Що да им хвърлим по една обувка?!
Гледам вчера бат Драгни, железар и обущар, седи долу пред гаража, превърнал се в негова работилница и човърка със своите стари и ръждиви, съветски инструменти, работните си галоши. До скоро ги държеше захвърлени в най-тъмния от четирите прашни ъгъла, защото му убивали. Действително, тези обувки бяха солидно тежки. Не, изобщо не приличаха на гумените галоши, които някога хората с дворове обуваха, след проливен дъжд, за да не мокрят това, което възнамеряват да обуят наистина, след като достигнат до портата в края на новообразувалото се пред тях блато… Те бяха огромни, кафеникави на цвят, с дебела подметка и дълбоко издълбани грайфери. Били от първите галоши, каза ми веднъж бат Драгни, останали от баща му, който живял някъде през времената на Балканските войни.
Точно в този момент бат Драгни беше набутал малко инструментче в една от обувките и нежно го почукваше отгоре с още по-малко чукче. Около него, на пънчето, върху което работеше, бяха струпани още м ...