В историята на Църквата има безброй доказателства за чудесата сторени от Бог. За тях свидетелстват апостоли, мъченици, пророци, светци и различни личности отдали живота си на Бог. Да отдадеш живота си на Бог е първата стъпка, необходима за цялостната промяна, нов живот и новорождение. Духовната терапия на наркозависими младежи е пряко свързана с разбирането им на понятието „Бог“. Степента на разбиране е свързана със степента на личната им промяна и мотивация за промяна. Осъзнаването на факта на размяната на Кръста, това че Христос на Кръста пое цялата болка, страдание и болест, както и греховете на човечеството, вместо нас, е от изключително значение. Именно в това се състои изкупителното дело на Христос, който не заслужаваше наказание, но бе наказан вместо нас.  Сотирологията обхваща безброй аспекти в църковен и индивидуален план, които се асимилират от Църквата  и от отделния човек по различен начин, но същевременно и по един и същи. Работата с душите на болните-наркозависими когато е духовно терапевтична е изградена върху фундаменталните истини на Евангелието. И това я различава от всички останали методи и терапии на лечение. Това е така, защото Бог се разкрива персонално, но и общо, индивидуално и съборно. 

Гъвкавостта в духовната терапия е равна на успех и реални постижения!

Духовно терапевтичната  работа е също така и църковна, защото се полагат цялостни грижи за човешката личност, както също се поставят основите на вярата в душите. Църквата осъзната не като институция, а като съборност, като общество, като Тяло Христово с различни части всяка от които е значима. Това разбиране създава онази интимна, дълбока и лична вяра, както и необходимост от лично общуване с Бог, желание за познаване на Бог и отвращение от греха и живота, който противоречи на християнството. Доближаването до Бог е отдалечаване от света, греха и делата на тъмнината. Така прогресиращата вярата в живота на болните наркозависими постепенно преминава от частна към обществена. Започва да се практикува молитвата в по-широк аспект и да се споделя живота с повече хора. Сърцето се отваря не само пред духовния терапевт, но и пред другите братя и сестри, като постепенно слабостта и болестта от миналото се превръща в свидетелство за Божията чудотворна намеса. Личността не се идентифицира вече с онзи грешен и безнадежден наркоман от миналото, а с новия човек в Христос. Това са различни етапи от работата на духовния терапевт за които няма определени срокове или норматив, защото всеки случай е индивидуален и не може да се работи с универсални модели както и да се прилагат правилата за всеки по един и същи начин. Правилата в цялостния живот в създадените условия за рехабилитация, което можем да наречем условно „комуна“ са еднакви за всички, но правилата относно терапевтичните похвати и методи с които борави духовния терапевт към отделните личности са различни и променливи. Гъвкавостта в духовната терапия е равна на успех и реални постижения. Това е свързано с обективната преценка на състоянието на зависимия, степента му на зависимост, възприемането му на външния и вътрешен свят, способностите и знанията му и т.н. Например той ако е сангвиник, характера му е оформен по един начин и реагира различно от холерика например. За него на първо място ще бъде от значение усамотението – молитвата, преодоляването на страховете, отколкото слушането на поучение, проповед, разкриване с чужда помощ или себеразкриване на „Аза“. Преди да асимилира и приеме вярата, той ще иска да я разбира, което разбиране е свързано с това да разбира себе си и да има мир с вътрешния си свят. Докато друг типаж направо би приел вярата като удавник за сламка без да се замисля, а след това ще живее  така без да търси доказателства за нея, защото със самото спонтанно и безвъзвратно приемане, той приема себе си и света по различен начин и това му помага да се промени и да намери пристана. В този ход на действия, методи и похвати в работата на духовния терапевт е важно как се третират рецидивите. В общите правила на комуната трябва да са включени наказания за тези които се връщат еднократно или многократно към зависимостта. Наказанието служи за наставление, смирение и възпитание на останалите. Бог трябва да се познава от всичките Му страни. Неговото бащинство е едновременно любов но и строгост, която предпазва от грешки и провали. Бог като Баща е основополагащ идеал, който трябва да се наложи в съзнанието на борещите се за нов живот със себе си и болестта. Общия живот в комуната е свързан и с обща молитва, която се извършва от духовния терапевт или се допускат опитни духовни лица които посещават комуната и допринасят за цялостния процес на ресоциализация. Наблюденията показват, че успехът на рехабилитираните е гарантиран когато част от тях, тези които са най-добре /по преценка на терапевта/ започват да помагат на новодошлите. С така поверената им отговорност се повишава вниманието на останалите зависими и те започват да сами да се амбицират и да си поставят цели, за да бъдат избирани за някаква задача. Чувството, че си „избран“ те държи в позиция на отговорност и лидерство, за това духовния терапевт трябва много добре да внимава в кой момент и на кого поверява отговорност, защото този избор се отразява на всички, а това води или до позитивни, или до негативни промени. Тук е възможно да се появи опасност от култ към дадена личност, вместо култ към Бога. Култа към личността, може да се превърне в даден момент, в псевдокулт, а това което най-умело може да създава псевдокултове е религията. Има и такива наркозависими, които приемат условията и всичко останало лицемерно, като имитират вяра в Бога, но  дълбоко в душата си нямат тази убеденост. Тяхната цел е разрушителна, защото подвеждат останалите в деструктивни модели на мислене, от които те се борят да се освободят. Също така свеждат принципите на вярата до религиозност в отрицателния смисъл на думата, а не вяра, до идеология, а не истина, до съдене, а не възможност за разкаяние и поправление, до философия, а не до единствения Път за спасение. В такива застрашаващи цялостния процес на терапия случаи може да се постъпи по един единствен начин – да се отстрани съответната негативна личност, за да се прекрати набиращата скорост разрушителна сила. Приоритет е вътрешният живот и изграждане на ценности в новия житейски старт на наркозависимите младежи. 

Религиозното чувство в даден момент може да се трансформира

Обръщайки се към съвременното богословие, когато разглеждаме наркозависимостите като болест, душевно и телесно страдание с оглед на специфичния характер на духовната работа, ние разбираме, че налагането на  религиозни системи има обратен ефект върху психиката на наркозависимите, а това което дава положителни резултати е разбирането – откровението и вярата в Бог. Откровението и вярата в Бог дават следното разбиране, че с идването на Христос е приключила религията. Христос слага край на религията, защото религията не е свобода, а съвкупност от правила и закони от които именно наркомана е избягал и е станал наркоман, за да не се съобразява с тях и да не бъде подвластен на тях. А за да пожелае да спре наркотиците един наркозависим младеж, той ще пожелае да бъде свободен и ще намери тази свобода в лицето на Христос – Първообраза на свободата. Религията може да  контролира определените зависимости, но не тя не избавя съвършена от зависимостта. Религията се възприема като противоположното на свободата – робството. Религията може да дава илюзията на жертвите си, че това е Бог, но в действителност съвсем не е Бог, а е един от начините на съвременния свят да говори за Бог, но да живее без Бог внушавайки,  че ритуалите правят човека вярващ, а истината е, че самата вяра намира своя път /канализира се/ и начин на изразяване чрез формите и моделите на ритуалите. В народопсихологията е залегнала идеята, че управляващата власт е тази която налага и определя каква да бъде официалната религия и от тук мисленето, че политиката държи света, а не Бог. Това е станало така още от древни времена, защото парите на света се усвояват  на първо място от управляващите. Съвременното християнство и моделите му на мислене излиза, че са модели на религия, а не на вяра, а от тук и проблема на религиозното а не вярващото общество, което копира и повтаря определени действия на поведение, а не мисли и не разсъждава защо, как, кога и кой е Бог. Мисленето е тежка задача и липсата на мислене води до липсата на достатъчно силна идеология и така идва лесно религията като отговор на консуматорския манталитет. Такава обстановка и такова мислене е доста удобно за грабещите народа управляващи и политолози, защото по-лесен начин  осъществяват манипулацията на масите. При наличието на спящо или сляпо, или консуматорско обществото единствените които имат полза и се облагодетелстват от това са лошите управници. Проблема възниква едва тогава, когато се установи, че религиозното чувство не може да се контролира напълно. Никой не може напълно да прогнозира на къде ще отиде религиозното, а то може и да доведе някой до искрено търсене на вярата, познанието на Бог и сърдечното обръщане към Него, онази μετάνοια – обновяване на човешкия ум и възвръщането му към Твореца. Религиозното чувство в един момент може да се трансформира в позитивно явление, което излиза извън възможностите за контрол от управляващите и се оказва, че не може да бъде изтръгнато. Но и тук те отново с лукавото си мислене извличат ползата, защото започват да гледат на религиозното чувство като бурен или плевел от който народа има нужда.  Управляващите отново имат интерес, защото свеждат религията до политика за печелене на пари. Пример за това можем да видим в Йерусалим с йерусалимската стена на плача, която е една политико-артистична постановка, защото арабите и евреите са наясно, че всичко което става около нея е политическо, а това е идеалната предпоставка за избухване на война. Това не е отклонение от темата за църковносоциалните грижи за наркозависими младежи, а хвърляне на малко светлина и още един различен поглед. На първо място има много общо между политиката, религията и отделните програми предлагащи помощ на наркозависимите. Общото е усвояването на парите и приемането на проектите, което приемане зависи от политическите интереси. То не касае здравето на хората и тяхната истинска промяна, а по-скоро поддръжката на лечението им колкото е възможно по-дълго. В България такъв пример може да се даде с метадоновата програма на Националния Център по Наркомании. Едно поддържащо безрезултатно лечение което пенсионира наркозависимите и осигурява заплатите на персонала, и колкото повече зависими, толкова повече пари. А колко са излекуваните? 

Легалния трафик на наркотици в България, както и легалната търговия, е нещо за което не се говори особено. Защо? Защото на някой така им харесва. Защо дават ход на програмите с поддържащо лечение, а не дават ход на това да се изучава религия в училищата? Програмите с поддържащо лечение не решават, а увеличават проблема и броя на наркоманите. Такива програми са освен метадновата към НЦН, програмата на д-р Канчелов, програмата към военна болница с поддържащо лечение на морфин, субсидол, и още много такива в страната. Наркозависими пожелали анонимност от поддържащата програма на морфин, споделят, че за тях това е легитимния начин да се друсат, чувстват се добре и не смятат да спират, дори едва ли не за тях да си наркоман е нещо велико. И не по-различно е съзнанието на мнозинството „лекуващи се“ в поддържащите програми. Медиите, за да измият очите на обществото от време на време пускат репортажи или филмчета за тези програми, представяйки нещата като много успешни и положителни. Психолози и какви ли не специалисти работят в тези центрове за да се демонстрира чрез тях ангажираността на управляващите към обществото. Да, това е някакъв начин до някъде да се контролира престъпността, която е с висок процент при наркозависимите. Но те си остават просто такива, а случаите на излекувани, напълно променени и възстановени като ценностна система и личност, са почти никакви. 

Изтласкването и снижаването на християнството до ниво просто религия е стратегия на политиците, за да отблъснат цялото общество от вярата в Бог!

Истинската борба и идеята за лечение на наркозависими младежи идва от Бог. За това паралела който правя между политика, религия, организации и пр. не е случаен. Религиозното чувство е добро като цяло, но то не е достатъчно за да даде нов живот, за да промени, изцери и възстанови, да освободи обществото от геноцида на 21 век – наркомания. Политиката на здравеопазване трябва да съществува, но тя не може със своите програми за поддържане да избави болните и да ги направи здрави. Това може да направи само Христос! Това е така, защото всяка политика за създаване на терапевтична програма и проект макар и добра, е безсилна да даде нов живот и нова ценностна система. Силата да получаваш дивиденти от това което управляваш – това е политиката. Нейните доходи се крепят на народа и не е в интересите на политиците да се извършват радикални промени, защото няма да има печалба. Варианта на безкрайните програми, проекти, усвояване на субсидии за лечение на наркозависими, са постоянния и сигурен вариант за печалба. А изтласкването на християнските начини и снижаването на християнството до ниво просто религия е стратегия на политиците, за да отблъснат цялото общество от вярата в Бог. За тази цел те създават марксистки центрове по религиознание. Това го правят най-вече историците, но за нас християните не би трябвало да има място за религия. Религиозното чувство е много силно и ако не е в сферата на Църквата, става много опасно. 

Любовта – пътеводителка към истината

Най-големия проблем на съвремието, това са хората. Ако целта ни е да се покланяме на някой, ние нямаме Бога, а страх от човеците, страх от загубване на сигурността. Всеки човек, всяко дърво, всеки гръбначен стълб имат определена възможност за огъване. Когато заместим упованието на Бог което е есхатологията, на лице е желанието за свършване на времето. В този ред на мисли поставям вярата в Бога като приоритет и едно от най-важните оръжия с които духовния терапевт е необходимо да борави за разоръжаване на наркоманския начин на мислене. За това правя паралел между вяра и религия, религия в негативния смисъл на думата, а не в позитивния. Да живеем в цикъла на религиозното, означава да харесваме нещата от този свят които се превръщат в идоли. Едното чувство е религиозно, а другото християнско. Където ти е сърцето, там е твоето Царство. Привързаността към земното те кара да целуваш ръце и да се кланяш на човеци. Но истината ще ни направи свободни. Йоан Павел 2-ри говореше само върху този стих и постигна много неща. Когато сме свободни чрез истината ние няма да се страхуваме от който и да било. Нашия Бог е дошъл тук, за да ни изкупи и ние трябва да копнеем да пребъдваме в Неговата любов. Всички сме апокалиптични, ако живеем в страх. Страхът е този който държи в робство наркоманите, но бих казала и всяко човешко същество в определени сфери и аспекти на неговия живот. Есхатологичното настроение което споменах по-горе, е да живеем в любов към Христос, освободени от религията. Това което ни води да вървим по пътя е любовта. Любовта е тази която изцерява, освобождава и възстановява един провален живот по пътя към смъртта. Любовта е сила, а Христос е пътя на спасението.  

Историите на хора освободени от робството на наркотиците чрез Божията помощ, дават пример на други млади хора които са въвлечени малко или много в наркотичното блато. Когато те видят примера пред себе си и свидетелството, тогава надеждата за различен живот постепенно набира скорост, докато в един момент се превърне във вяра и се направи първата стъпка на решение. Тази първа стъпка не е толкова лесна колкото си мислим, тя е най-важната, за да се започне новия живот, промяната чрез благодатта Божия. Съществуват безброй свидетелства на хора освободени от наркотиците. Хора които в младежките си години с нищо друго не са се занимавали освен с набавянето на поредната доза. Те свидетелстват с живота си за силата на Иисус Христос как ги е трансформирала. Техните свидетелства са послужили за пример на още много зависими, да намерят пътя и решението за живота си. В годините на трезвеене тези бивши наркомани са изградили семейства, бизнес и дори организации за помощ на наркозависими. Те продължават да вярват както за себе си, така и за онези които са в робството. Те продължават да помагат и да свидетелстват, защото са осъзнали, че Бог е Реален, Жив, Всемогъщ, Който прави чудеса и достига до сърцето на човек когато той му се довери и му отвори вратата си.