Какво ни чака един ден...
Отивам аз на село, при баща ми и майка ми и майка ми вика:
- Чакай да ти разкажа една смешна история.
Дала им леля ми една торбичка с някакви зърна вътре и им казала:
- Вземете да засеете този боб.
Те, трудолюбиви, разкопали, засяли и поливат, поливат... а боба не никне... Разкопала пак майка ми, решила да засее друг на негово място. Намерила едно бобче от предишния, пипа го - брех, ами то много твърдо, не е омекнало в земята! Погледнала го хубаво към слънцето - ами то и дупка има! И какво ли е това червейче, дето го е яло - права, хубава дупка, през средата от единия до другия край? Намерила още няколко и казала на баща ми:
- Твоята сестра, не боб ни е дала да сеем, ами гердан сме сяли! И чакаме да изникне!