"Уважаеми пасажери, след 10 минути кацаме в Панама Сити" - гласът на стюардесата е приветстван с одобрителни възгласи от всички 150 човека на огромния презокеански самолет. След изтощителния 11-часов полет най-сетне пристигнахме. Столицата на Панама ни посреща с обичайната за нея вечерна мараня. Централното международно летище на държавата е претъпкано с хора от няколко континента - азиатци, северно и южноамериканци, европейци, африканци. Както е на всяко голямо летище в Европа. И все пак се усеща латиноамериканския привкус. Излизаме от летището.
Въздухът в Панама не е просто влажен, той е мокър. Живеещи в умерения климатичен пояс, всички се стъписваме от първата глътка, някои кашлят, други говорят сподавено. Но всичко минава за няколко вдишвания. Автобусът за хотела идва точно навреме (развенчахме мита за мързела на местните... май) и бавно поемаме из огромния град.
Чувстваме се малко като у дома си в големите задръствания отвратителното каране на местните шофьори. Панама Сити предлаг ...