Рада Госпожина (тъй я наричаха, защото принадлежеше към никому непотребното учителско съсловие от госпожи, които само дрънкат) беше млада, прегърбена от нещастие и преждевременно погрозняла жена, чието тяло черните дрехи, седма употреба от Испания, отваряха още повече.
Молът пусна и народът занавлиза, както беше обичаят, за да види годишните успехи на учениците. Гнусни драсканици обсипваха стените на даскалото. Всичко беше празнично. От големия билборд гледаше голият задник на Азис, облян целият с парфюм Refan 192 и покрит с росни цветя. Мощен турски кючек разтрисаше телата на възбудените ученички, покриващи двора на училището, някои вече вмирисани на алкохол. Госпожа Хаджипенчова се скара на щерка си Анелия, че се е облякла като селянка, като си е сложила прашки - трябвало е да се разголи като хората. И в тоз миг тя дръпна роклята ѝ, за да заприлича дъщеря ѝ на човек. Когато голият задник на момичето показа прелестта си навред, г-жа Госпожина се увери в отсъствието на Бога в туй място ...