Основна предпоставка на философията е човекът в непосредственото му единство с условията на неговия живот. Какво означава това? Не всички хора са в единство с условията си на живот, макар че всеки индивид възпроизвежда живота си в зависимост от връзката си с тези общи условия на живот, които не са нещо друго освен материалните производителни сили на обществото и съответствуващите им производствени отношения, в които встъпват хората в процеса на своето обществено възпроизводство.

Погледнато исторически, човекът никога не е бил в такова единство с условията си на живот, че да постигне силата, значимостта и красотата на своето пълноценно, цялостно възпроизводство. Но това пък е било мечта на много поколения, а и реална практика за постигането на тази хуманна цал.

Днес картината на обществения живот, като че ли е същата, но в нейната обща рамка може да се открие и нещо ново – бавно и мъчително се ражда прагматичният човек, онзи човек, който притежава средствата, необходими за общественото му възпроизводство чрез свободния труд и които му дават възможността да постига доброволно обединяване с други такива хора за решаване и на общите проблеми на обществото, а точно това се оказва и ядро на демокрацията, но такова ядро, което двес го откриваме в неговата ембрионална форма. Днес мащабът на обществото се разшири, но Държавата продължава да държи лостовете за управление на цялото общество, а, в същото време, се оказва, че не е в състояние да разрешава възникващите противоречия. Нещо повече, самата администрация се превръща в източник на противоречия за обществото с безразделната си власт. Възниква необходимостта обществото да се обедини, за да наложи своята воля за най-рационалното използване на изградената административна машина, което ще се превърне в процес на развитие на демокрацията.

По линията на описването на общия процес стигаме до извеждане на една нова необходимост на обществото, която функционира като негова потребност – да се разрешават трупащите се противоречия, с които държавната администрация показва неспособност да се справи. При назряла потребност, трябва да възникне нов субект, а това означава в обществото да се разгърне нов тип дейност, която да постави под свой контрол дейността на Държавата. Такъв субект може да бъде само друг тип организация на цялото общество, а тя може да възникне като доброволно и свободно обединение на прагматичните хора, които все още се самоосъзнават предимно чрез придобиваните пари, за да започнат да чувстват притесненията на Държавата и да почнат да се самоосъзнават чрез обществената потребност от обединяване на усилията, за да се спре разрастващата се мизерия в двуполюсното й измерение.

Тази потребност е основа за възникването на многобройни обществени организации, всяка от които, у нас, се обявява за обединителен Център на всички останали и по този начин, тези организации си остават изолирани и безпомощни да задействат социален процес. Добрите намерения и миражите на ръководителите на тези организации стигат до провеждането на отделни акции или до спечелването на някой проект, който се финансира от западна институция.

Днес ново средство за задоволяване на потребностите на обществото е самото обобществило се човечество, което е в състояние да бъде инструмент за общественото възпроизводство и на отделния индивид. Миграционните процеси, макар и по превратен начин, говорят точно за това. Става ясно, че изграждането на гражданското общество в страната ни не е нещо друго освен превръщането на България в гледна точка, в център на обобществяващото се човечество. С други думи, интегрирането ни със света е наш национален интерес, който задава и модела за свързването ни с останалите социални системи. Това е път за раздвижване и оптимизиране на националната ни ситуация чрез привличане на всички хора към социално действие, а не просто към какъв и да е труд.

Степента на зрялост на прагматичния човек най-добре се определя чрез неговата мирогледна ориентация, чрез философията, която той възприема като ориентир в своята практическа дейност. Забележителен е онзи момент, в който прагматичният човек узрява за необходимостта да се захване с разрешаването на обществените проблеми, да потърси философията като свой съюзник. Глобализмът натрапи като своя идеологическа платформа “философията” на Карлос Кастанеда, която взема като своя предпоставка човекът, който разрушава своята сетивност чрез употреба на опиати, за да премине в света на “невъобразимото”, както твърди авторът на тази псевдифилософия, обявена от него за прагматична. Действителната философия се обръща към прагматичния човек, който търси пътища и начини да разреши назрелите проблеми в обществото и по силата на това обстоятелство е принуден да се обединява с другите хора, а днес мащабът на тези обединения вече е глобален.

Само преди броени дни у нас бе учредена нова гражданска организация с наименование “Национално Гражданско Обеденинетие България”, чието ръководство се обърна към мен, изразявайки пълната си подкрепа за утвърждаването на прагматичната философия, която съм разработил, в дейността на тази организация, а чрез нея и в цялото общество. Възниква възможността да се структурира обществен процес, който да се превърне в основа на цялостното възпроизовдство на неговите носители, тоест да се формира социален процес от такъв тип, който би превърнал и страната ни в социална – една цел, която придава достойнството на българската Конституция.

Хуманното преживяване на индивидите е продукт на тяхното цялостно възпроизводство, което се постига в резултат и на възпроизводството на обществото по определен начин. Тази саморефлективност е предметна област на философията, която аз свързвам и с възможностите на поезията. За целите на тази статия, но във връзка с провеждането на поетичен конкурс в град Кърджали разработих Цикъл:”От изгрева до запада”, който в поетична форма продължава, направеното до тук изложение.

Цикъл:”Между изгрева и Запада”

1.

В България оглежда се светът

В България оглежда се светът

с изгрева, но той е зъл и злобен:

сянката на Запада пък е грехът,

възвестяващ за часа прокобен,

в който ни внушиха, че сме грешни

и сега горим в подозрение -

разбираме, че само мерки спешни

могат да възпрат онуй презрение,

породено в лоното на злото,

с което няма да привикнем ние,

а поемайки с любов теглото

Изгревът на Запада ще се разкрие.

-Ти показваш тука мироглед особен,

но и моят е такъв – подобен.

2.

В асимилация сме днес, нали

И така, светът се ширва между нас,

а пътят ни чрез Изгрева се вие,

със Запада говоря с гневен глас,

че иска нацията да разбие –

аз с това съвсем не съм съгласен,

поел съм пътя тежък – прагматичен

и няма винаги да съм безгласен,

защото моят глас е глас критичен:

митингът пенсионерски ме потресе

и истини безброй ми той припомни,

до тука Западът щети нанесе

на българската нация – огромни.

-В асимилация сме днес, нали

и затова сърцето ме боли!?

3.

Тоталност между Изгрева и Запада

3.1.

Такова е и мойто убеждение

Дори в любовния език

втъкавам и спонтатен вик,

че тъй в написаното слово

кодирам времето-олово

чрез необходимия претекст,

в публикувания текст,

отхвърлящ поведението противно,

натрапващо се всеки ден обидно…

Чрез правеното порицание

дарявам користта с отрицание,

но само като много шумно

то стимулира поведение разумно.

-Такова е и мойто убеждение -

разумността изисква принуждение.

3.2.

Трудности безкрайни предизвикват тягост

Трудности безкрайни предизвикват тягост,

а пък тя поражда ярост,

що живота срива

като радостта умело стрива.

Нужда има за отрада -

благодарността е истинска награда,

че в този благороден дар

пак на себе си си господар.

Когато искат ти услуга,

но те възприемат за прислуга,

нужда имаш само

ти от женско рамо

и съюзът, щом сте изградили,

с благодарност сте се надарили.

3.3.

Човечното тогава вика

Контактът с хората двулични

разкрива ситуации неприлични,

в които нрав развратен и жесток

показва ранг превратен за “висок”,

говорещ за измислени заслуги,

готов да прави пак услуги

и в поза на родител

твърди, че бил спасител

и става неудобен ръб,

от който вее само скръб…

Човечното тогава вика,

че няма в компанията прилика

и чувства се самотно

в обществото неграмотно!?

3.4.

Старостта, с мъдростта могъща

Старостта, с мъдростта могъща

душата и сърцето ми обгръща,

с годините полека изградена –

в спокойна радост преродена.

Животът, даже с листи пожълтели,

подема песните на птиците запели,

в някакъв велик покой,

запазващ ритъм на прибой,

а под краката ми кънти земята

и ритъм чуден ме намята

със своя нежен плам,

не даващ да оставам сам.

-Този храм на сенки причудливи

ражда образи правдиви.

4.

За живите мъртъвци

Дървото на Живота носи смърт -

закон житейски, твърд,

че живите в отвъдното минават,

но с делата си в живота пак остават.

За мъртвите се винаги тъжи,

защото болката тежи,

но съзиданието им – дар чудесен,

остава като стих, имат или пък песен.

Реалността на тленните останки

руши представата за живите осанки,

че, изправени пред хладен труп,

усещаме смъртта с образ груб.

-Щом смъртта от живия се придобие

и животът се разлага, гние.

5.

В България нов човек се ражда

В България нов човек се ражда -

за труд, за радост има вече жажда

и знае, че когато всеотдайно

навлиза в общуване безкрайно

с хората, в деня им черен,

така на себе си остава верен

и само тъй, оставащ прагматичен,

дори така – към себе си критичен,

ще носи и за други естеството

чрез връзката им с обществото

и даже с грешките неволни

ще спира други грешки – произволни.

-Тогава Изгревът и Западът – сърдечно

ще могат да съжителстват вечно.

6.

Реалност

Невинната душа тъжи,

когато, впримчена в лъжи,

се бори с поредната измама,

скалъпена от не един и двама.

Коварството на тях не им тежи,

че то в душата им лежи,

направило от нея труп,

а съвестта – съветник груб,

показващ ход премерен

с глас наивно-лицемерен.

-В борба пари да придобиват,

такива хора бързичко загиват,

че забравят що е срам -

остават без достойнство грам.

Публикуването на тази статия в Интернет дава възможност да бъде прочетена от много автори, които в своите търсения се сблъскват с редица мирогледни въпроси, чието разрешаване би дало тласък на тяхната творческа дейност.