Днес те сънувах отново, за пореден път. Сънят - това моментно удоволствие, ме свърза с теб по един вълшебен начин. Знам, че може би е лудост, но усещах дъха ти по шията си, усещах устните ти, обхождащи гърба ми, усещах те в мен по-истински от всякога. Почувствах как тялото ми потрепва под натиска на твоето, почувствах как прокарваш нежно пръсти през пуснатата ми коса, почувствах как телата ни се движеха в синхрон. Не чувах нищо друго, освен ударите на сърцето ми,  целият свят бе замълчал заради нас, заради съня - това моментно удоволствие. От време на време поглеждах към теб и виждах как ме гледаш така, все едно в ръцете ти е най- нежният и ценен предмет на света. Усещах старанието и вниманието, с което докосваше тялото ми. Не зная кога ще дойде денят, в който това ще е реалност, но всяка нощ в съня ми е. Не искам да бързам, но не мога и да чакам. Липсваш ми. И нека се видим отново, когато пак се унеса в магията на съня.