Синдромът "НЕЗНАЯ"
Синдромът "НЕЗНАМ"
Винаги ми е било много смешно, когато, четейки по форумите, срещам глагола "незнам"... виждам го и си мисля - " Да, ти определено не знаеш...". Частицата за отрицание "НЕ" се пише винаги отделно, когато е в съчетание с глагол (пример: "Не пея", "Не пиша" и прочее), и слято, когато си има работа с някое причастие или прилагателно.
В този случай обаче аз винаги съм влагала един малко по-друг смисъл... С всеки изминал ден се убеждавам все повече, че хората НЕ знаят, защото НЕ искат да знаят. Въобще много по-лесно e да караш на автопилот - вперил очи в нищото, да говориш за нищо, с надеждата нищо да не те смущава - леко и безпроблемно да преминеш през собствения си живот. Без да усетиш нещо кой-знае-колко необичайно или неестествено - като ново някое правило, например.
В природата ни на балканци доста сериозно се е закотвило желанието да минаваме "между капките" - защо са ни закони, като ние, така или иначе, все ще ги нарушим, ще си действаме по собствено усмотрение. Без значение - вярно ли е или не, редно ли е или не... Изобщо, асоциираме правилата все с някакви ограничения, които потискат богатата ни душевност на кръшкачи. Тя и мантинелата е сериозно ограничение, но без нея нещата щяха да са трагични.
От друга страна сме и такива традиционалисти, че е почти невъзможно да ни се наложи някоя нова идея - като това да ядем кисели краставички със сладка сметана. Още преди да сме опитали, в главата ни изниква един стереотип - не, краставичките са за ракийката, сметаната - за тортата, тоест, тази комбинация е невъзможна. Не твърдя, че е вкусно, мисълта ми е, че точно както не приемаме това, не бихме се съгласили с нещо далеч по-полезно и дори нужно - като някое правилно, например. Не, на нас ни е по-добре да си останем незнаещи, със затворени очи. И ние не можем да обясним защо, но така е то - така е тръгнало, така трябва да продължи. Пък дали е правилно - карай да върви!
© Яна Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не разбирам, при мен са написани слято. Преди сигурно 3 седмици го поправих, я погледни пак. Критиката ми е насочена към нежеланието да се приемат "нови" за нашата култура възгледи, да се внедряват правила, за сметка на които да се изкоренява шуро-бадженащината и прочие. Правописът е само един пример, който представлява рамката на идеята. Колкото до проверките-прочитам написаното без да търся граматически грешки, само смисъла гледам; че са свързани-ясно
-
В интерес на истината, и двата пъти бяха от бързина и коригирах грешката си много преди твоя коментар, мисля, че ти е било нужно твърде много време, за да обмислиш критиката си, та аз преди теб внесох корекциите. Просто съм суеверна и не проверявам граматическата точност на написаното от мен, а само смисъла. Лошо е, знам, но суеверие, какво да се прави. Не твърдя, че имам перфектен правопис, малко са хората, които въобще имат някакво основание да го правят, това е друга тема. Казаното от теб обаче няма нищо общо с темата. Ничии правопис не критикувам. Тук става дума за съвсем различно нещо!
-
"Нямам представа" също е добре, хихи. Хубаво звучи текста, но трябва да действаме. Проблемът е ясен. Нека всеки от нас да помисли как може да противодейства, да реагира, да помогне. Това е поведение, типично за стара политическа и социална система. Аз казвам: Нека да говорим на децата около нас. Да им обясним, за да знят. След като знаят, ще споделят с други. Проблемът трябва да ограничим в рамките на едно поколение, инак става фатално. Споделете ...
-
Благодаря ви много за положителната оценка. Но тук не става дума за самото писане и незнаенето на правилата, а за целия нихилизъм, който е обхванал обществото. Искам да обърна внимание върху методичното игнориране на правилата, постоянното търсене на някакви задни улички, начини да кръшнем, да изментим, да мине тънко. И от другата страна нежеланието да се твори, да се гради... да бъдем полезни...не само на себе си
-
Хубаво е написано - да! И текстът ме накара да се замисля за нещо, което сподели с мен една близка. Била на курс по английски - как да обучават възрастни. Нейното, а и моето учудване произтича от факта, че на този курс не били поправяни грешки!!! Целта била да накарат участниците да се изразяват на чуждия език, да общуват.
Та, питам се - на родния си български език всеки мисли, че се изразява достатъчно добре, че общува перфектно. Ама май не е достатъчно добре - нито устното ни, нито писменото ни общуване е качествено. Понеже като говорим, забравяме добрия езиков етикет и мярка, а като пишем - не ни интересува как е правилно да се напише едно или друго - важното е да го изплюем. И най-важното - не ни интересува ответът, не слушаме, а само говорим. Значи, общуване няма!
Май дългичък стана коментарът, но като цяло, подкрепям мнението ти! -
Така е това българите сме най-ограниченото племе, с може би най-големия потенциал от всички народи. Но докато излизаме на всеки с "по-голямо от нашто село няма и по-дълбоко от искърo нема" няма да се оправим. Ще сме неграмотни, защото обикновения българин просто не вижда смисъл да учи собствения си майчин език при положение, че знае - ние сме най-умните от всички националности и това си личи, защото разбира най-много от футбол в целия квартал.
Браво за темата, нека се замислят повече хора.
-
Сега вече се изчервих..... =) Чувствата са взаимни,Стенли =)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
