В ТЪРСЕНЕ НА ОНАЗИ ФОРМУЛА

         Откакто го има, човекът все я търси, все я преформулира и я преоткрива – формулата на Щастието. Като я открие, започва да търси най-краткия път, по който да го достигне. А по пътя среща други хора, които се движат в обратната посока. Спира, замисля се, но продължава пак напред, защото целта му е ясна.

         Минава време, години, десетилетия. Формулата се оказва много по-сложна дори и от човешкия геном. Защото не може да се изрази нито с число, нито с финикийски знаци, няма дори и ясно реално изображение. И осъзнаваме, че тя е усещане, за което се готвим, понякога цял живот. Обич, радост, болка, тъга, кръст и памет – това е всъщност „товарът”, с който всеки тръгва по стръмния път към своята Голгота. А всичките тези понятия, ако сме ги осъзнали, би трябвало да са сложната формула на щастието, което някак ни съпътства в годините. Един човек, любимо кътче природа и лъч светлина в хармонично единство стават вълшебство и ни дават усещането за поезията и музиката на живота, без тях животът е скучен, защото не долавяме красотата на неговите багри. Нека да открием и да пазим тази хармония!

         А ще се съгласите ли, че усещането за щастие идва тогава, когато понатрупаме поне малко от онова „състояние”, което за по-кратко наричаме мъдрост?

На Димитровден, последния, в Кесарево, Великотърновска област, имаше двоен празник, а православният храм „Свети Димитър” навърши 150 години. В двора на храма, пред скромен паметник на един от ктиторите стояха замислени и по особен начин озарени семейство Димитранка и Георги Андрееви - учители, двамата им синове, снахите. „Нашият пра-прадядо е дарил двора, в който е издигнат храмът” – така ми казаха, за да не се чудя какво правят точно пред този паметник. Тогава усетих и силата на онова незримото, което се предава от поколение на поколение. Човекът дарил и оставил светлина в душите на своите потомци! И само той ли е дарил? В стотици български селища достойни българи дарявали, водени от родолюбивото чувство, озарени от нечия светлина, от една-единствена искра понякога, която им светела в годините на вековния непрогледен мрак.

         А днес световната икономика е в рецесия. Банки фалират. Умопомрачаващи числа на загубите, понесени от икономически гиганти, глобална криза ... А една локална криза бърка всеки ден в моя джоб, в моята душа, бърка в твоя джоб, в твоята душа! Един много мъдър човек казва: „Не може да си гладен и да си щастлив. Не може да е в затвора съседът ти и да си щастлив!” И аз му вярвам. После чувам думите и на достойна българка: „Няма да бъдем щастливи, ако не отворим очите на сърцата и душите си, за да видим доброто!” И на нея и вярвам. Друга българка призовава: „Трябва да събудим добродетелите в себе си!” И на нея ще повярвам, но чак когато се убедя, че сме ги изградили тези добродетели. Накрая един много „препатил” стига до най-кратката от многото формули: ”Да не ти пука!”

         На него не му вярвам и все повече се замислям за силата на онези думи на Назъм Хикмет, толкова обикновени, но толкова мъдри, че и малко дете може да ги осъзнае и да се съгласи, че това всъщност е щастието: Сутрин много да ти се отива на работа, а вечер много да ти се прибира вкъщи.