Всички казват "... но аз поне съм истинска" ... Истинска, нима? Въпросът е можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят? Различаваме ли истинските хора от фалшивите? И защо хората се преструват? Истината е, че малко хора могат да се похвалят с това, че са наистина искрени, или че са себе си... това някак си е станало клише на съвременния свят. Хората ни убеждават в едно, но всъщност никой не знае какво се крие в душата им. Наистина не е честно спрямо истинските хора да бъдат смесвани с остатъка на обществото, замърсявани с човешкото невежество и убеждения за честността. В нашата съвременност явно ,,истинските,, хора не съществуват! Може би някога са съществували... Те са като изчезнали видове, да, може би това е най-точното сравнение. Честността на човека е изкривена, подразбрана от него, като това да казваш истината... и само истината! Може би е нещо като съд. Да, животът като цяло си е нещо като съд. В повечето случаи виновните са оправдани, а невинните страдат заради чужди грешки. ...