В град Хасково има голям супермаркет, който прави опити да се разрасне във верига магазини.
Собствениците на магазина са отворили два други магазина в Пловдив.
Винаги съм била с разбирането, че с времето парите развалят човека и при тези "хора" това важи с пълна сила.
Наемат на работа само клюкари, доносници, злобари. И това е с цел да разберат нещата "отвътре". И на каква цена?!
Разполагат с три заместник управителки, които по всякакъв начин клюкарят зад гърба на онези истински добросъвестни служители в магазина, опитващи се да си вършат работата, въпреки непрестанния тормоз, на които биват подлагани от управителките.

Всяка една от тези управителки пред шефовете си се отнася що-годе прилично с хората от персонала, а когато собствениците си тръгнат в края на деня, започват да си пъхат носа в личния живот на персонала.

Сред любимите им въпроси са:

1. Имаш ли си приятел (приятелка) и спиш ли с него (нея)?

2. Използвате ли предпазни средства? Какви? 

Всичко, което пиша сега, съм го видяла и чула лично, дори съм била потърпевша на техните обиди и унижения, но стига толкова. Не съм длъжна повече да търпя това. Именно затова и го публикувам тук.
Знам, че не съм единствената, която е била в това положение и това ми дава да разбера, че някой ден и мои бивши колежки, които не издържаха да бъдат обиждани, унижавани и нагрубявани и напуснаха, ще прочетат това, което написах. Нека дори и бившите ми работодатели прочетат написаното от мен. Нека разберат, че да си шеф не означава да толерираш "хора", които принуждават персонала да напуска и по този начин провалят бизнеса на шефовете си.
То и самите собственици не са хора на място, но за това ще Ви споделя в един от следващите ми статии. Очаквайте ги! :)

Гр. Хасково

30.12.2009 г.