На другата сутрин вече и аз бях костюмирана! Хайде де! Няма само шофьорите да са елегантни!
След закуската, към осем и половина, преметнала лаптопа на рамо, започнах предпазливо да снова пред входа на хотела. Заговори ме Ана, полякинята - дребна руса, горе-долу на моята възраст. При това - от моята фирма, само че от полския ù клон! Оформи се група от 20-тина човека. Пристигнаха две големи коли и ни извозиха до фирмата, която се оказа на 5 минути път от хотела.
Посрещна ни Андрея - дребна изрусена женица. На нея дължахме перфектната организация. Бяха ни приготвили временни пропуски на всичките, трябваше само да си ги вземем срещу личната карта или паспорта. Тук румънецът се затюхка - оставил си бил личната карта в хотела! Забравила съм вече как се произнасяше името му - Радиш или нещо подобно. Повечето бяхме жени - няколко полякини, няколко австрийки, две чехкини, една словенка и една словачка, една рускиня, един от Грузия... виж, неговото име запомних - Сосо Курели. "Сосо" беше на гале ...