Нека се пренесем назад в историята. Да отворим кориците на тази вечна книга и заживеем с нея. Един от проблемите, който бих искал да обсъдя, вълнува голяма маса от обществото в миналото, настоящето, а може би и в бъдещето. Последната война и какво още? Кому бе нужна? Защо трябваше да има толкова расизъм в нея? Според вас расизмът не е ли най-големият порок? Съществува ли расизъм днес?  

          Последната война в САЩ – останала още като войната между Севера и Юга. Северът – мястото, където се заселват емигранти от протестантските райони на Европа или най-елитната част от световното население, където защитават индивидуалните принципи. Той се индустриализира силно, появяват се предприемачите. За тях това е мястото, където изгрява тяхната звезда на нощното небе.

         Какво е положението в Юга? Едно място, населявано от англикани, съхраняващи традиции още от времето преди Просвещението. В началото прави силно впечатление със своята висока култура. В южните щати се разпространява робският труд. Не след дълго чернокожите наброяват половината от населението на Юга.  Обществото им притежават белезите на консервативната система. Привърженици са на идеята, че чернокожите са най-долната и подчинена раса, а белите – господстващата. Защитават тезата, че никой цветнокож не може да бъде равен на белия.  

         Замисляли ли сте се за живота на негрите? Колко често и с какво отношение? Гражданската война се представя и като борба за независимостта на цветнокожите. Всеки бял в Севера и Юга е един голям расист и нищо по-различно от това. Дори и най-страстните защитници на негрите не се осмеляват  да повдигнат идеята за включването им в американското общество. Защо? Какво лошо виждат в очите, душата или в сърцето на тези хора? В конституцията на САЩ от 1787г. се отбеляза законът, че негрите не са нито роби, нито частна собственост.  Белите сметат, че не са достойни дори и хора да се нарекат. Тогава какво са, ако не роби, собственост или хора? В началото на XIX в. темата за робството става много актуална сред обществените среди. Търговията с роби е забранена, но това унищожава ли расизма?

         Съществуват различни видове роби. Едни се трудят на полето, други в градините, а трети работят като домашна прислуга. Расизмът поставя остър морален проблем. Той е главната причина в Севера и Юга да възникнат движения за освобождаване на робите.

          През 1860г. Ейбрахам Линкълн е избран за президент. Човекът, за когото се предполага, че ще промени живота на Юга.  Разделението на страната се засилва. Югът се отцепва от САЩ, назначават си свой президент и обявяват създаване на независима държава. Откъсват се 40% от територията на САЩ. Южняците приемат своя конституция. 

Северът се насочва към отделяне от съюза. В него е съсредоточен целия икономически потенциал на страната, но са неподготвени за война. Една трета от офицерите преминават на страната на Юга. На 15 април 1861г. форт Самтър е превзет и Линкълн свиква 75 хил. доброволци за потушаване на бунта. След четири дни на Юга е наложена морска блокада. Във Вашингтон обявяват това за метеж.

        Последвалите сражения са кръвопролитни. Линкълн осъзнава, че не може да разчита на победа, ако не спре разпространението на робството и не намери решение за освобождаване на робите.

          През септември край Антиетам Крийк се провежда сражението, което дава много жертви – над 12 хиляди души. На 22 септември Линкълн прави следващата крачка към запазване на обединението, а именно Предварителната декларация за освобождаване на робите, която не им дава никакви права.

          За какво всъщност се сражават белите американци? За свободата на негрите или възстановяване на обединението? Линкъл представя решението си, за да избегне недоволството им, които целят запазване на обединението. Югът е шокиран от решението на президента. Декларацията не освобождава 1 млн. роби, защото не желаят да изгубят подкрепата на белите във Вашингтон.

          Югът капитулира на 9 април 1865. Последната война завършва с установяване на единство в страната. 

Но слага ли се край на расизма? Мога да определя Гражданската война в САЩ като първопричина за възникването на расизма. Какво да разбираме под расизъм? То е едно течение, което цели доминирането на едни над други, в този случай – белите над цветнокожите. Според мен това е неморално. Защо? Какво представлява моралът? Това е система от нрави и традиции, които трябва да се спазват от хората, нещо като закони, а всичко извън тези закони е неморално. Моралът не е ли една илюзия, творение на човека? Според Алфред Еър: „Философията на морала разглежда значението на думите „добър“, „справедлив“, „неправилно“, които не описват реалния свят. Какво е искал да каже с това Еър? Може би, че понятиe като морал не съществува, а човек му е придал смисъл. 

        При белите моралът не съществува. В сърцето на белия живее мисълта, че е по-висш от черния, който за него не е човек, роб и каквото и да било. Така ли е? Какво различава белите от черните, освен цветът на кожата? Всички се раждаме хора. Кое кара белият да се мисля за по-велик? Цветът ли? Това не определя нищо. Пречи ли ти цветът да си по-талантлив или пък най-гениалният човек за времето си? Негрите са хора като белите. Но според мен те са по специални. Питате ли се защо? Прост отговор ще Ви дам. Страданието е пътят към възвеличаване на човешката душа и преминаването през нравствен катарзис, а именно цветнокожите са преминали през това. Те трупат гнева си в душата и го изливат в музиката. Раждат се великите – Муди Уотърс, Ела Фицджералд, Рей Чарлз, Джордж Гершуин и др. Поставят основите на блуза и джаза, които по-късно стават  популярни из целия свят.  Това не са ли достойни хора за уважение?  В очите на тези хора бурите на живота, които преживяват, личат ярко.

       Един бял е готов да линчува един негър и без да е извършил престъпление, защото той винаги ще се смята за господар. Готови са да ги избият до крак без основание. Как може да има толкова омраза в сърцето на човек? За мен тези думи са валидни и за съвременната действителност. За негрите ( „нисшата“ раса ) съществуват някакви закони, но ако някой бял посегне на черен, той може би няма да бъде наказан. Защо? Законът написан от ръка, която не вярва в правотата му, не е никакъв закон. Цветнокожите са силни. Изпитвам удоволствие, когато видя, че историята, живота и литературата дават примери за хора, които са готови да жертват живота си, за да помогнат на негър, в отстояването на правата му. Било то с цената на всичко. Поражението е направило всеки един чернокож по-силен.

       Расизъм съществува и няма какво да го крием, но винаги можем да защитим достойнството на един чернокож пред един бял. Не смятате ли?