Млади, стари,

жени, деца

всички тичащи нанякъде, за нещо

бързащи за ''своите неща''

и аз една от всички тях,

бързаща за ''моите дела'',

а важните?

За важните какво?

Бързам аз сега,

време нямам, остави ме...

Няма време да ти кажа, че те обичам,

че за тебе ме боли,

колко кратък е животът,

но аз бързам...

утре ако има време...

може и да ти го кажа.

Колко тъжно е, когато все отлагаме ''малките неща'',

не искам вече да отлагам...

все за после.

Поспри... отекна нейде из недрата някъде дълбоко във сърцето,

поспри, спри,

нека да ти кажа колко много те обичам,

почакай, чуй това...

че има Бог, на Който да  Му пука.

Остави сега, че няма време,

да, няма и точно затова ще ти го кажа,

че Бог за теб умря,

нима не те е грижа,

поспри се малко,

Бог слезе от небето, за тебе Той се жертва,

пострада и умря,

нима не те е грижа?

Ако имаш време, поспри се и се помоли,

Бог за тебе Го е грижа.