XIII Международен хоров                                                фестивал

           „Маестро Захари Медникаров“

                         23-26 юни 2016

 Международният хоров фестивал „Маестро Захари Медникаров“ се организира от Фестивална програма "Приятели на България", Община град Добрич, "Фестивална програма на детското творчество" (Русия) в партньорство с Българския хоров съюз, Съюза на българските композитори и Съюза на българските музикални и танцови дейци. Фестивалът е под патронажа на Йордан Йорданов -  кмет на Община град Добрич.

Познавах маестро Захари Медникаров лично.  Често гостуваше на Празниците на    женските и  девически хорове „Проф. Л.Гюлева” в Търговище. Запомнила съм неговия критичен тон към музикалните несъвършенства  и педантизъм при оформяне на фразата. Не се страхуваше гласно да назове трудностите и  това, което не му харесва в интерпретацията. Но го правеше като посветен, с окрилението на добрия педагог , с желанието да помогне за по-доброто звучене  и представяне на хоровете. Този фестивал, носещ неговото име, ни напомня, че създаденото от твореца Захари Медникаров трябва да бъде опазено и  традицията – съхранена. Психолозите твърдят, че онова, от което се нуждае човешкият мозък, е смисълът. Същото важи и за музиката.

     Конкурсната програма на Еньовден/ 24 юни 2016/ в Театър-вариете на КК Албена бе презентация на хоровото изкуство от  нашата съвременност във всичките  жанрови проявления  и стилови разновидности. Въпреки курортното настроение на участниците и  изкушенията на плажната ивица, качеството на изпълненията бе високо.

Извисихме се до академизма на московските студенти по дирижиране, после се пренесохме  в атрактивния свят , наситен с интересните интерпретации на турските студенти по музика от Университета в Бодур/ по мое мнение фаворитите на фестивала/. Изпълнихме се със смирение от църковните песнопения на хор „Касиана Доместика” от Шумен, а туристическите ритми и  изворният  фолклор  създадоха контраст за изпълненията на хор „Златна лира” от Търговище. Всеки хоров колектив имаше свой специфичен облик и  според мен този фестивал се отличи от другите международни форуми с широката платформа за участие  и пълната свобода на представяне. Всеобхващаща палитра от музикални възможности, представи и визии.

Водещата на фестивала – г-жа Мари Агасян- покани на сцената децата от московското училище „Ломоносов”, които подготвиха терена за сериозното „състезание” с етюди от ателието по музикален театър/  ръководител Лариса Старцева/.

По време на дефилето всички състави   изпълниха  любима песен или припев.Нашите малчугани от Подготвителния състав на хор „Бодра песен”- при ОДК –град Шумен не отстъпиха на руските си връстници и  достойно представиха българската певческа школа с популярната песен „Високи сини планини”. Химновото звучене  на младите участници провокира патриотичната нагласа сред  публиката . Това засили гордостта от постиженията на талантливите ни последователи, които се раждат и  израстват на българска земя.

Мари Агасян прочете поздравителен адрес от председателя на Българския хоров съюз – д-р Галина Луканова. Тя обобщи, че форумът е  престижна сцена за представяне на хоровото изкуство  и помоли   членовете на професионалното жури да заемат своите места: Оценяването на изпълнителите по различни критерии- избор на репертоар, интонация, артистичност … бе извършено от Деница Узунова, Лидия Кулева, Д-р Юлияна Панова, Емил Минев, Проф. д-р Севал Кьосе/ Турция/, Ирина Герина, Оксана Лазева/ Русия/, Таня Камбурова, Илиана Иванова, Бойчо Димов, Тодорка Михова. Интересното  и ново явление в този фестивал  е присъствието на диригентите от всички хорове-участници в състава на журито. Естествено, ръководителите нямаха право да дават оценка на своите състави.

Деница Узунова като диригент на детския хор „Бодра песен”  за пореден път доказа с присъствието и  подготовката си, че получените призове до този момент не са случайни. Усещам, че тя има амбицията да изведе своя „отбор” до висините на хор „Бодра смяна”- визитната картичка на България по света. Децата започнаха своето представяне с песента за будителите, които са крепили българския дух през вековете и са оставили България жива в паметта на следовниците. Възхитително медитативно пеене, традиционно безупречна интонация и музикална фраза. Този път „уморителката на деца” бе включила  и трикове за раздвижване на певците. Видяхме българския флаг , сътворен от воали и допълнителен мизансцен без прекаляване с движенията в останалите песни. Децата показаха много добро сценично присъствие  и освободеност, което в тази крехка възраст се овладява с много труд и  постоянство. Добрата постройка на програмата помогна за подобряване на внушението и  градиране на настроението до ескалацията в  „Светът е хубав, светът  е чудесен, светът има нужда от нашата песен”. Доказателство, че „народният”  композитор на детски песни Хайгашод Агасян е  успял да улови за сърцата всички свои почитатели. За финал получихме сърчица от детски ръце.

Без да бъда много критична, ще спомена , че имаше няколко изпълнения, които събудиха недоумение , особено сред професионалните музиканти.

Църковният хор „Касиана Доместика” от Шумен с диригент д-р Юлияна Панова ни пренесе в света на квалитетното музициране. Еднородни гласове, изравнено  и балансирано звучене, професионално звукоизвличане  и пеене по каноните на чистото музикално изкуство.

Турският хор с диригент проф. д-р Севал Кьосе ни демонстрира завършения вид на феноменален труд, постигнат с истински боен дух, издръжливост на репетиции пред басейна до 21 часа вечер, прекрасен хормайстор- достоен конкурент на Карузо, добър групов живот, синхрон без граници. Още с появата си на сцената те строшиха клишето и  се появиха едновременно от двете страни, разменяйки си местата, с което заявиха своята нестандартна позиция. Разнообразен репертоар- Орландо ди Ласо, Орацио Веки, Моцарт, Шуберт, турски автори. За финал- „Кати бим” – най-оспорваната песен на Балканите. Върху мелодията на тази песен всяка балканска страна има свой текст  и претенция за национална принадлежност. Впечатлени сме от младостта и привлекателността на участниците, от точната им реакция на жеста на диригента. Адекватните им  костюми и бързите  модулации подсилиха внушението за добро сценично присъствие.

И тъкмо си мислех, че вече няма какво повече да му въодушеви като слушател, когато се появиха руските девойки. Активно пеене, различни стилове, високо вокално майсторство, безупречни фрази. Да не забравяме , че все пак сме на музикален конкурс. Ефектното  дирижиране на Оксана Лазева превърна изявата им в  носталгично-метафизично звучене, което ни отвежда в духовните селения. Издигането до небесата и академичното изпълнение отнеха малко от предполагаемата страст и  витална енергия, които тези девойки потенциално носят в заряда си.

„Телевизионните звезди” от Дупница- хор „Св. Иван Рилски” - бяха  в плен на една дама, която приковава мъжките очи в огнените си коси. Петя Камбурова ни припомни полузабравената истина от „Седемнадесет мига от пролетта” за бързащото време. Съставът с типично мъжко звучене и  натюрел, постигна разнообразие с ефекта на клавирен съпровод и  тъпан. Раздвижени и  артистични , отговорни изпълнители. Диригентката се прояви  и като оперна певица, демонстрирайки възможностите на състава да представя   хорове из опери.

За мен бе приятна изненада изявата на смесения хор от Враца. До този момент не бях слушала тяхно изпълнение.Красиви тембри и монолитно звучене. Нуждаят се от леко обновяване на изразните средства.

 На 25 юни 2016 от 16 часа в  Органовата зала / зала „Добрич”/ в град Добрич се състоя гала-концерт и награждаване на хоровете. Всички се представиха с по едно изпълнение.Мари Агасян напомни, че любителското хорово изкуство  е живо благодарение на ентусиазма  и труда на участниците. Тя благодари сърдечно на всички за усилията и  покани на сцената – д-р Баева/ зам.кмет на Добрич/ и управителят на фестивалната програма „Приятели на България” – г-н Цветан Иванов да закрият фестивала.

Оценяването на кандидатите бе извършено по десетобалната система. Диплом трета степен получиха хор „Седянка” от Силистра, „Средногорски звуци” от Стара Загора и вокална формация „Рила”. Диплом втора степен бе присъдена на хора от Провадия, смесен хор „Орфей” от Враца , мъжка формация „Рила” и Мъжки хор „Св. Иван Рилски” от Дупница. Диплом първа степен отредиха за Църковния хор от Шумен/8.13/, Женския хор „Златна лира” от Търговище/8.50/, детски хор „Бодра песен” от Шумен/8.75/ и университетския хор от град Бодур, Турция/8.88/. С Гранд при/9.50/ бе удостоен московският хор с диригент Оксана Лазова.

С надеждата, че песента отново ще ни срещне, се разделихме. Д-р Анна Митрева даде предложение за следващото издание на фестивала всички участници да направят заключителен купон с кебапчета и  бира на брега на морето. Преди тръгване провеждам обичайното интервю с Илиана Иванова-  диригент на Женския хор „Златна лира”.

Каква е  ролята на този фестивал в историята на „Златна лира”?

Всеки фестивал носи нещо ново. Бяхме едно стъпало по-високо. Сверихме си „часовника”. Доближихме се до постиженията на професионалните хорове.

Тази разноликост на гостуващите състави и  липсата на категоризация подчертаха ли спецификата на хор „Златна лира” ? ….или затрудниха музикалното общуване?

Определено да. Затрудниха най-вече журито.Но правилата са едни и  същи за всички музиканти. Добрите изпълнения си личат.

Какво е  усещането да си член на жури в подобен формат? Възможно ли ви бе да оценявате обективно  и безпристрастно конкурентите си?

Беше натоварващо, но и  задължаващо. Аз оценявах безпристрастно.

Изпълнението на коя формация ви обогати като специалист?

Точната интонация на руския хор.

Есенцията от този фестивал?

Удовлетворението от наградата.Точната организация, доброто посрещане и всеотдайността на екипа.

Отзиви за Тринадесетия международен хоров фестивал  „Захари Медникаров”

Татяна  Борисовна  Нешева – музикален ръководител на вокален ансамбъл „Девчата”, хорист в ЖКХ „Златна лира”

Изненадана съм, че нямаше постоянно жури. Мисля, че ЖКХ „Златна лира” – Търговище с диригент Илиана Иванова  бе най-силният от българските хорове. Показахме артистизъм, добра хармония, спятост, красиви кадифени тембри, чисто пеене.

Руският хор на Оксана Лазева бе съставен от студенти по хорово дирижиране. Видяхме типично школувано пеене- изискано, с удивителна форма и баланс на всички гласове. Професионализмът им се усеща от първите съзвучия.

Турският хор , воден от  проф. Кьосе , се отличи с невероятна дисциплина и визия. Строени до хотела, пред басейна- те правеха репетиции по два часа.Изпълнителите притежават вълнуваща динамика, изключителна стройност и певческа дисциплина.Това допринесе за съвършената изразителност на тяхната изява.

Другите певчески колективи, включително и  нашият хор „Златна лира”, са творци на чудо, дължащо се преди всичко на ръководителите. Диригентите творят това вълшебство с човешките гласове.

Забързани в ежедневието, всеки зает със собствените си проблеми, ние отделяме от времето си, за да отидем на поредната репетиция и да се потопим в света на звуците. Така се освобождаваме от натрупаното напрежение и стреса. Музицирането оказва лечебно-оздравително въздействие на целия организъм. За мен пеенето се определя с една дума- МАГИЯ.

Щастлива съм, че се провеждат такива конкурси. Жените не трябва да мислят само за домакинство и семейни проблеми. Предстои да участвам с моята вокална формация „Девчата” в дните на руската култура / 20 юни- 4 юли/ в Добрич, Балчик и  Каварна.

Дарина Христова- помощник- режисьор, хорист в ЖКХ „Златна лира”

Музиката е Велика хармония.Тя ни одухотворява, умиротворява, води ни към нови хоризонти и измерения. Пеейки с Любов, ние тонираме себе си и въздействаме на всички около нас. Благодаря на Илиана Иванова,че ме направи част от хор "Златна лира",в който я има и Любовта , Хармонията и въздействието на музиката!!!

Д-р Тоня Любенова- музеен уредник, хорист в ЖКХ „Златна лира”

На този фестивал се представиха различни хорове и възрастови групи. Мъжкият хор от Дупница имаше комерсиално звучене. Детският хор от Шумен се отличи със своята специфика.Чухме изпълнения на известни народни песни  и изворен фолклор/ вокалната група от Костенец/.

Според мен липсата на категоризация  е минус. Не може да се очаква еднакво представяне от всички. Естествено- руските девойки и  турският хор ми бяха най-интересни. Съвременният облик на хоров колектив бе демонстриран от турския хор. Разнообразен репертоар, адекватно сценично поведение, добро самочувствие.

Руските хористки показаха смирение. Те заложиха на перфектната интонация. Много добре се представи Смесеният хор от Враца.Трябва да потърсят някакво обновление и ще се наложат още по-добре. Църковният хор от Шумен ни очарова с добрата си звучност и визия, но представи само еднороден репертоар. Ние/ ЖКХ „Златна лира”/ получихме много добри отзиви от колегите си. Пяхме всеотдайно въпреки липсата на финансова подкрепа  и стимули.

Журито би могло да привлече в състава си и други професионалисти. На този етап оценяването , според мен, е субективно. Диригентите се познават помежду си. Някои от тях са приятели, други враждуват. Мисля, че този фестивал много добре съчета курортното с конкурсното начало.

Румяна Николова- концертмайстор на ЖКХ „Златна лира” – Търговище

Харесах изпълненията  на турския и руския хор. Журирането бе адекватно. Представи точно картината на всички състави.Имаше голямо разнообразие, но това ни улесни. Конкуренцията в една категория изисква повече отговорност.

Отпочинахме си. Представихме се в най-добрата си форма. Изпълнихме нов репертоар. Конкурсната програма бе претоварена и би могло да се раздели в два дни. Очаквахме да има повече публика от Добрич. Искаме да дойдем  и за следващото издание на този фестивал. Бих искала да благодаря на хористите от ЖКХ „Златна лира” за безрезервната подкрепа и трудолюбие през този сезон. И нека успехите ни се роят!