ТЕОДОСИЙ СПАСОВ - “Това е както да набереш планински цветя”
”Това е както да набереш планински цветя”
Марин Лазаров: Колко красиви нощи помниш в своя, все още кратък, живот? С какво те се отличават от себеподобните си лунни сестри?
Теодосий Спасов: Нямам такива романтични спомени. Може би всички тези преживяни мигове са се вградили по някакъв начин в мен и се проявяват под някаква друга форма.
М. Л.: Когато пишеш музика, изпитваш ли чувство на носталгия и/или тъга и ако да, то има ли тя някакво «лице» за теб?
Т. С.: На разплакано дете.
М. Л.: В музиката си използваш много и разнообразни мотиви от народното творчество присъстващо сред почти всички балкански националности. Как успяваш да нагаждаш многообразието им (на народните музикални мотиви) сред, да кажем, американските джазови мотиви? Те допълват ли си и/или си противоречат?
Т. С.: Това е както да набереш планински цветя, да ги подредиш в букет и да ги подариш на люимата си.
М. Л.: Как мислиш, защо си се родил на тази грешна планета? И защо точно в България?
Т. С.: Карма.
М. Л.: Ако те накарам (без да сме пили алкохол) да изсвириш с уста «Градил Илия килия» ще ми изпълниш ли молбата? Защо тази песен се пее (по принцип в пияно състояние) по българските земи толкова много десетилетия?
Т. С.: Това е една от най-неприятните песни която съм чувал, но спокойно може да бъде химн на България, за съжаление.
М. Л.: Колко струва, за теб, една нежна целувка на майка ти? Ще съумееш ли да Я изразиш чрез инструмента/инструментите си (музиката си)?
Т. С.: Струва колкото една усмивка на сина ми. Невъзможно ми е да я изразя чрез музика.
М. Л.: Как можем да обичаме Родината си, без да лъжем, крадем, изнасилваме себе си? Наистина ли сме «велико» племе или сме едно доста просто, да не кажа просташко, племе?
Т. С.: Въпрос на лична духовна хигиена. Ние не сме племе, а един малък, невъзпитан и слабо грамотен народ.
М. Л.: Вярваш ли в силата на Духа? Откъде и накъде тя (силата) духа?
Т. С.: Да. Отвън на вътре и от вътре навън.
М. Л.: Разкажи в няколко (достатъчни) реда за себе си.
Т. С.: Аз съм Теодосий. Син на Пенка и Спас. Съпруг на Бойка и баща на Теодор. Роб на Нейно Величество МУЗИКАТА.
М. Л.: Бил ли си очарован (истински и за продължително време) от нещо през последните десетина години?
Т. С.: От природата и нейните сезони.
М. Л.: Имаме ли бъдеще? Бъдеще за България и в България?
Т. С.: Да оставим за утре.
М. Л.: Разкажи ми един виц за себе си.
Т. С.: Нормално би било други да разказват вицове за мен.
М. Л.: Как я правиш и как я свириш тази Твоя музика.
Т. С.: С кеф и желание.
М. Л.: Ако ти кажа че се просълзявам при слушането на някои твои изпълнения, какво ще си помислиш за мен?
Т. С.: Мисля си, че си истински и ме разбираш истински.
М. Л.: Къде искаш да умреш? И защо точно Там?
Т. С.: Където Господ е отредил.
М. Л.: Какво замислиш да правиш през следващите 12 месеца?
Т. С.: Да свиря поне веднъж във Финландия и ред други работи....
М. Л.: Имаш ли си вътрешен глас и ако да – кога, защо и какво Той ти нашепва?
Т. С.: Той най-често ми нашепва:”Послушай ме!”.
© Марин А. Лазаров
юли 2002 година
© Марин Лазаров Todos los derechos reservados