Превенция и корекция на комуникативни нарушения чрез програми за езиково развитие

 

Йорданка Йорданова Донева

логопед в I СУ „Св. Седмочисленици“- град Търговище

 

Prevention and Correction of Communication Disorders

through Language Development Programmes

 

SUMMARY:

Providing the appropriate conditions for complex and optimal language and speech development of each student is a challenge that requires constant changes in speech therapy practice. How can the training be adapted to the student’s individual capacity and interests? Flexibility in teaching is based on the functional assessment of the progress in speech development. The use of early assessment tests (Phonological Awareness Screening Test, School Readiness Test, DESK-3-6-R) and language development programmes highlights the dynamic aspect of the learning/teaching relationship between student and teacher. The use of the prevention of communication difficulties mechanism in the work of the speech therapist and the primary teacher provides good opportunities for general support for personal development and reduces the number of children/students with learning difficulties. The transformation of the educational environment, the use of ICT and alternative creative therapies (drama, film therapy, Waldorf methods) help to build a positive psychological climate for accepting differences, facilitate teamwork between speech therapists and other professionals and reduce the number of students in need of additional support.

 

 

Резюме:

Цел на изследването: Да се открият възможности за осигуряване на подходящи условия за комплексна оценка в приемащата институция. Да се провокира оптималното езиково-говорно развитие на всеки ученик чрез специално създадени за него програми. Това е предизвикателство, което изисква постоянни промени в логопедичната практика.

 

Метод: По какъв начин може да се осигури приспособяването на обучението спрямо индивидуалния капацитет и интереси на ученика? Гъвкавостта в преподаването се основава на функционалното оценяване на прогреса в развитието на речта. Приложението на тестове за ранна логопедична оценка (КТФО, Тест за училищна готовност- езиково развитие, DESK-3-6-R )и програми за езиково развитие, извежда на преден план динамичния аспект на обучителните отношения между ученика и учителя.

Резултати: Употребата на механизма за превенция на комуникативните затруднения в работата на логопеда, началния учител и останалите специалисти- осигурява добри възможности за обща подкрепа за личностно развитие и намалява броя на децата/учениците с обучителни затруднения.

Заключение и препоръки: Трансформацията на образователната среда, използването на ИКТ и алтернативни креативни терапии (драма, кино-терапия, валдорфски методи) помага за изграждането на позитивен психологически климат за приемане на различията и улеснява екипната работа между логопеда и останалите специалисти, редуцира броя на учениците с потребност от допълнителна подкрепа.

Ключови думи: превенция, корекция, комуникативни нарушения, оценка на прогреса, логопедична оценка, програми за езиково развитие

 

„П р о ц е с ъ т н а д е т с к о т о р а з в и т и е н а п о д о б я в а н о с е н е т о

н а о б у в к и . В р а з л и ч н и т е в ъ з р а с т и с е н ос я т р а з л и ч н и

н о м е р а и м о д е л и.“

Стоян Георгиев

 

 

Логопедът в съвременното училище е човекът-оркестър. Този специалист по детско развитие е изправен пред провокацията да въоръжава с умения учениците с комуникативни затруднения и да насочва включването им в подходящи дейности в процеса на обучение наравно с останалите в класа. Освен това трябва да установява много бързо „размера на обувките“ и да осигурява поне по един чифт за всяко дете/ученик, за да не остане „босо“ след завършване на училищното си обучение. Специалистите, които работят с учениците в начална училищна възраст, имат много повече задължения и съответно по-голяма роля за правилното и целенасочено развитие на успешни личности, отколкото университетските преподаватели. Ясно е, че къща не се строи върху въздушни кули. Трябва й здрава основа. Всички родители си мечтаят за такива учители, които да осигурят стабилни знания и компетенции на децата им.

Практиката ми, свързана с много усилия и изненади, показва, че не е достатъчно децата с проблеми в развитието механично да се преместят в общообразователното училище, за да бъдат успешно адаптирани към връстниците си. Разбираемо е, че процесът на логопедична работа и приобщаване не може да бъде „самотно занимание“ на отделния специалист, а по същество е кауза, политика и практика на педагогическата колегия и цялото училище. Необходимо е да се използва системен подход, който да помогне на общообразователното училище да стане приобщаващо. За да има положителна промяна в нагласите и добри резултати след тази промяна, трябва всички членове на училищната общност да положат споделени целенасочени усилия възможно най-рано след установяване на проблема. Важно е да не се допуска изоставането да води до негативизъм и загуба на интерес, а оттам и до изключване от обучението. Това е постижимо чрез делегиране на отговорности, така че всеки ученик да се чувства жив участник, а не само изпълнител в процеса на обучение. Усъвършенстването на комуникативните умения на учениците е насочено към реализирането на крайната цел- качествено образование .

Подкрепата за личностно развитие е елемент от образователната политика, свързващ и обединяващ ресурсите на средата на всички нива. Държавният образователен стандарт за приобщаващо образование регламентира организиращия принцип на подкрепата за личностно развитие като обща и допълнителна. Фокусът се измества върху училището като среда за развитие, учене, научаване и участие, в която е важен човешкият ресурс. За съжаление, в първи клас пристигат ученици от различни детски градини и региони. Те демонстрират голямо разнообразие от възможности и дефицити. Стартът на тези деца в обучението не е равен. Логопедът трябва да установи много бързо комуникативните проблеми, прилагайки стандартизирани инструменти за оценка и наблюдение. Очакванията на родителите са свързани с моментален прогрес и заличаване на изоставането. В логопедичната практика се използват успешно тестовете на доц. д-р Катерина Щерева- КТФО и Оценка на четенето. Те са с висока информативна стойност и посочват дефицитите, върху които трябва да се работи. Тяхната употреба улеснява много разработването на индивидуалната терапевтична програма на детето/ученика. През последните години е внедрен европейският стандартизиран тест- DESK-3-6-R , аналог на теста за училищна готовност. Какви са неговите преимущества , с които екипът за подкрепа за личностно развитие бързо може да се ориентира в специфичните проблемни зони на децата от предучилищната група и първи клас(ненавършили седем години при приема в училище)?

Дортмундски скрининг тест на детското развитие

Скрининг (от англ. screening: пресяване, селектиране) е систематичен, изследователски метод в областта на медицината, чиято цел е извършването на предварителен подбор чрез най-общо класифициране в предварително избрана област за изследване (проби или личности). Предварителният подбор или разслояването на извадката служи за набиране на обектите, които са носители на определени признаци и по-късно ще бъдат подложени на специално изследване.

Описание

DESK 3-6 R е инструмент за ранна детекция на нарушения в развитието на деца в предучилищна възраст с цел навременна интервенция. Тестът е съобразен с изискванията на PISA, децата да получат първоначална подготовка (равен старт) преди да тръгнат на училище. Освен това, чрез него могат да се открият сигнали за потенциални проблеми в поведението – екстернализирани (агресия) и интернализирани (тревожност). DESK 3-6 R е базиран върху т.нар. landmark principle (Michaelis, 2004) – умения, които трябва да бъдат овладени от 90 дo 95% от децата.

Целева група

DESK 3-6 R е приложим при деца на възраст от 3 до 6 години и 11 месеца.

Скали

• Фина моторика.
• Груба моторика.
• Когнитивни способности.
• Език и комуникация.
• Социално поведение.

Предимства на DESK 3-6 - R пред други методики за оценка на ранно детско развитие:

• Специалистът работи директно с детето – това предотвратява субективността на родителя/възпитателя.
• Обособени са 3 отделни въпросника за всяка една възраст, съобразени с особеностите на дадения период – форма за 3-годишна възраст, 4-годишна възраст и 5-6-годишна възраст.
• Всяка една възрастова форма покрива определени области на развитието, важни за усвояване през този период.
• Скринингът успява да „улови“ непроявените симптоми на риск от бъдещо изоставане в дадена област от развитието.
• Резултатите от изследването са на базата на сравнение на постиженията за 90 до 95% при деца от същата възраст, от страната. Докладът представя резултатите графично и интерпретативно, като включва и насоки за бъдеща работа с детето.
• Скалите на DESK 3-6-R отразяват както отклонения във физическото развитие, така и поведенчески трудности като агресивни прояви, депресивни състояния, социално отчуждение, дефицит на вниманието.
• Резултатите от изследването на 5-6-годишните деца могат да бъдат представени на училищните педагози и да послужат като оценка за училищна готовност на детето.

 

Дортмундският скрининг тест за детско развитие (Dortmunder Entwicklungsscreening für den Kindergarten, DESK 3–6-R) е инструмент за наблюдение на развитието на децата в предучилищна възраст в областите на двигателното, езиковото и социалното развитие. Той помага на учителя да наблюдава развитието на децата в ежедневни ситуации и посочва първите маркери за забавяне на развитието. Резултатите показват, че DESK-3–6- R позволява надеждна прогноза на когнитивните и поведенчески проблеми. Скринингът включва активни и мониторингови упражнения, оценени по триточкови скали. Количеството успешно изпълнени задачи (скринингови точки) в един домейн се преобразува в коригирани за възрастта „станинови стойности“, вариращи между 1 и 9, като се използват таблици с норми. Тестът се прилага в различни възрастови версии (една за 3-годишни, една за 4-годишни и една за 5-до-6-годишни). Колкото по-голямо е детето, толкова по-строг е рейтингът на задачите.

Възможните рискови фактори за социалното развитие на децата и степента на тяхното разпространение са от значение за планирането на цялостни дейности за насърчаване на развитието на децата в предучилищна възраст. Тези изчерпателно оценени резултати могат да се считат за надеждна основа за разработване на стратегии, основани на доказателства. В обобщение, по-ниските социални умения са чест проблем при развитието на деца на възраст от 3 до 6 години Като цяло резултатите от многостепенните модели ясно посочват следните целеви групи за цялостни мерки за насърчаване на социалните умения: момчета, деца, засегнати от хронични заболявания или увреждания, деца с ниски резултати в областта на езика и познанието и деца с ниски резултати в областта на двигателните умения. Установено е, че полът е важен рисков фактор за всички възрастови групи по отношение на социалното развитие на децата. Момчетата имат по-висок риск от гледна точка на социалното развитие, отколкото момичетата. Разликите между половете могат да бъдат открити от 3-годишна възраст нататък и те стават все по-чести с наближаването на училищната възраст. Проучването KIGGS потвърждава, че разпространението на различни негативни аспекти по отношение на социалното развитие на детето (например поведенчески проблеми, емоционални проблеми) варира в зависимост от пола. Нашите данни показват необходимостта от отчитане на половите различия при разглеждане на превантивни дейности. Двата най-очевидни фактора, влияещи върху забавянето на социалното развитие, са свързани с констатации на изоставане:

1. 1. в езика и познанието

2) в областта на двигателните умения.

Например, езиковите и познавателните умения са важни изисквания за всяко социално взаимодействие. Освен това взаимодействията и взаимоотношенията с другите също зависят от двигателните умения. Ако едно дете не може да се справи като връстниците си в спортни дейности, те често го дразнят и затова то избягва ситуации, в които трябва да спортува. Освен това, езиково компетентните деца са по-способни да контролират емоциите си и да насърчават по-ефективни социални взаимодействия и приятелства. На този фон може да се очаква, че наличието на роден език, различен от утвърдения за страната, също е важен рисков фактор за социалното развитие на децата в предучилищните групи. Съществуването на хронично заболяване или увреждане е рисков фактор за социалното развитие във всички възрастови групи. Децата с хронично заболяване или увреждане трябва да бъдат фокус в превантивните дейности, тъй като те вероятно ще бъдат уязвими по отношение на тяхното социално развитие. Превантивните интервенции в предучилищна възраст позволяват да се достигне до тези деца без заклеймяване. Ако сравним коефициентите на регресия, стратифицирани по възраст (3-годишни: b = 0,2062, 4-годишни: b = 0,1077, 5-до-6-годишни: b = 0,1839) ще установим, че подобни дейности трябва да бъдат специално насочени възможно най-рано, за да се смекчат нарастващите различия в тази група деца. Нередовното посещение на предучилищна група е потенциален рисков фактор за 4-годишните деца. Възможна причина това да не е статистически значимо е, че децата, посещаващи нередовно предучилищна група, могат да компенсират липсата на опит, като се включат в алтернативни дейности, които също насърчават техните социални умения (напр. дейности в свободното време или дейности в семейството). Отчетени са положителни ефекти от посещаването на предучилищна група върху здравословното състояние на децата. Това означава, че редовното посещаване на предучилищна група може да намали социалните неравенства и да допринесе за по-равни шансове за социално развитие в основния период , преди записването в училище.

Съвременните открития предоставят валидна основа за вземане на правилните решения от държавата в областта на здравната политика относно интервенции за насърчаване на социалните умения, като се отчитат рисковите фактори в ранна детска възраст. Като цяло превенцията на комуникативните нарушения в детските градини и предучилищните заведения е важна правна стъпка за постигане на равни възможности за всички деца преди постъпването им в училище. Мотивацията на държавните структури е да се намали силното въздействие на социалното неравенство върху развитието и здравето на децата. Приложението на този тест е добър пример за мониторинг на развитието на децата в предучилищна възраст. Чрез решаване на забавни задачи, под формата на игра на цирк, децата се увличат и показват своите действителни умения- изработват билети за цирк, тренират ръцете си като фокусници, прехвърлят мъниста с двете ръце едновременно в съд, правят медали от картон за победителите. След това са поканени да изпълнят упражнения за балансиране като цирковите артисти, демонстрират номера с въже и топка. Диагностиката на комуникативните умения е свързана със следните дейности: проверка на артикулацията, понятията за време, граматичен строй на речта, степенуване на прилагателни имена, употреба на глаголите в минало време, допълване на изречения с подходяща дума, изброяване на обекти по зададен критерий, антоними, речников фонд, повторение на „вълшебни думи“, римуване, сричков анализ чрез пляскане, сливане, допълване на липсващ звук в дума, разпознаване на дължината на думи, ехолалично повторение на изречения от 5-6 думи. Децата са предизвикани да споделят с цирковите клоуни своите забавни приключения. Папагалът познава числата от 1 до 9 с тяхна помощ, могат да определят „на око“ количество, сортират цветни предмети по два признака, подреждат предмети по големина. Важно условие е децата да следват ред и да изчакват своя. Да се придържат към груповите правила и да решават конфликти по мирен път. Експериментаторът следи дали уважават игрите на останалите деца. Реагират ли емоционално по подходящ начин. Интересуваме се дали изразяват своите желания, потребности и идеи в групата, установяват ли приятелски отношения. Приучени ли са активно да участват в ролеви игри.

Интерпретацията на данните от теста позволява прилагането на ранна адекватна интервенция и превенция, за да се снижи забавянето в развитието още в ранната детска възраст. А знаем, че именно тогава нервната система се отличава с най-висока пластичност. Т.е. изоставането може да бъде компенсирано бързо, ако се приложат адекватни мерки и стратегии за развитие.

Ние като специалисти трябва да сме реалисти и да обясняваме внимателно на заинтересованите страни какво ги очаква. Един родител пристигна за консултация и попита дали ще успеем да „излекуваме“ детето му (с дислексия) през пролетната ваканция. Логопедът не е лекар по дентална медицина. Работата му е свързана с продължителен процес, който отключва личната мотивация на ученика и неговото обкръжение и привлича необходимите специалисти за екипна работа.

Личностното развитие е резултат от взаимодействията между човека и социалното обкръжение - т.е. то се реализира в семействата, групите и общностите, в които живеем. Връзките и отношенията влияят и променят индивидуалния опит . Подкрепата за личностно развитие в образованието (в частност превенцията на комуникативни нарушения) очертава новите функции на детската градина/ училището като образователна среда за индивидуалния напредък и успехи на обучаемите.

В международната практика за предоставяне на подкрепа на учениците има адаптирани варианти на модела на тристепенната пирамида за интервенции. Този модел определя нивата на интервенциите и тяхната интензивност, като ги подрежда: от първо (общо) ниво за всички ученици, второ ниво за конкретни групи ученици и във върха на пирамидата е третото ниво на подкрепа, което представлява дългосрочна и интензивна персонална подкрепа. Моделът успява да подреди, за целите на организацията на подкрепата, потребностите на децата, съобразно честотата на възникване на тези потребности, съответно: 80% от децата имат потребност от подкрепа, свързана с установяване на техните интереси и силни страни, 15% са деца в риск от затруднения и се нуждаят от целенасочена работа/обща подкрепа, за да преодолеят тези затруднения, а 5% са децата, които са с комплексни потребности от интензивна (допълнителна) подкрепа.

Какво се случва в една съвременна позитивна класна стая? На нивото на отделния клас, общата подкрепа е адресирана към онези първи прояви на затрудненията пред ученето, научаването и участието на децата, които с малко помощ могат да се преодолеят; или е насочена към ранно откриване на дарбите. На това поле се разполага превенцията на комуникативните нарушения. Още в първите учебни дни се пораждат отношения и се откриват възможни начини на преподаване и учене, така че всяко дете да бъде прието с неговите особености, но обезателно да постига напредък и да може да комуникира с останалите. В класната стая (и в логопедичния/психологичния кабинет в частност) трябва да съществува атмосфера, която съдейства за промяната на човешки съдби. Очаква се тази територия да бъде „безопасна зона“ и за учениците със СОП. Учителят/логопедът насочва учениците и ги кара да общуват. Неговото изкуство се проявява в създаването на групи от добри четци/говорители и съчетаването им с такива, които не могат да говорят добре/ да четат добре.

Общата подкрепа отговаря преди всичко на нуждата от превенция и навременно разпознаване на трудности в ученето при децата и учениците и на нуждата от разпознаване на дарбите на децата. Задачата на началния учител е да систематизира наличната информация за детето (представяне пред класа, портфолио, тест за училищна готовност, входно ниво, текущи оценки, наблюдение). Като ръководител на екипа за обща подкрепа той обобщава информацията и наблюденията си, за да организира преподаването съобразно потребностите, стиловете на учене, силните страни на децата и учениците. По този начин той може аргументирано и навреме да посрещне със своето преподаване първите признаци на затруднения в ученето на всяко дете, както и да отдели допълнително внимание на децата, които се развиват изпреварващо в конкретна област на знанието, спорта или изкуствата, така че те да разгърнат своя потенциал. Лидер е учителят. Той управлява процеса чрез въвеждането на начини за работа, адаптира учебни форми и съдържания в класната стая като диференцира подходи към различните обучителни нужди на децата и учениците. Диференцираният подход на учителя осигурява възможност за участие и приобщаване на разнообразието от индивидуалности. Учителят/логопедът създава условия на учениците да се обучават помежду си в малки групи за дискусии и игри.

Смисълът на допълнителната подкрепа е да се осигури допълнителен и различен ресурс, когато класическите форми за въздействие не дават резултат. А за децата, които не могат да отговорят на изискванията на учебната програма - начин за достойно преживяване на феномена учене, позитивни емоции и смислено прекарване на времето в училище, научаване и участие в естествената им социална среда - съобразено с техните оптимални възможности.

Диференцираният подход в общата класна стая позволява детето да напредва със своята скорост и да следва индивидуализиран учебен план, което му дава възможности за реализиране на прогрес. Учителят има важна роля в осигуряването на подкрепата. Обучението на деца с високи възможности поставя въпроса за подготовката на учителя - как той е обучен да установява потребностите на тези деца и да им преподава. При ученици с хиперактивност и дефицит на внимание трябва да се дават по-често почивки. Необходимо е образователният процес да се води чрез показване на уважението към личността на ученика. Подрастващите стават много по-уверени, когато им се поставят ясни граници, осигурява им се избор и получават доказателство за безусловна любов.

Допълнителната подкрепа за личностно развитие няма и не може да се осигурява чрез един единствен модел за всяко дете, който да бъде описан и следван. Подходът е в създаването на гъвкави модели и начини на работа, базирани на интердисциплинарно участие, екип и споделени отговорности.

Маслоу обяснява поведението и активността на човека със стремежа към задоволяване на пет базови потребности: физиологични, потребност от сигурност, потребност от принадлежност и любов, потребност от оценка, потребност от себеактуализация. Социалната среда предлага награди или наказания за определен тип поведение.

За съжаление значителна част от съвременните ученици, които постъпват за първи път в училище, показват ниска мотивация за учене, дефицит на социална компетентност и неумение за спазване на социални норми. Те са по-прагматични и информирани в сравнение с предишните, живеят в семейства с висок икономически статус, но за жалост се отглеждат от родители от „демократичното поколение“ с недостатъчно образование и лична култура. Първокласникът добре разбира, че трябва да подготви уроците си, защото иначе ще получи слаба оценка и ще разочарова родителите си. Ученикът знае тези неща, но това не е достатъчно той да пристъпи към действие. Едва под въздействие на заплахата, че ако не си научи уроците- няма да играе навън, той изпълнява възложената му работа. При определени условия „разбираемите“ мотиви се превръщат в действени и това е пътят, по който възникват нови мотиви, а следователно и нови видове дейност (Леонтьев, т.1., 1983: 290-291).

Ще разкажа конкретни случаи от моята практика:

Първи случай: В предучилищната група пристигна дете на 6г и 6м с ринофония, претърпяло операция на трета сливица на 4г. До този момент не бе получило никаква логопедична помощ и говорът бе напълно неразбираем. За три месеца, след съвместна работа с майката и изпълнение на поставените задачи, речевата комуникация стана успешна.

Втори случай: Ученик на 7г. постъпи в първи клас с блестяща характеристика от детската градина. Детето е със зрителен дефицит, артикулационно нарушение и умерено изразени хиперактивни прояви. В междучасията прави опити за агресия към свой съученик. Пред логопеда споделя, че обича да гледа филми с убийства и бокс. В час по математика пее със силен глас неподходящи песни. Отправя агресивни послания към учителите, псува на „високи обороти“.

Трети случай: Друг първокласник, който пристига от същата детска градина, тормози перманентно съучениците си с грозни обиди, стои с качулка в час, раздава удари с пластмасови шишета и постоянно се движи на чина. Не иска да учи и не може да се концентрира за учебен труд. Невъзможно му е да се държи прилично дори при тържествени ситуации с гости в класната стая. При обследване показва нарушения в овладяването на процеса писане, норма при декодиране и изпреварващо развитие в следните области: бързо серийно назоваване(обекти- 59с., букви- 37с.), лексикална компетентност (45 думи), разбиране(16т), невербална интелигентност(27т.). За съжаление учебните му тетрадки по всички учебни предмети са празни. Не изпълнява домашните работи. Колекционира енциклопедии. Родителите и на двете деца не са критични към проблемите им и не желаят да проведат консултация с детски психиатър. Дадени са им препоръки за здравословно хранене, немедикаментозни методи за терапия на хиперактивност (неврофийдбек), намаляване на времето пред екраните без контрол от възрастен, престой на открито и съблюдаването на подходящ дневен режим.

Защо до този момент тези деца не са получили адекватна психологическа помощ и логопедична подкрепа в детската градина( или извън нея? ) Как Екипът за подкрепа за личностно развитие да противодейства за толкова кратко време своевременно на добре затвърдените негативни привички?

За щастие има и добри постижения. Случаят К.О.Й. предизвиква екипната ни гордост. Касае се за невербално дете, което до 7 годишна възраст почти няма експресивна реч. Неговото развитие свидетелства, че и в нашата професия има труд, който остава награден. С К.О.Й е започната логопедична работа на 2г. и 6 месеца. От тригодишна възраст получава екипна грижа от ресурсен учител, логопед и психолог. Родителите допълнително работят с детето в домашни условия. В клиничната картина се забелязват следните симптоми: стереотипно ходене напред-назад в кабинета, ехолалия, маниерна интонация, известна пасивност и очакване на инструкции. Контролира тазови резервоари, има положителна реакция на болка. Фината моторика се нуждае от доразвиване. През последните две години получава допълнителна подкрепа за личностно развитие в училищни условия. Представям вариант за динамично оценяване на прогреса в развитието на речта, четивните умения и писането в края на първи клас.

 

 

ОЦЕНКА ОТ ЛОГОПЕД

 

към карта за оценка на: К.О.Й.; Възраст : 8г; I клас;

 

Ученикът е на индивидуална форма на обучение, получава подкрепа от класния ръководител (11 часа седмично), ресурсен учител (три часа), логопед (два часа) и психолог(един час).

 

 

 

1. Специфика на артикулационния апарат и храненето

 

 

В началото на учебната година

В края на учебната година

 

 

Дишане, слюноотделяне, устни, захапка, език и подезична връзка, меко и твърдо небце, увула, прикус.

В определени моменти има повишено слюноотделяне.

Слюноотделянето намаля.

 

 

Други (дъвчене, гълтане, духане)

Не сдъвква добре храната. Изпълнява дихателни упражнения успешно.

Храни се по-спокойно и дъвче със

спокоен темп внимателно.

 

 

Хранене

Бърз темп на хранене. Наличие на повишен апетит и затлъстяване.

Спазва специален хранителен режим,

изпълнява безглутенова диета,

но няма особена редукция в теглото.

 

 

 

1. Гнозис

 

начало

край

пространствен

развит с особености

Значително подобрение.

Изпълнява инструкции

с предложни отношения.

пръстов

да

развит

слухов

да

развит

симултантен

недостатъчно развит

Определя главното изображение

в картина с много обекти.

зрителен/форма

да

развит

зрителен/цвят

да

развит

зрителен/големина

да

развит

тактилен

да

С голямо удоволствие изпълнява

тактилни игри.

 

1. Праксис

 

начало

край

праксис на поза

с особености

Развит правилно.

динамичен праксис

развит

Усъвършенстван.

конструктивен/рисунка

Рисува човек и къща на голям лист или на бялата дъска, но рисунката не отговаря на календарната възраст. Липсват елементи от човешкото тяло.

Рисува самостоятелно къща, човек,

дърво на лист А4. Човешката фигура

притежава глава, крайници, пръсти

на ръцете, обувки и облекло.

конструктивен/подреждане

да

Строи с голямо удоволствие, като

използва

най-различни материали.

конструктивен/сглобяване

Да, но се нуждае от помощ.

Работи с конструктор самостоятелно.

 

1. Импресивна /рецептивна/ реч: Показва изпреварващо развитие на разбирането спрямо говорните способности.

 

 

В началото на учебната година

В края на учебната година

Фонематичен слух

Нуждае се от усъвършенстване.

Различава всички свистящи

и шипящи звукове. Изпълнява

целенасочено упражнения за

усъвършенстване на

фонематичния слух. Успешно се

справя с фонологични игри.

Определя позиционната

разпределеност на звуковете.

Звуков анализ (спелуване)

Определя първия звук на думи, които му харесват и познава значението им.

Спелува правилно

с жетони и без нагледна опора.

Звуков синтез на думите

не

Извършва звуков синтез

на двусрични думи.

Разбиране значението на думите

разбира

Значително се увеличи обема на

пасивния речник.

Многозначност на думите

не

Затруднява се.

Разбиране на прости граматични конструкции

да

да

Разбиране на предлози

частично

да

Разбиране на предложни отношения

не

С особености

Разбиране на сложни изречения с линейна конструкция

С особености

да

Разбиране на слухово възприет текст

С особености

да

Разбиране и обясняване на поговорки и метафори

не

не

 

1. Експресивна реч

 

В началото на уч. година

В края на учебната година

Особености на интонацията /темп, ритъм, мелодика/

Оскъдна експресивна реч.

Все още гласът е глух, но говорният

поток е с повишена разбираемост.

Артикулация на ниво – изолирани фонеми

Изговаря звуковете изолирано

Изговаря всички звукове правилно.

Артикулация на ниво – думи

Повтаря след логопеда познати думи: осем, банан, мама, баба, тате, дай, ето, да, не, хайде, има, три, балон, мое. Активен речников фонд- около 100 думи.

Отразената реч е на много добро

равнище. Повтаря самостоятелно

след логопеда предвидения

лингвистичен материал от

ръководството за

артикулационна терапия. Заучава

кратки стихове наизуст

(„Малък Пенчо“,

„Данчо Мързеланчо“,

„Аз съм българче“) и други от

програмата

за първи клас. Активният речников

фонд е увеличен значително. Има

епизодични състояния на пропадане на

гласа(дисфония).

При изговаряне на многосрични думи

средните срички са с нарушена

звучност на гласа. Обича сам да се

подсеща: „По-силно говори!“

 

Съставяне на изречения

Отговаря с една дума или сричка на поставен въпрос без нагледна опора.

 

Съставя самостоятелно изречения.

Изразява състояния и желания:

„Искам на

компютъра“, „Хайде , към теста!“,

„Няма ток“

„Дай ми стикер- лалета“…

Съставяне на разказ по картинка/ серия картинки

не

 

Определя участниците на картината.

Назовава предмети и действия.

Все още допуска граматически грешки.

Преразказ по слухово възприет текст

не

Извършва с насочване и

подсказващи въпроси.

Наличие на аграматизъм

Няма свързана реч

Използва готови модели правилно.

 

 

 

1. Умения за четене

 

 

В началото на уч. година

В края на учебната година

Умения

Типове грешки

Особености

Ученикът декодира правилно.

Четивната техника е добре развита.

Чете с добър темп текстовете от

буквара и читанката.

Проследява с пръст прочетената дума.

Познаване на буквите

 

Познава буквите. Чете прави срички и добавя съгласен към тях (вол, сол, мак, кал…)

Понякога съкращава средните

срички в многосрични думи.

Четене на думи

 

да

Четене на псевдодуми

 

Чете псевдодуми

Четене наум и разбиране

 

Все още се затруднява.

Четене на глас и разбиране

 

Чете на глас и разбира голяма част

от прочетеното. Дава израз на

разбирането чрез жестове и мимики.

 

1. Умения за писане

Умения

Типове грешки

Особености

Графомоторните умения са развити с особености. Все още изписва по-едри ръкописни букви и излиза от малкия ред. Ориентира се правилно в пространството.

Диктовка

 

Графомоторните умения са в процес на доразвитие. Извършва препис от печатен текст. Може да си пише името.

Пише под диктовка двусрични думи и кратки изречения

( с 2-3 думи).

Преписване на текст

 

Извършва правилно препис от ръкописен текст, среща известни затруднения при препис от печатен текст.

Автоматизирано писане

 

Може да напише името си.

Писане на изречение по картина

 

Не се справя самостоятелно.

 

1. Математически умения:

В началото на годината

В края на годината

Познава цифрите, брои до три самостоятелно. Показва броя на предметите в кръга на десетицата с пръсти сам. Показва десет с пръсти. Съотнася цифра към количество до пет.

 

Пише под диктовка числата до 20.

Решава самостоятелно с нагледна опора числови изрази в кръга на десетицата и с помощ до 20. При изпълнение на текстови задачи има обобщена идея за решението.

 

 

1. Комуникативна функция на езика

В началото на годината

В края на годината

Недоразвита словесна комуникация. Изразява желанията си чрез мимика и жест, с посочване. Показва и изисква да му се чете текст, към който проявява интерес в момента. Има склонност към стереотипни дейности: желание за многократно четене от експериментатора ( до 100 пъти) на един и същи текст. Проследява буквите с пръст и разглежда картините с голям интерес. Реагира емоционално на ситуации, свързани с наказания и награди/ подаръци на героите от литературните творби. В състояние е продължително време да разглежда един и същ картинен албум. Разпознава книгите по изречено заглавие и ги подава. Проявява интерес към компютърни игри и упражнения от сайта „Логопедико”. Изпълнява артикулационна гимнастика. При шум притиска ушите си. Понякога върви на пръсти. Предпочита да разглежда книги или да наблюдава екрана. Трудно осъществява контакт със съучениците си. Не е агресивен. Когато е уморен, започва да прави стереотипни движения с тялото и да издава нечленоразделни звуци. Показва любопитство и наднича в класните стаи.

Появи се инициатива за вербално

общуване. Отговаря според възмож-

ностите си на поставените въпроси с

една дума или фраза .

Изказва в речева форма своите желания.

Повтаря след логопеда думи

и фрази. Интересува се от похвали и отразяване на успеха в края на

занятието. Дава идеи за изпълнение на любими занимания. Все още се нуждае

от бърза смяна на дейностите.

През последните месеци смесва българ-

ски, руски и английски думи. Вероятно

гледа анимационни филмчета.

На въпроса „Какъв

искаш да станеш?“ отговаря „Шофер в колхозе“. При инструкцията: „Изрежи жълъда по контура и го залепи на

белия лист!“ уклончиво казва: “O,key!

But tomorrow.” С желание изпълнява

тестове в Уча се и IZZI. Получава

оценки добър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Логопедична оценка: Други разстройства в развитието на речта и езика (неуточнено)

Маркери за разстройство от аутистичния спектър

 

Становище: Допълнителна подкрепа – ресурсно подпомагане

 

Период на оценяване: Начало: 15- 30 септември 2020г.

Край: 15-30 май 2021г.

 

 

 

От посочения пример става ясно, че при навременна адекватна грижа в ранното детство, динамичното развитие на подрастващите с комуникативни затруднения е постъпателно. Основните характеристики на Модела за приобщаваща училищна среда са ориентирани към насочването на ресурсите в училището така, че всяко дете и възрастен, ангажирани в образователния процес, да се чувстват добре дошли в своето училище. Това е осъществимо чрез систематично участие на всички заинтересовани страни от училищната общност в четири основни области - училищно управление, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите.

В началото на престоя си в предучилищната група детето И.В.И.(на 5г.) пристигна с изразен фонологичен дефицит (КТФО-42, БСН-269- изоставане) и дефицит във вниманието. Давам пример с входящ резултат от генериране на текст по картини:

Добри съседи (разказ по серия от картини)

Имало едно време три етажа. Влиганът(глиганът) се грижел за градината си. Орелът работИл, лъскал кола, шумела. На котката не МУ хареса. Котката каза на Орела, че Влиганът ще му счупи гаража. Котката каза на Влигана, че ще му „скъса“(отреже цветята в ) градината. С гръб се обръщаха. Влиганът е чупил колата. Те се скарали и са се сбили. Линейката…Приятелките имаха кола. Три етажа. Живели по етажите.

 

В резултат на добрата екипна работа с родителите, ресурсно подпомагане, работа с логопед и психолог- в края на първи клас ученикът покрива държавните образователни стандарти.

В глобалния свят много деца живеят в езикова среда, която е различна от родния им език. Това поставя много въпроси и създава редица затруднения. За радост учениците от начална училищна възраст са много любознателни и много бързо научават нови неща за света. Правилното формиране на езика и говора има определящо значение за психическото развитие на детето. Езикът се усвоява в онтогенетичното развитие на детето. Комуникативните нарушения (подвидове: артикулационни, свързани с плавността, гласови, езикови с неврологичен произход, биомеханични, нарушенията на писмения език) включват две диагностични рубрики:

• Комуникативни нарушения, засягащи говорните умения

(вербалната комуникация)

• Комуникативни нарушения, засягащи езиковите умения (екстравербалната комуникация)

Правилното развитие на комуникативните способности зависи от овладяването на умения в няколко области:

• психомоторно развитие
• координация око-ръка
• сетивни системи
• слухово различаване на фонеми, фонологично осъзнаване
• артикулация
• владеене на базисни понятия (концепти- цвят, форма, големина, звукове и букви, количество)

Нарушенията в някои от следните области се проявяват като липса на речево общуване, изопачено произношение на звукове и думи, беден речников фонд, неправилна свързана реч, несъгласуваност по род и число и много други.

Превенцията на комуникативните нарушения се изразява в ранно откриване на нарушенията и навременна корекция. Различаваме три вида превенция:

- първична- включва информираност за особеностите на ранното детство

- вторична- ранно откриване на нарушенията в развитието

- третична- навременна терапия чрез специализирани методи и средства

Дефицитите в психомоторното развитие могат да се попълват от логопеди, ерготерапевти, невропсихолози, офталмолози, психомоторни специалисти. Усилията на екипа от специалисти са насочени към организацията на подкрепа, която отговаря на специфичните потребности на децата и елиминиране на негативните последици в емоционален и поведенчески план.

В посока на превенцията на комуникативните нарушения през изминалата учебна година по време на дистанционното обучение и след това, приложихме експериментална мултимодална програма за езиково развитие с децата от ПГ и учениците от първи и втори клас. Разпределението на темите е публикувано в доклад, отпечатан в сборник с материали от Националната конференция по психология- 2019(БШПА- Варна).

Нетрадиционен (и все още непопулярен) метод на обучение приложи г-жа Соня Йорданова – класен ръководител на I А клас в I СУ „Свети седмочисленици“- град Търговище. В часа по Околен свят под нейно ръководство учениците изготвиха лапбук на тема „Лято. В този клас 11 ученици получават обща и допълнителна подкрепа от логопед, психолог, ресурсен учител. Те трябваше да се превъплътят и в ролята на изследователи. За целта предварително бяха събрали информация по темата и следваха етапите на изграждане. Екипната работа допадна много на класа, в групите цареше спокойствие, толерантност и взаимопомощ. Лапбукът представлява самоделна интерактивна папка с джобчета, вратички, прозорчета, подвижни детайли и се изработва на принципа на изскачащите прозорци. Развива се наблюдателността и фината моторика у децата. Дейностите при изработката му са разнообразни- има изрязване, лепене, рисуване и поставяне на етикети. Докато работят с ръцете и ума си малките създатели усвояват по-добре учебния материал.

Учениците от първи А клас в Първо СУ „Свети Седмочисленици” спечелиха грамота и комплекти с настолни игри от Националния конкурс „Бостанско плашило”, организиран от Етнографски музей „Етъра”. Те се представиха в категория „Да изплашим коронавируса” и впечатлиха журито с добрата изработка на плашилото си. Поощрителната награда дойде в конкуренция с 65 плашила от цялата страна.

 

Изложба „Моят първи лапбук“

В началото на учебната година е проведен Картинен тест за фонологично осъзнаване(КТФО) с децата от ПГ и учениците от първи клас. В края на обучителния период е извършена Оценка на четенето (и писането). Целта на представеното изследване е да бъдат обхванати настъпилите подобрения в комуникативните(рецептивните и експресивните) умения на деца/ученици от първи клас - както по отношение на семантиката, така и по отношение на граматичните и синтактичните измерения на речта, скоростта на четене и четенето с разбиране.

 

В началото на учебната година

В началото на учебната година

В края на учебната година

В края на учебната година

Код на ученика

КТФО

БСН

Декодиране

Разбиране

А.З.Р.

71

120

0,56д/с

8т.

Н.К.Л.

73

204

0,48д/с

10т.

К.О.Й.

26

253

0,18д/с

7т.

А.Й.С.

67

143

0,62д/с

11т.

Ц.Х.Х.

50

210

0,24д/с

5т

А.Л.К.

61

211

0,34д/с

6т.

Б.Е.Р.

70

205

0,46д/с

7т.

М.У.С.

42

163

0,53д/с

10т

А.Л.П.

63

148

0,26д/с

5т.

Б.А.С.

38

152

0,21д/с

6т.

С.А.Л.

66

185

0,52д/с

8т.

И.В.И.

42

269

0,12д/с

7т.

А.Р.Л.

31

202

0,62д/с

10т.

С.Т.Е.

56

206

0,44д/с

9т.

П.О.Л.

87

182

0,31д/с

12т.

Т.А.М

60

134

0,45д/с

9т.

А.И.И.

107

127

0,49д/с

16т.

А.Р.С.

67

233

0,38д/с

7т.

С.А.С

72

186

0,50 д/с

10т.

В.Х.И.

90

145

0,63д/с

11.

Средна стойност за групата

КТФО- 61,95т.

51% успех спрямо нормата за възрастта

БСН-183,9с.

 

57%

Декодиране-0,42д/с

 

66,6 %

Разбиране-

8,7т.

 

70%

Общи средни стойности

Вход

53,5% успех

Изход

68,3%успех

 

 

Червен цвят- ученици с майчин език, различен от българския. Обучават се в допълнителен модул за изучаване на български език 2 часа седмично.

 

Лилав цвят- ученици на допълнителна подкрепа/ресурсно подпомагане, получават екипна грижа.

 

 

Дискусия

По правило винаги е възможно да се търсят и проверяват хипотези от различно естество. Логопедичната работа дава поле за изява на експериментална дейност и апробиране на нови програми за комплексно езиково развитие. Впечатляващ факт е, че в края на учебната година всички посочени ученици, независимо от дефицитите на входа, са успели да достигнат минимума от ДОС за първи клас на изхода. Видимо е , че на изхода са повишили своите постижения с близо 15 %. Вероятно съвместната екипна работа между отделните специалисти и родителите, употребата на алтернативни методи за работа и мултимодални средства за развитие, добрата дисциплина при целодневната организация на учебния ден и грижите на ръководството на училището, са довели до бързо компенсиране на пропуските и заличаване на изоставането.

 

Заключение

• на тестове за ранно оценяване и внедряването на уникални програми за езиково развитие извеждат на преден план динамичните аспекти на обучителните отношения между ученика и учителя. Употребата на механизма за превенция на комуникативните затруднения в работата на логопеда, психолога и началния учител осигурява добри възможности за обща подкрепа за личностно развитие и намалява броя на децата/учениците с обучителни затруднения. Трансформацията на образователната среда, използването на ИКТ, алтернативни креативни терапии, изграждането на позитивен психологически климат за приемане на различията и екипната работа между логопеда и останалите специалисти, редуцира броя на учениците с потребност от допълнителна подкрепа.

Навреме- докато е време!!!

 

 

 

 

Използвана литература:

https://www.fk-reha.tu-dortmund.de/psychodiagnostik/cms/de/DESK_3-6-R/index.html

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7222296/

 

Адрес за контакт: Йорданка Йорданова Донева

град Търговище, ул. „Клисура“№1, ет.1

e-mail: anieva@abv.bg