Българско радио и музикални видео-клипове в Българска телевизия, но пък с концертите си на живо, те доставят естетическа наслада на младите хора, на запалените почитатели на световната поп музика у нас. Навремето, да се направи английско парче, е истинско удоволствие и за самите наши музиканти.

   В България, още в края на  60-те години, макар и «негласно», започват да се правят интересни кавъри на наш език, които привличат масовия слушател. Много от нашите певци започват първо с покавърени композиции, и после продължават кариерата си с песни от български композитори.

   В края на 60-те години, актьорът и естрадният певец Стефан Воронов записва няколко кавъра на български език. Той пее песни на Джони Холидей, Адамо, Шарл Азнавур у Енрико Масиас.  Най-големият му кавър е „Урок по танци”(„...шейк танцуваш вече по-добре...”), който става известен в цялата страна и има огромен успех. И след нелепата му смърт (той си отива едва 29 годишен), Стефан Воронов остава завинаги да живее в сърцата на българските естрадни почитатели.

   През 60-те и в началото на 70-те, Емил Димитров прави някои френски кавъри на Шарл Азнавур и други песни ("Хубавата Джиджи"), а Лили Иванова изпълнява успешно наша версия на песента „Камино”, на Rita Pavone, както и песните „Както онзи ден” и „Тя си купи билет”, кавъри на парчетата на „Beatles“ -  „The Night Berfore“ и  „Ticket To Ride“. Известна е песента й „Трики, трики”, в оригинал Demis Roussos. По късно тя копира успешно „If I had a Hammer“, на Pete Seger,  станала популярна като версия на Trini Lopez. Лили Иванова пресъздава и песента на Barbra Streisand - „Woman in love“, с българското заглавие „Щастлива жена“.  

   В естрадата ни започва покавъряване на много други чужди песни. Маргарита Радинска се прочува с прекрасната си версия „Кукла на конци”, копие на популярната песен  „Puppet On a Srting“, на англичанката Sandie Shaw.

   Боян Иванов изпълнява на български с огромен успех песента „В живота често става така”. Тя е кавър на „Down On The Corner”, на „Creedence”. 

   Маргарита Хранова записва „Че ти си любов, че ти си вечност”, в оригинал „How Deep Is Your Love“, на „Bee Gees“.

   Йорданка Христова изпълнява „Изповед” ("Ще продължавам да пея"), кавър на „Gypsy“, песен на Jose Feliciano.

   Мими Иванова прави няколко кавъра. Такива са: „Лодка в реката” („Boat on The River“ на „Styx“), „Зима, зима, зима...”, по песента на „ABBA“ – „Gimme, Gimme, Gimme…“, „Превърни се в музика”, в оригинал - „Breakfast In America“, на  „Supertramp“.

   Борис Годжунов е  наричан с право „българският Тоm Jones”. Той пее песни на великия английски певец с голям успех. Една от тях е „Green, Green Grass Оf Home”.

      Годжунов e съпровождан често от вокално-инструменталния състав „Сребърните Гривни”, с членове: Валентин Стефанов – китара и вокал, Александър Петрунов – бас и вокал, Трошан Владовски – китара и вокал и Жоржан Банов – ударни и вокал. Те често правят на концерти кавъри на групите „The Кinks” и „The Shadows”.

   Незабравим за по-старите музикални среди, остава Джеки Уелдж, майка му е от България, а баща му - от САЩ. Той самият живее в Израел, България и Щатите. В началото на 70-те, концертира в България и извършва истинска революция у нас с английския кавър на незабравимата песен на „Animals” – „House Of The Rising Sun”  („Едно момче от Нови Орлеан”), както и с "Червеният Ангел".

    Кавърът „Блажени години”, записан през 80-те, на друг наш гениален певец, Георги Минчев, е копиран от американската кънтри песен „Six Days On The Road” на Dave Dudly. Песента на Минчев остава хит на всички времена у нас.

    Гениалният българският вокално-инструментален състав „Щурците”, наред с прекрасните си собствени песни, прави през 70-те години превъзходни кавъри на български език. Такива са: „Говори се за нещо” на фънк-рок групата „Rare Earth”,  „Виолета”, в оригинал  „Cos I Love You“, на глем-рок групата „Slade”,  „Песен за атомната гъба”, в оринал „Living Sin” на “Emerson, Lake & Palmer“. На английски, Щурците изпълнявт парчета на „Deep Purple“, като „Hold On“, или на „Urriah Heep“ – такава е „Something Or Nothing“. Неповторим е концертът им в „Летния театър”, в „Парка на свободата”, където звучат всички тяхни най-силни кавъри и оригинални авторски песни. По това време, в състава са Кирил Маричков – бас и вокал. Петър Гюзелев – китара и вокал, Борислав Панов – кииборд, цигулка и вокал (по-късно заменен от Владимир Тотев) и Георги Марков – барабани. Концертът е спрян по цензурни причини от българската милиция.

   Песента „След 10 години”, на нашата велика група „ФСБ”, в състав Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Петър Славов и Иван Лечев, е кавър на „Amico Di Ieri“ - на италианската група „Le Orme“. „ФСБ“ изпълнява и кавъри на английски език, като „Hold The Line“ нa американската група „Toto“.

   Друга, не по-малко талантлива българска група, "Диана Експрес", пее също английски кавъри на „Deep Purple”. През 1975 г., на концерт в читалище „Светлина”,  Митко Щерев, Васил Найденов, Йоксел Ахмедов и Пепи (Пърпъла), „забиват” с голям успех на английски език няколко парчета на стар „Пърпъл”, по-късно, през 80-те, вече в друга формация, начело с Щерев - Илия Ангелов - вокал, Максим Горанов – китара и вокал, Живко Топалов –бас и Петър Сливнишки - барабани, те правят на концерти някои английски песни на „Purple - Марк 2” (формацията с David Coverdale  и Glenn Hughes).

   През 80-те години, на български език излизат кавърите на Васил Найденов - „О, Джули” (по едноименната песен на Shakin Stevens) и „Брак на 33”, в оригинал „You Drive Me Crazy“, на същия певец. Те се задържат дълго време на върха в класациите на радио София.

     По същото време, братя Аргирови правят сполучливо кавърите „Ненужен” (в оригинал „ Just an Ilusion“ на „Imagination“) и "Момиче от съседен клас" ("До вчера").

   Както се вижда, въпреки трудностите и риска, българските естрадни певци и рок-състави не се лишават от удоволствието да правят кавъри. По това време тази музика в България е малко и всеки нов кавър се посреща с интерес и одобрение от масовата публика. Освен това чуждите песни, макар и „побългарени”, често са по-атрактивни от нашите естрадни песни, някои от които са скучни за културния български почитател на истинската поп музика. Самият факт, че английски песни не се котират от официалната цензура, ги прави по-желани и интересни, да не говорим, че по принцип те са наистина по-оригинални и разнообразни от някои  наши естрадни песни. Когато на човек нещо не му е позволено, той се стреми към него още повече. През 70-те и 80-те години,  Световната поп музика се е развила и е в разцвет. Най-големите нейни музикални шедьоври проникват у нас чрез закупени "навън" плочи от запалени наши рок-почитатели, както и неофициално презаписани песни на магнетофонни ленти и касетки. Не случайно, доста от нашите певци стават популярни с копирането именно на такива чужди известни композиции, и после се отдават на интерпретиране на произведенията на естрадните ни композитори. Затова и не бива да сме настроени отрицателно към кавърите, които през онези години играят роля  на „ренесансов повей” в нашата музикална и духовна култура. Някои от тях, макар и преработени, с нищо не отстъпват на оригиналите.

http://vbox7.com/play:15434768

Стефан Воронов – „Урок по танци”

http://www.youtube.com/watch?v=WAMPjWdIGDY

Лили Иванова – „Камино”

http://www.youtube.com/watch?v=ppirOHOLdRw

Емил Димитров – „Хубавата Джиджи”

http://www.youtube.com/watch?v=m7sFZI8-5mo

Маргарита Радинска – „Кукла на конци”

http://www.youtube.com/watch?v=ETjWat-9Vlg

Боян Иванов – „В живота често става така”

http://www.youtube.com/watch?v=a5XdwvVwM-8&feature=related

Йорданка Христова – „Ще продължавам да пея” („Изповед”)

http://vbox7.com/play:b5acda7f

Борис Годжунов – „Зелените поля на моя роден дом” (Green Grass of Home)

http://www.youtube.com/watch?v=tYgBcU5DhVg

Джеки Уелдж – „Червеният ангел”

http://www.youtube.com/watch?v=7h0ZiQo_0c8

Георги Минчев - „Блажени години”

http://www.youtube.com/watch?v=6PQF839L8W4

Щурците – „Говори се за нещо”

http://www.youtube.com/watch?v=6WVDrSuYGQ8

„Щурците” – „Виолета”

http://www.youtube.com/watch?v=5TbQ5svoAN0

„ФСБ” – „След 10 години”

http://www.youtube.com/watch?v=Dmn7Hzx8qxg

Васил Найденов – „О Джули”

http://www.youtube.com/watch?v=fkpPg49Rk38&feature=related

Братя Аргирови – „Момиче от съседен клас”

(следва трета част)

                                                                                                Даниел Авдала