Светът е сцена и всички сме актьори
                                                                                                                               ШЕКСПИР

    Даа-а... наистина светът е сцена, само че не една, а много сцени, на които се играят много пиеси на различни сценаристи и режисьори от различни състави. Някъде репертоарът е започнал много отдавна, някъде все още се мотаят желаещи и нежелаещи да участват в съставите. Другаде вече е настъпило времето за афиширане на сценариите, текат кастингите, а пък някъде са напреднали с ролите и е настъпила сценичната треска. Има и вече по-напреднали с репетициите и даже и с премиерите. Даже има и стигнали до антракта, до второ действие, до аплодисментите или пък освиркванията. Някъде има и нови сценарии и постановки, нови сценаристи и режисьори – въобще глобално погледнато, цари непрестанен хаос, не се знае какви мераци и мераклии назряват и кое отива в забравата, а дали не се вадят и отдавна забравени сценарии и разни антикварни текстове.
    Лошото е, че от мераклии за кастингите и масов наплив за всички роли почти не е останала публика или поне мераклии за публика няма, поради което няма вечна публика – постоянно е текучеството в съставите, миграциите на актьорите по сцените.
    Но едно категорично може да се забележи – дисонанс, шум, увеличаване популацията на кукли и мераци за кукловоди да дърпат конците. Това си е живо израждане на света. А резултатът на този процес е ясен – изродите нарастват застрашително и обратен процес няма – трайно намалява възпроизводството на актьори. Когато това възпроизводство спре, идва краят на света, по-точно задава се светът на куклите. Но за това е нужно време, все още много време!
    Така че краят за сега все още е твърде далече, но мераците той да бъде приближен са твърде много! Вижда се как опитите зачестяват, зачестяват и баталните сцени!
    Това е светът днес!!!