Познаваме ли любовта?
“Социалната изолация на индивидите е престъпление на обществото и наказанието му е свързано със самата промяна на това общество, което не е пореден мираж, а касае отделния индивид”
В.Рибаров
Здравето е една от предпоставките на любовта, но с него не може да бъде обяснена природата й. Артур Шопенхауер правилно посочва, че здравето на жената привлича мъжа, а жените проявяват предпочитание към зрелите мъже над тридесет годишна възраст, но това не е достатъчно, за да се разкрие природата на любовта.
Възпроизводството на живота чрез раждането на децата може рационално да бъде разбрано като природно възпроизводство, но това нещо, в същото време, е и възпроизводство на обществото, защото историята може да бъде разбрана правилно и като смяна на поколенията. А възпроизводството на живота има и друга страна, която неправилно се обозначава като “божествена” – много е съдържателна за разбиране като собствено възпроизводство чрез любовта, но, по силата на редица обстоятелства, сред които, на първо място, се нареждат социалните условия на живот, тя тъне в мъглата на идеологическата неяснота. Самият аз използвам, широко разпространения понятиен апарат като “Бог”, “божество”, “божествено”, “озарение”, “молитва”, “прошка”, “покаяние”, “отвъдно”, превръщайки ги в метафори на съвсем реални, екзистенциални ситуации. А божественото, което присъства като основен стълб, наред с разбирането, в енерготерапията на Лазарев, не е нещо друго, освен споделената любов, която е така рядко явление, защото и самите условия на живот не я разрешават в масов мащаб…Но тук се налага да посоча нещо важно, което е възел за разбиране и осмисляне от авторите, създатели на новата литература и специално от страна на тези, пишещи в областта на любовната лирика. Именно новите условия на живот, макар и по парадоксален начин, свързан с това, че се стигна до разнищване на нормалната сетивност на индивидите, издигнаха въпроса за нормалното съществуване като нов в сегашния живот, а следователно той застава като нов и пред литературата.
През последните години имам възможността да изучавам разбиранията на много автори, пишещи по въпросите на любовта, а чрез текстовете им достигам и до особеностите на самия им живот, на техните реални преживявания. Повечето от авторите на любовна проблематика, придържайки се и към традициите в литературата в тази област, описват и то като свои преживявания измяната, лъжата, раздялата, болката, сълзите, сладострастието, надеждите за нова любов…Това преживяват хората, това пишат, но това е отвъдна област на любовта, но не и любов. За тези автори озарението на споделената любов си остава загадка. И какво се получава? Вместо да се тръгне към решаване на житейските проблеми, за да се стигне и до писане по друг, нов начин, избухват провокации за дискредитиране на авторите, дръзнали да показват нова сфера на човешките отношения – споделената любов.
Нека да кажа отново! Исторически възникнаха нови предпоставки за по-пълноценното развитие и възпроизводство на хората, а литературата, която достига до тях и се бори за тяхното утвърждаване в живота е нова! Аз утвърждавам прагматичното направления в литературата, а то е ново, защото разглежда прагматизма не като гола полза от действието, а като хуманно преживяване при сегашните условия!? Разбира се, правенето на нова литература не означава тотално отричане на предишната, а точно обратно – да втъчеш и предишната литература в днешния ден чрез усвояване на нейните ценности, което става чрез нейното преработване от позициите на новите модели на знанието, което пък не означава, че правенето на литература е филиация на идеите, съществували преди. Запазването на всичко ценно от литературата от предишните епохи е задача на новата литература! Тази задача може да бъде изпълнена от цели поколения автори, овладели мирогледа на днешния ден, а той е нов, защото и самото общество се промени по естествен, исторически път.
Всеки написан от мен текст, наред с всичко друго, е и проверка на моделите на генезиса на знанието, които съм създал и които проверявам чрез ежедневното си писане.
Казаното до тук е достатъчно основание да бъдат правени различни изводи, но аз ще направя само един – любовната проблематика може да бъде описвана от хора, които са носители на любовта, а тя е само и единствено споделена. Но когато влюбените биват обявяани за луди и то по арогатния начин на цинизма, то не е трудно да се разбере, че сред тези хулители не всичко е наред!?
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересен е текстът, но не си го редактирал.Стилът е труден, и мисля че можеш да поработиш по въпроса.Препоръчвам ти това, защото да се чете теория за любовта поднесена по доста труден и почти неразбираем начин като този е най - малкото досадно.Като цяло темата е доста по-обширна, и смятам ,че не си я разработил.Също така смятам, че ако се постараеш, може да излезе нещо от това, но трябва да изразиш по силна авторска позиция, като я подкрепиш с примери!И най-сетне, да не забравя, това което написах ,може да го подминеш с чиста съвест, защото убедена съм, с нищо не променя ежедневието ти !!!Усмивка!
-
Хубаво Кумец - двойката е от теб! А кой твой колега ми изтри коментара, който предпочетох да направя, вместо да пиша оценка?
Ще заобикаляме неудобните мнения ли?
Как автора ще разбере личното отношение на някой към творчеството му, когато се постъпва така, към по резки, но не и нецензурни изказвания?
Тук за лични предпочитания ли става на въпрос, когато се дава право на глас, защото под мои стихотворения има далеч по-нецензурни коментари, които някак си още стоят неизтрити от администратора или който и да се занимава с това?
Двойният стандарт е нещо, което и без това си го имаме в повече в България. И тук ли ще доказваме, че сме народ изтъкан от лицемерие? -
В последствие виждам заглавието-"Познаваме ли любовта?"
Всеки един от нас може със сигурност и с неподправена увереност да твърди,че познава любовта.До болка.Друг е въпросът можем ли да я обясним и дали бихме могли да й поставим точни рамки,размери и сили,с които да я измерваме.Ами...не можем.Тя е еднаква,но е различна за всеки.И всеки ще я обясни различно,по своему.
Да,ние познаваме любовта,но не можем да я обясним с точни параметри и думи. -
От цялата сложност на изложеният текст(проблем)ми стана ясно само,че отричаш безнадеждната любов.Ето ТОВА не го разбирам.Нима не се нарича любов,това което изпитват тези влюбени,които не откриват ответност?Нима това е друго чувство,може би,неназовано и недифинирано до сега?
Аз вярвам във вечната споделена любов,но толкова вярвам и в несподелената такава.Единствено невярвам в това,че е възможно доказването на обратното.
Искрено ти желая успех! -
В тази статия полемизирам с Артур Шопенхауер, за първи път, по една от идеите му, изказани в книгата му "Що е любовта?"Развивам мое разбиране за любовта в рамките на отношението на човека към природата, към другия човек и към самия себе си, което с интерес бих желал да бъде критикувано.Изложението е аргументирано и коректно - не накърнява нито един автор, но сочи тенденции в литературата, които могат да бъдат защитени.
-
Извинявай -С това тук изби всичките ми представи за любов
........Здравето е една от предпоставките на любовта, но с него не може да бъде обяснена природата й. Артур Шопенхауер правилно посочва, че здравето на жената привлича мъжа, а жените проявяват предпочитание към зрелите мъже над тридесет годишна възраст, но това не е достатъчно, за да се разкрие природата на любовта................................................ -
Цитат:
Повечето от авторите на любовна проблематика, придържайки се и към традициите в литературата в тази област, описват и то като свои прежгивявания измяната, лъжата, раздялата, болката, сълзите, сладострастието, надеждите за нова любов…Това преживяват хората, това пишат, но това е отвъдна област на любовта, но не и любов. За тези автори озарението на споделената любов си остава загадка.
.........................................
За мен по горе прочетеното е пародия.
Не бих се съгласила,че авторите, каквото преживяват това пишат.Всеки автор им собствен стил,изразни средства,чувства вложени...но да се говори,че никога не са изпитвали любов,че не са носители на любов е просто подигравка...Та какво са авторите...животни???А и те разбират от любов и правят любов...Толкова красиви любовни стихове има в този сайт и смешното е тук да бълват тези квалификации
Прав е Ченков!Глупости. -
Рибаров, стига си дъвкал едни и същи глупости. Разбрахме колко си мъдър и велик. Двойката е от мен.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
