През времето, в което хората не се оплакват - се хвалят,
както и обратното и така до безкрай...
или не е до безкрай, а по-скоро докато съществуват.
Но това съвсем не значи, че аз мразя хората.
Вчера например, докато щъках безцелно из парка,
ми направи силно впечатление жена на около 30-35 години,
заобиколена от няколко дечица, а може би и от нейния съпруг.
Тук предполагам, че някой веднага ще си позволи да вметне,
че това - семейният живот е нещо съвсем нормално,
за което аз ще му благодаря за вниманието,
което ми е отделил до тук... и така, аз пак се отплеснах...
Та какво за тази жена и нейният съпруг исках да кажа...
А, да!
След като отпи няколко глътки от бирата,
въпросната майка каза на мъжа си:
- Ангеле, веднъж се живее... а бе живей, както се живее...
след което с усмивка погледна небето.