ПУРКУА, БЕ ДЖАНЪМ?

ИЛИ „ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, АБИТУРИЕНТИ МУ ЗРЕЯТ В ДЪРЖАВАТА!”

Писмо до българските абитуриенти и майките им

Не знам дали има чалга песен с такова заглавие, но силно се надявам да няма. Искам да бъда разбрана от тези, които могат. Останалите … да са живи и здрави!

Заглавието е  кодирано и ще остане в тайна  за музите на моята статия. Действащи лица са Мадам Злата – съпруга на Хаджи Коста и майка на абитуриентката Анка. Мосю Маргариди – ухажор на Анка, чуждопоклонник и сноб. 

Абитуриентката Анка е гордост за семейството. Чудо на чудесата, завършва гимназия! Това е невиждано събитие, бележещо висини в човешката еволюция и заслужаващо тридневно пиршество. Пиршеството конкурира абитуриентските балове в Содом и Гомор, но е с ориенталски при-вкус, примесен с кристализирала българско-циганска простащина.

Горди българи, дойде сезонът на абитуриентите. "Да беше мор, да беше чума, а то"... абитуриентите ни удариха! Майка България не помни такива времена.  Или поне аз не помня в 42 годишната си история. Учила съм, че в миналото българките са жертвали живота си, за да спасят честта на дъщерите си. Виждала съм места, където българи са избивали цялото си семейство с едничката идея да не попаднат в ръцете на башибозука и да не се гаврят с тях.  Сега момите вадят гърдите си на показ пред циганските оркестри. Вдигат полите си и се разкрачват пошло върху тъпана  под звуците на мазни маанета.

Къде си, Мосю Маргариди! Защо ни изостави? Ти баща, ти майка, ела пак при българските сноби, да запеят  –„Пардон, пардон, бонжур, бонжур, ех, на мама френчето!” Отиде ни и Възраждането, отиде ни и чуждопоклонничеството по дяволите. Кога е било такова време: българките да друсат кръшни кючеци, полуголи и кьоркютук пияни пред очите на цял град, а майките им да ръкопляскат отстрани в тълпата?

Хаджи Коста, честно ти казвам, ако бях на твое място, щях голям бой да им дръпна.  Съвсем си изпуснал юздите както на магариците в собственото си семейство, така и на цялата държава.

Ще ви издам тайната. Героите са от сатиричната пиеса на Добри Войников – "Криворазбраната цивилизация". Няма как да я знаете, защото не се разказва нито за кръчми, нито за бели мерцедеси, нито някой се оплаква в нея, че не са му го напипали.Там в комичен стил Войников осмива имитирането на чуждестранната мода от българските еснафи и сноби. Тези проблеми са вълнували българите по време на Възраждането. Какво ли щеше да напише Добри Войников, ако беше видял епохата на Израждането?!

Накрая на теб, Анке, искам да кажа! Недей така, бе душо, недей така, бе джанъм! Ако не можеш да се сдържиш да тъпчеш тази свещена за мен земя с тези мръсни крачета, ела, душо, да те науча на английски и да хукнеш по света, пиле! Отивай в Лондон, отивай в Париж, разгърди се гордо пред Айфеловата кула и викай – „Булгар, Булгар!” Ха дано там да не те видят Ботев или Яворов, защото иначе жална ни майка на всички, Анке!

Тогава всички майки ще плачем, само твоята ще ръкопляска!