Цветовете на Времето

                  Международен хоров фестивал за камерни хорове и вокални ансамбли

                                              Крагуевац, Сърбия

                                              18-23 август 2019г

 

Пътуваме за Сърбия с момичетата от „Гласовете на Орфей” и тяхната диригентка Венеция Караманова. Формацията се самоиздържа чрез членски внос от самите участници. Ръководителят няма хонорар. Репетират в читалище „Райко Алексиев” в столицата. С тях е и секретарят Слава Павлова- мила и добра дама. „Орфейките” пеят божествено. В автобуса е весело, но шумът е дискретен. Много възпитани хористи. За втори път ще участват в този фестивал. Били са тук през 2011г и вече могат да сравняват, да установяват промените в регламента на форума. Пристигаме на 18 август в 14 часа. Организаторите са същите. Очакват ни в кафенето пред Студентския дом. Артистичен директор- акад. проф. д-р Милойе Николич. Гидове- Весна Йевтич и Бранко Митич. Настаняваме се в новите „каюти” и започва кипренето за „свечаното отваряне” на фестивала. Любимите ми оранжеви завеси!!! Създават оптимизъм и настроение за писане. С фанфарен цитат на Светислав Божич бе открит 13-я Международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли в Крагуевац, Сърбия. Място на действието- Стълбището на Първа гимназия- 20.30 часа.

Всички гостуващи състави изпълниха по една песен. Нашите представители изпяха „Ерген деда” от Петър Льондев и веднага се наложи мнението, че дори на открито имат прекрасна и школувана звучност. Проф. Радмила Смилянич от Факултета по музикално изкуство в Белград произнесе своето приветствие към гостите на Фестивала. С класическия канон „Viva la musica” диригентът Марко Нешич обедини гласовете на всички певци в едно. Отново сме заедно!!! Пеенето е част от нашата същност!

Първа фестивална вечер -18 август 2019г

Първата фестивална програма бе открита от домакините, както повелява традицията, представлявани от Смесения хор „Соня Маринкович” при Академично и артистично дружество на Университета в Нови Сад с диригент Дуня Деурич.

Хорът е основан през 1961г. като първа сериозна секция на Дружеството. Академичната среда, традициите и престижа на хора допринасят за затвърждаването на неговите високи артистични постижения чрез получаването на престижни награди от многобройни национални и международни фестивали и конкурси, успешно представени през 58-те сезона.

Основната цел на хора е да покаже и развие таланта на певците. Съставът се грижи за запазването на светската и духовна хорова музика на родните и чужди композитори, развиването на културата, изкуството и аматьорските постижения, участията в церемонии, конкурси и други публични изяви. При осъществяването на тези цели се следи за музикалното развитие на младите хора. Освен съвременна хорова музика, която представлява значителна част от репертоарния план, хорът изпълнява произведения и от други епохи и стилове.

Ориентирът е насочен към това , всяко изпълнение да отразява автентично времето, в което е създадено.Утвърждаването на престижа на националните композитори е важна част от програмата на хора.

• Деурич ръководи хора от 2015г. Съставът добива съвсем нова художествена физиономия. Освен вокалното майсторство, много се ценят и възможностите на аудиовизуалното изкуство (каквото всъщност и е хоровото пеене). Историята на хора се обогатява с голям брой награди от национални и международни фестивали и конкурси. През 2016г. хорът получава Гранд при на Международния шампионат на хоровете Леге Артис в Тузла ( Босна и Херцеговина), две сребърни дипломи на фестивала Musica eterna Roma в Рим (Италия) и завършва сезона с най-голямото национално хорово признание- победа в надпяването на Дните на Мокраняц в Неготин. През юли 2017г. хорът е награден със златен и сребърен медал на Международния фестивал „Антон Брукнер” в Линц ( Австрия), а през декември 2017г. хорът завоюва сребърна катедрала на 21-я фестивал Cro Patria в Сплит.

На 27-я Международен хоров фестивал в Ниш хорът е получил награда за музикалност и цялостност на сценичното представяне. През 2018г. – златно и сребърно отличие на фестивала Canta al mar в Барселона, в резултат на което хорът директно е допуснат до участие в Европейските хорови игри в Гьотеборг, Швеция (август 2019г) и Световните хорови игри ( 2020г) в Белгия. Хорът е отворен и за произведения, които не са част от класическия хоров репертоар.

Формацията включва около 30 студенти от Университета в Нови Сад. Те са представители на различни генерации и професии. Хорът е член на Сръбската хорова асоциация.

Дуня Деурич е родена през 1987г. в Зренянин. Завършила е Музикалното училище «Йосиф Маринкович», отдел за теория на музиката и солово пеене, в класа на проф. Ана Алексич Шайрер. Като солова певица е участвала в голям брой конкурси по света. Носител е на титлата «лауреат» от националния конкурс за соло певци в Белград (2005). Дипломирала се е през 2012г. със специалност музикална педагогика в Академията за изкуство в Нови Сад, има магистърска степен по методика на преподаването на музика и културология. Фокусът на нейните интереси е насочен главно към хоровото пеене. Работила е съвместно със Смесения хор на Войводина, вокално студио «Орфелин» , църковните хорове «Св. Георги» и «Св. Стефан Дечански». Била е участник в диригентската работилница на хоровия фестивал Europa cantat в Торино през 2012г и в Печ (Унгария). От този момент до сега работи като диригент и художествен ръководител на Смесения хор АКУД УНС „Соня Маринкович”. Носител е на наградата за най-добър диригент на Първия мeждународен хоров шампионат Lege Artis , който се проведе в Тузла през 2016г, както и на наградата за най-перспективен диригент на 27-я Международен хоров фестивал в Ниш( 2018).

Концепцията на Дуня Деурич е озаглавена „ С Мокраняц по света”. Програмата е съставена от произведения , заимствани от различни периоди в творчеството на Мокраняц. Композиторът е наричан от съвременниците си „баща на сръбската музика” и най-важната фигура на сръбския музикален романтизъм. Песните са написани на сръбски, македонски, турски, румънски, унгарски и руски език. Чрез тях авторът разказва за пътуванията си в страната и в чужбина. Той майсторски познава и свързва културата на различните народи. Визуалният дял подкрепя тази символика, проявяваща се в различните цветове на културното наследство.

18 август 2019г, 21.00 часа

Откриването на Фестивала в Крагуевац в сградата на Първа гимназия премина вълнуващо с изпълненията на Смесен хор „Соня Маринкович” от Нови Сад под ръководството на младата и харизматична диригентка Дуня Деурич. Залата бавно се пълнеше. Шумът от очакването се усилваше и изпълваше високия свод. Още с появата си на сцената младата предводителка на музикантите затвърди впечатлението, че няма претенция за изключителност, но все пак тук ще се случи нещо нестандартно. „Не искам да ме помниш, навярно още утре ще ме срещнеш в друга”…Облечена в народна носия с голям обем и сплетени коси като селска мома, диригентката заяви ориентацията на програмата към фолклорните корени. Да пиеш вода от свещената утроба на фолклорния извор, а не от „бутилката”, е по-ценно, защото тази течност има жив вкус и не свършва. Младите хора от Нови Сад поставиха много въпроси от интерпретационен характер, с които предизвикаха „шок” сред познавачите и навярно ще затруднят журито.Те буквално измислиха своя „нова планета” с различни правила, невалидни на Земята. Върнахме се назад във времето, влязохме в несъществуващи „къщи”, потънали до покрива в снега на забравените спомени. И от комините им вече не се виеше пушек…Една стара книга с прокъсани краища, захвърлена на „тавана на Времето” и разтворена от любопитни очи. Амалгама от умиращо архаично и новото жизнеутвърждаващо начало. Възкресение на непознати светове. Духовната война между Старостта и Младостта. И креативния компромис накрая, извинете ме за израза. Това видях в тяхното представление. И вярвам, че всеки откри по нещо за себе си, защото изкуството е многолико, то предизвиква различни асоциации. Аз ви нарисувах своето видение.

На младите изпълнители можем да сложим една единствена диагноза: „Щастливи !!!” И те пренесоха тази виталност в спектакъла- пътешествие. В божествения звуков „полумрак” и ярката сила на тяхната презентация , скрихме мислите си и се вживяхме в други светове. На следващия ден от 11 часа в Младежкия дом се проведе традиционната конференция- обсъждане на концерта.

 

 

КОНФЕРЕНЦИЯ- 19 август 2019г, 11.00 часа

Акад. проф. д.р Милойе Николич

Добро утро на всички! Добре дошли в Сърбия!

Една част от присъстващите знаят, че щом има концепция, трябва да има и разговор за нея. Подчертавам- добронамерен разговор за нея. Аз, като артистичен директор на фестивал, имам привилегията да водя тази трибуна. Първо ще се изкажат членовете на фестивалното жури. Богдан Джакович ще направи обща оценка в края на фестивала ( за Сърбия) и Йорданка Донева ще я разпространи за България.

Новост в развитието на фестивала е включването на живи изпълнители на духови инструменти при изпълнението на фанфарния мотив на откриването на фестивала. Благодаря на всички говорители, диригенти и изпълнители, които участваха в тази официална церемония! Ако имате идеи за други варианти на церемонията, ние ще сме благодарни да ги чуем .

Д-р Тамара Адамов Петийевич

Живият звук наистина ни допадна повече!

Акад. проф. Емил Янев

Благодаря на организаторите, че този фестивал съществува на толкова високо равнище. Не трябва да забравяме, че през тази година се навършват и 20 години от създаването на Балканския хоров форум- организация с голям принос за развитието на хоровото изкуство на Балканския полуостров. Тези неща може да ви се струват дребнави, но те са важни, защото повишават обществената стойност на събитието. Силно съм впечатлен от сръбската диригентка Дуня Деурич и от това, което представи като художествен продукт през първата фестивална вечер. Не обичам да говоря за хора, които не присъстват тук, но все пак ще отбележа, че нейната програма се отличи с ясната си концепция и добрата й реализация.Тя може да бъде наречена диригент- импресионист. Защо? С цялото действие на сцената рисуваше музиката, която изпълниха. Затова трябва да бъде адмирирана. Факт е , че Дуня работи със студентски ансамбъл и това улесни осъществяването на програмата. Това бяха творчески сътрудници. А хоровото пеене е ансамблово и без добри партньори и контакти , резултати не се получават. Моля Богдан да й предаде моята оценка. Пожелавам й добро здраве, творчески успехи и нови стимули за артистично развитие! Балканският хоров форум изцяло подкрепя фестивала в Крагуевац!!!

Венеция Караманова

Традиция е за „добре дошли” първият концерт да бъде на домакините. Вчерашното представяне на Дуня Деурич продължи този ритуал, което е чудесно. Изпълнението им се отличи с много добър звук и отлична визия ( видяхме целия балкански регион в специфичните носии). Внушенията бяха адресирани към публиката. Наблюдавахме много интересни решения. Фолклорният стил, който бе общ за всички песни , изпълнени на 6 езика, не дотежа. Аз в своята програма ще се опитам да направя разнообразие чрез смяна на стилове и епохи. А Дуня Деурич направи по-трудното: от един стил потърси различията в чуждоезиковите текстове. Дано всички концерти да протекат така!

Доц. Пьотр Коморовски

Добре обмислена концепция. Музикален поздрав за балканските страни. Преди всяка песен имаше въведение. Мокраняц е универсален композитор. Творчеството му е комплексно. Чухме целокупен звук, представен по различен начин. Наистина не е лесно да научиш програмата наизуст на 6 различни езика. Много хубав концерт и откриване на фестивала!

Проф. Радмила Смилянич

Този хор защити правото да открие фестивала. Аматьори, но с професионално звучене. Пеят с ентусиазъм. Хора, които знаят какво интерпретират. Вокалните възможности на солистите са отлични. Благодаря Ви! Фестивалът започна много добре.

Проф. Богдан Джакович

Да накараме хората да вникнат в концепцията като психология, евристика и история не е лесно. Видяхме гуру( Дуня Деурич) и хор. Висока степен на хомогенност на звука и нов прочит на творчеството на Мокраняц. Впечатлен съм от работата на Дуня Деурич.

Акад. проф. д-р Милойе Николич

Диригентът като гуру. Успешна комбинация. Добър концертен проект може да се направи и от несъвършен материал. От 1970 г. работя с хорове. Постмодерният прочит е без анализ на това, което е искал да каже Мокраняц. Драгоценното е и в теоретичен план. Постмодерният прочит означава, че имаме право да прочетем и по свой начин партитурата.

Д-р Тамара Адамов Петийевич

Била съм на много фестивали с конкурсен характер. Забелязвам, че когато се налага диригентите преаранжират и прекомпозират творбите съобразно възможностите на изпълнителите. Мокраняц е библия в сръбската хорова литература.

Проф. Богдан Джакович

Не е важно, че това бе различен начин на интерпретиране на Мокраняц. Важно е , че бе убедителен. „Мини епизодите” бяха постмодернистични.

Акад. проф. д-р Милойе Николич

Композиторът е пуснал своите корени. Интерпретаторът само ги прилага.

Венеция Караманова

Ние сме се променили. И изкуството отразява тези промени. Но публиката трябва да разбира посланието. Не може да стоим във времето, когато не е имало коли и хората са се придвижвали с коне. Съвременният поглед е винаги различен. Традиционно българската църковна музика се е изпълнявала от мъжки хорове. Вече имаме позволение и жените , и децата да пеят тази музика. Например партитурите на Йоан Кукузел може да ми послужат за основа. Но аз сменям тоналността, преаранжирам за детските или женски гласове .

Доц. Пьотр Коморовски

Визуалният ефект бе много добре обмислен. Новата генерация не е в състояние да възприеме монотонността.

Акад. проф. д-р Милойе Николич

Хоровите диригенти еволюираха. Спектаклите са театрализирани. Вече се изпълнява хоров театър. Мокраняц сам създава композициите за своите хорове. Когато пътува за чужди страни, той пише песни за тях , на техния език.

Театрализацията променя ролята на диригента. Той може да бъде едновременно и артист, и танцьор. В своята практика на диригент, даже съм бил и Дядо Коледа. Това е синкретизъм в изкуството.

Д-р Тамара Адамов Петийевич

Пеенето е психофизическа дейност. Важна е позата на тялото за вокалното съвършенство. Тези хористи показаха завидна певческа техника.

Татяна Дмитриева( диригент на Камерен ансамбъл „Мартакорд”, Русия)

Хорът на Дуня Деурич е прекрасен. Слушах ги в Ниш миналата година. Имат много добри солисти. Сложна и интересна програма! Да бъдеш музикална личност е талант. Много неща опират до личността и на диригента. Не познавам добре Мокраняц, но творчеството му е приятно и за очите, и за ушите. Дуня Деурич даде добър тон на Фестивала!

Нилгун Тузкая ( диригент на „Анкарски полифоничен хор”, Турция)

Много харесах вчерашния концерт!

Йорданка Донева

Срещнахме се с едно вокално предизвикателство към останалите хорове- участници. Национален колорит, заявен както чрез костюмите, така и чрез спецификата в звукоизвличането. Прекрасно акордирани гласове, които звучат провокативно заедно дори в широко разположена хармония. Ръкавицата е хвърлена.

И нека „битките” да започнат сега!

 

Втора фестивална вечер -19 август 2019г

Втората фестивална вечер бе открита отново в залата на Първа гимназия от „Анкарски полифоничен хор” с диригент Нилгун Тузкая. Млади дами в червени тоалети огряха сцената. Дали ще успеят да разгорят у нас душевни пламъци? След тях с напориста енергия се подредиха и младежите в черно. Перфектна гледка за очите! Ликуването на живота! И радост за ушите. Различни звучни светове. Но да се върнем към с”святата голота на мислите си” и да разгледаме по-детайлно тяхната концепция, с която те се представиха и завоюваха достойно място на Фестивала.

Програмата „Звучните цветове на Анадола” обхваща творби от класическата турска западна музика, представена от композиторите Аднан Сайгун, Хасан Ферид Алнар, Н.К Аксес, У.К. Еркин. Тези пиеси представляват безмензурни, модерни песни, които по своята същност са транскрипции на локални, традиционни анадолски фолклорни песни. Репертоарът им включва и части от интернационална хорова музика. Той се простира в широкия спектър от миналото до днес. Барок ( Бах) , класика (Моцарт) , романтизъм ( Елгар, Золтан Кодай и Брамс), модернизъм (Томпсън). Тази колекция се докосва до различните култури чрез обработките на народни и духовни песни. В знак на благодарност за поканата, хорът изпълни като комплимент към домакините „Святий Боже” на И. Бабич.

Биографията на „Анкарски полифоничен хор” е твърде интересна. Проф. Музафер Аркан е негов основател и първоначално ансамбълът се е наричал Детски Радиохор (1965). В него са участвали само аматьори. През 1973г. хорът сменя наименованието си и получава името „Младежки Анкарски хор”. Участвал е на Международния конкурс за хорове в Арецо( Италия) и това се случва за първи път в музикалната история на Турция. Класира се на пето място. От основаването си до сега хорът е доказал своите високи художествени умения на международни фестивали и конкурси в Италия, Германия, България, Англия, Белгия, Холандия, Испания, Австрия, Франция, Полша, Кипър, Унгария. Класиран е на първо място – 9 пъти, както и многократно на второ и трето място.

През 1985г. хорът получава името „Полифоничен хор” – Анкара. След смъртта на диригента проф. М. Аркан, от 2012г. хорът се оглавява от неговата дъщеря – Нилгун Тузкая. Тя е твърдо решена да продължи делото на своя баща. Хорът е участвал на Единадесетия фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли в Крагуевац(2015). Бил е полуфиналист на 28-я международен хоров конкурс „Бела Барток” в Дебрецен, Унгария ( 2018). Има богат репертоар, включващ произведения от Ренесанса до наши дни. Днес артистичен директор и вокален педагог на хора е Мурат Манап. Той е работил при проф. М. Аркан. През 1996г става директор на Анкарското полифонично музикално дружество. След смъртта на М. Аркан преставлява Турция в Балканския хоров форум.

Диригентката Нилгун Тузкая стартира музикалните си занимания под ръководството на своя баща. Диригентската си кариера започва като ръководител на Анкарския детски хор през 1978г. Има много награди от международни конкурси.

 

Конференция- 20 август 2019г

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

Наша традиция е програмата да бъде представена първо от самия диригент.

 

Нилгун Тузкая:

Видяхте млад хор от аматьори, които изпълняват предимно турска национална музика. Изпълнителите са представители на различни професии. След успешното развитие на хора, участвахме в конкурс в Унгария. Хорът се разви. Съставът е променен, има само двама от старите хористи. Акустиката на залата бе отлична, публиката – също. Редувахме бързи и бавни песни. Присъствието на хористите бе енергично.

Акад. проф. Емил Янев:

Благодаря на хора от Анкара! Мога да сравнявам, тъй като вече се изявяват за втори път. Съставът бележи развитие. Нилгун е добър продължител на делото на проф. М. Аркан. По-важното в случая е , че този този хор става ЛИДЕР за развитието на хоровото изкуство в Турция. Нилгун и Мурат имат важна стратегия- те представиха добър репертоар на този концерт.Участниците пяха с голямо удоволствие и отговориха на изискванията на диригента. Сериозна отговорност е да бъдеш ВОДАЧ. Нилгун Тузкая, не крий секрета и помагай на другите турски диригенти да издигат хоровото изкуство!

Проф. Радмила Смилянич:

С радост съм дочакала да чуя турски хор. Многократно съм слушала солисти, но хорове- не много. За мен тяхното представяне бе изненада. Искам да похваля диригентката Нилгун Тузкая- тя се изяви и като добър клавирист. Показа красиви фрази, легато и хомогенност.

 

Йорданка Донева:

Бих искала да споделя личните си впечатления от изявата на хора през втората концертна вечер. Слушам ги за втори път и трябва да отбележа, че прогресът, който са реализирали, е впечатляващ. Преди един месец бях на турне в Чанаккале, Турция и чух повече от 20 турски хорови формации. Нилгун Тузкая и нейните хористи надминават многократно средното равнище на редовната хорова популация в Турция и могат да служат като еталон на „изгряващото” турско хорово изкуство, както и за отправна точка към неговото стилизиране.

Анкарският полифоничен хор показа, че може да пее класическа музика с добър квалитет ( чухме произведения от Бах и Брукнер до З. Кодай и Брамс). Естествено най-добре се почувстваха в свои води, изпълнявайки националната си музика. Хорът се отличи с много добра хомогенност, спятост и баланс, техническа прецизност, а в определени моменти – и опити за виртуозност.

Въпреки предварителната заявка на диригента, че хористите са аматьори, съвкупният звук накрая опроверга това твърдение. Хареса ми смяната на подредбата, която внесе промяна във визуалната реализация на представлението. Една част от хористките бяха в приповдигнато настроение, което се предаде и на публиката. Имаше изненади и песни със закачки. Невидима еуфория.Тези ефекти поддържаха живо вниманието на публиката. Още малко прецизност по отношение на вокалната техника е необходима при една част от сопрановата партия и интонацията на една от солистките. Тембровата окраска на хора е интригуваща, забелязва се екипност при сценичното изразяване. Мъжете бяха споходени от „нежна муза” по време на своето представяне, а част от жените бяха толкова ентусиазирани в желанието си да се харесат, че имитираха „светлинен транс”. По мое мнение това е хор с много добро бъдеще. „Извън правилата” прозвуча средният дял на „Святий Боже”- И. Бабич, леко игрално. Прави впечатление високата диалогичност вътре в състава и отличната комуникация с публиката. Когато се изпълнява ориенталска музика със специфичните й маками/ пеене на четвърт тон/ и множество орнаменти, може би аудиторията трябва да бъде подготвена предварително. Издръжливост, ведрина и енергия! Така бих дефинирала тяхното представяне.

 

Д-р Тамара Адамов Петийевич:

Хорът показа различен звук при изпълнението на Брукнер. Преди четири години представиха само турски народни песни. Диапазонът им се е разширил от специфичната натурална музика до европейската. Йохан Михаел Бах бе изпълнен брилянтно въпреки голямата техническа трудност. Според мен по- подходящото заглавие на концепцията би било: „Ние искаме да направим шоу” , а не „Звучните цветове на Анадола”.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

По- важното е как с нашия специфичен певчески начин приспособяваме вокалната литература.

Доц. Пьотр Коморовски:

Честито! Доволен съм! Мислих защо ли е поставена така концепцията, но когато спрях да мисля, започнах да се радвам на музиката.

Венеция Караманова:

Нилгун Тузкая представи хоровата школа на своята родина. Върхът на програмата бяха турските песни. Поздравявам я за подредбата на програмата.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

Впечатлен съм от хоровия звук на Нилгун Тузкая. Изненадан съм как турските момчета могат да пеят нежно. Имахме шанс да чуем този репертоар. Изпълнението на „Святий Боже” от И. Бабич бе различно. Може би само стакатото в средната част бе неуместно. Хористите и диригентът много добре са усетили духовните песни. Комуникацията чрез религията е универсална. Те показаха много добра чувствителност към духовната музика. Имаме идея всички концерти да се запишат и да се слушат по-късно. Много е радостно, че балканските народи могат да пеят и играят заедно. Това води до сближаване на хората и намаляване на агресията. Балканският простор / извън лошия термин/ захранва общата балканска душа.

 

Трета фестивална вечер- 20 август 2019г

ВЕНЕЦИЯ КАРАМАНОВА бе начело на българската делегация

Името на Венеция Караманова свързваме с това на най-известните диригенти от последните 50 години в българската музикална история. И както тя се представи с шеговита фраза пред колегите си: „Аз съм Венеция от България!”.

„Една изключителна жена, олицетворение на постоянство, отдаденост и професионализъм!” „Познах нотите преди буквите. За всичко е „виновна“ моята всеотдайна майка. Когато навърших 4 години, тя реши, че трябва да се занимавам с музика и по-точно с пиано.“

Аз бих допълнила, че славата й е дадена по рождение(венценосна). Завършила е НМА „Проф. П. Владигеров” със специалностите хорово дирижиране и пиано. Имала е щастието да бъде сред учениците на проф. Лилия Гюлева. От 1978г. работи като диригент в БНР заедно с акад. Христо Недялков. Тези музиканти са великите примери в професионалното й развитие. Големият маестро извайва нейната личност. Детският Радиохор се превръща във визитната картичка на България. А с практиката идват и голямата сцена, турнетата, признанието. От Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин, Москва, до Мексико сити, Хонолулу, Кайро, Пекин, Токио – на цели четири континента, в най-престижните концертни зали младите хористи от Детския хор на БНР, под вещото ръководство на маестро Христо Недялков и Венеция Караманова, прославят името на България.

Тя обича да създава. През 1994г. сама основава първия български детски хор за православна музика „Децата на Орфей”. Работила е дълги години като преподавател по хорово дирижиране в СУ „Св. Кл. Охридски” и НБУ- София. Получила е признание за труда си – номинирана е за наградата „Кристална лира” на СБМТД, има 4 награди за „най-добър диригент” и много отличия от национални и международни участия. Организирала е курсове за диригенти в България и Сърбия. Била е председател на Сдружението на хоровите диригенти в България. Основател е на новата вокална формация „Гласовете на Орфей” ( продължител на „Децата на Орфей”), с която гостува в Крагуевац. Споделя, че много харесва фестивала на камерните хорове и вокални ансамбли , който се провежда в старата сръбска столица. Счита, че с всяка година неговото ниво се издига и гостуващите състави са все по-добри.

Камерният младежки ансамбъл „Гласовете на Орфей” е съставен от млади жени със самостоятелна кариера- в него има представители на различни професионални гилдии- учителки, одитор, университетски асистент , търговски мениджъри, майка на три деца….Момичетата са полиглоти, владеят поне по два чужди езика. Артистичен мениджър на състава е Тина Христова. Средната възраст на хористките е 27г. Прекарват с радост времето си заедно, груповият дух е на високо равнище.

„Гласовете на Орфей” са участвали във фестивал за старинна музика- Загреб, Хърватска, в младежки хоров фестивал в Анкара и много други международни музикални събития. Те се включват в проекти с БНР, Ротари клуб, СУ „Св. Кл. Охридски”. Младите певици обичат хоровата музика и показват с любов своето изкуство на публиката.

От 18 до 22 август 2019г реализираха четири участия във Фестивала. Самостоятелната шестдесетминутна програма, която изпълниха на сцената на Първа гимназия и повториха в град Горни Милановац, бе под надслов: „Цветовете на Времето”. Тя бе изградена от четири дяла. В първия са включени стари български църковни песнопения от Средновековието до наши дни ( „Тело Христово” - Йоан Кукузел (1280- 1360) г., „Ныне отпущаеши” – Архангелски, „Чистая Дево”- Егински – солист Тина Христова, „Под твою милост”- Георги Попов).

Вторият дял репрезентира творчеството на български композитори от различни генерации, като се изтъква връзката между църковната практика и съвременната българска музика.(„Дуйни ми, повей, бял ветрец”- Н. Кауфман – солисти Светослава Радева, Александра Петрова, Паулина Петрова , „Драгана и славей” – Филип Кутев, „Силвия” – Любомир Денев) .

В третата част бяха включени композиции от европейски автори ( Берлиоз, де Викторио, Борлан, „Аве Мария”- Качини – солист Цветелина Илчева, Ги Бержерон).

Четвъртата част обхващаше произведения със звучност, типична за нашата съвременност ( Гершуин, спиричуел- солисти Александра и Паулина Петрови, Йозеф Карай).

Насладихме се на цветовете на Времето с изпълненията на формация „Гласовете на Орфей”. Ще споделя личните си впечатления като редови слушател и участник. Музиката не е предназначена само за експерти, тя е като топлата вода- необходимост за всеки. Българският хор показа много финес, стил, завършеност и класа в хоровото музициране. Запомнящо се поведение на сцената. И…накрая Музиката победи. Въпреки предварителната трактовка във философията на този фестивал, че предпочитанията на комисията са насочени към изпълнения за хоров театър, представянето на нашите певици бе толкова бравурно, че нямаше нужда от шокови ефекти и театрални патерици. „Чистата музика” извираше от гласовете на Орфеевите следовнички. Може и да съм пристрастна , защото съм българка, но… Бурните аплаузи след всяко изпълнение показваха, че в залата има достатъчно образовани хора с предварителна подготовка, които могат да оценят подобаващо предложената им програма. Видяхме много интересно начало, момичетата запяха в движение, преди да са заели местата си. Прекрасни солистични гласове, чудесен групов саунд, отлична вокална работа! От чутото до сега, мисля, че този певчески състав има потенциал за изключителни вокални постижения поради спецификата на отделния тембър във всеки глас поотделно . Въпреки неповторимостта си , тези гласове странно се допълват и образуват едно хармонично цяло. Това е резултат от професионализма на диригента им.

По време на концерта, а и извън него, забелязах, че съществува много висока интактност между ръководител и изпълнители, с минимален жест и дискретно присъствие на ментора на сцената. Те се разбираха без думи. Екстрасензорно. Особено впечатление ми направи солистката Александра Петрова с изявения си вокален капацитет , умението да подчинява вниманието на слушателя с цялостното си присъствие на сцената, както и с двигателната култура и спокойствие по време на пърформанса. Интегрално изпълнение! Не налагам личните си пристрастия. Отличиха се и останалите солисти- Тина Христова и Светослава Радева – с чистите си и добре поставени високи гласове, с интелигентното излъчване, Цветелина Илчева – с широкия чувствен обертонов звуконосител, голяма находка бе пеенето на Паулина Петрова- искрящ алт с много светлина…все пак не искам да обидя никого. Всички певици се представиха достойно. Много е трудно да се обединяват солистични гласове. Практически всяко момиче би могло да бъде самостоятелен лидер. За следващия им концерт препоръчвам да се изявят като солисти всички(ха-ха). Именно умението на маестра Караманова е превърнало тази природна находка в културна сплав от хомогенни гласове. Създадено е и чувството за общност, желанието на младите жени да пеят заедно.

Формацията впечатлява с отличната си визия- 14 римски богини в сини тоги. Самобитни!!! Цветовото решение на костюмите насочва вниманието към възприемането на универсалните духовни послания в религиозния им репертоар. Концептуалният кръг се завъртя от „Богородице Дево” до „Святий Боже” и образува един „щастлив пръстен” на абсолютната истина. Кръгът е символ на Вечността. А Венеция Караманова – един тайнствен философ, който вдъхновява. Смяната на цветовете във времето доведе до нови форми в спиралата на музикалното развитие. Българската диригентка с много вещина и предварителна подготовка извая тази уникална звучна картина с прекрасна рамка. А това означава безвремие. И безсмъртие в пантеона на нейно величество Музиката. Поклон пред труда на ръководителя и хористите, които сътвориха звукови катедрали в душите на хората! Оцелели след чувството за вина, безропотно несретни, но събудени за пречистване след съприкосновението с тази музика. Човешките души също се нуждаят от храна.

А какво представлява душата на човека? Къде е нейното вместилище? Окована ли е тя в рамките на физическото тяло, пространството и времето? … Или продължава да съществува в невидимото дори след смъртта на човека… Различна ли е душата на хората с високи постижения в изкуството? Откъде получава сила? А може би се захранва от астрала със свръхмощната енергия на Ментора в отвъдното…

Това бяха част от въпросите, които ме занимаваха по време на концерта в Първа гимназия.

ВЕНЕЦИЯ!!!

И през лятото и през зимата е усмихната…

Увенчана със слава. Алюзия за средновековни мотиви. Островче на надеждата. Спасение за страдащите души. Влюбена в музиката съдбовно и неотменимо. Но каква е цената на тази любов в реалния й житейски път? Не иска да обсъжда това с никого. Просто се отдава на музиката като на добра магия. Когато дирижира е привидно строга. Едва забележимо чувствата се проявяват по приветливото й лице. Караме я да се усмихва по-често.

Дали не й се иска понякога просто да се смеси с тълпата и да стане неразпознаваема. Осигурява си спокойствието, което й е нужно, за да твори, в градината на своята къща в село Лукорско, близо до София. Така се зарежда с невероятната енергия, за да може да дирижира два хорови колектива. При това- единият от тях- Детският хор на БНР- символ на България. А вторият – „Гласовете на Орфей” – еталон на Вярата.

Наблюдавам я преди концерт. Рутината я спасява от сценичната треска. Спокойно подрежда щастливите си мисли. Младежка ведрост извира от душата й - фина като японска ваза, с множество инкрустации и цветове. Но нечуплива. Макар и по-дребна на ръст от класическите диригенти, Венеция Караманова се отличава с една живост и ненатрапваща се елегантност.Тя не парадира с това качество, защото не желае да се състезава с другите. Знае, че е над тях априори. Не властва с физическа сила и силен звук на сцената.Търси други решения и ги намира.Управлява с главата си и другите й се подчиняват. В музицирането открива спасение от мъчителното чувство за празнота, което обладава понякога хората с високи професионални постижения.

Всичко, което разказвам, аз си го представям . Може и да не е така в действителност, но изграждам този образ в съзнанието си, докато я гледам на подиума.

Правим си компания през тази седмица в чужбина.Обядваме заедно. Обсъждаме политически теми, дори и лични неща. Записвам интересни хрумки и разговори на телефона. Провокира ме да споделям, без да се усетя. Или обратното- споделяйки свои преживявания, аз я провокирам да разказва за себе си. Не е от най-разговорливите . Говори по-малко, но стойностно. Впечатлява ме с въздържанието си, когато се храни. Вероятно това й помага да поддържа перфектна фигура. Обича смислените неща. Не се прекланя пред формализма. Избягва да се хвали. В ежедневието и на сцената търси богатото съдържание. Контактува делово с колегите си, но все пак сърдечно. Не се страхува да отстоява позицията си, когато е права. Организирана и подредена. Не си губи времето за нищо на света. Обмисля. Изчаква реакцията на партньора. Задава въпроси. Търси съвършена яснота. Не се предоверява.

Леко е встрани от екстравагантното, както в живота и облеклото си, така и в изкуството. Има добър вкус. Търси баланса във всичко. Не се плаши, че ще бъде незабележима и семпла. Въпреки голямата популярност, на която се радва сред диригенти и публика, тя подсъзнателно усеща, че е различна от „стандартния калъп” за майсторене на музикални продукти. Точно тази уникалност й помага и я зарежда със сила. Без да се отдалечава много от хората в своето най-близко обкръжение, тя разбира, че не принадлежи на техния свят. И това е част от равновесието. Да живееш с обикновени хора, когато ти самият си изключителен, защото правиш живота на много хора(хористи, родители, почитатели) смислен , красив и пълноценен…. не е лесно. Това е мисия. Прилича на непозната вселена. Тук е… за да помага за повдигането на духа на хората чрез силата на музиката. Да им дарява просветление.

От нея струи вроден аристократизъм. Има свои предпочитания и ги отстоява със здравия си дух. Когато трябва може да показва желязна непоколебимост, особен чар или остри зъби. Но най-впечатляващото в нея е чувствителността към потребностите на хората, с които работи. Нейният контакт с децата и младите хора е завладяващ. През 2005г на Празниците на женските и девически хорове „Проф. Лилия Гюлева” в Търговище я запознах с един мой колега на 23г, начинаещ диригент. Той прояви интерес към репертоара, изпълнен от нейния хор. След концерта , дори без да се замисли, тя му даде нотите си.

Имах възможността да представя диригента и програмата на състава в предаване за Фестивала пред Телевизионен център Крагуевац. Благодаря за доверието !!! По време на конференцията на Фестивала от 21 август 2019г. Венеция Караманова представи своята концепция пред колегите си от балканските страни и художествената комисия на ежедневната конференция, която се провежда в рамките на Фестивала от 11 до 13 часа. Тя направи уточнение, че изпълняваната музика обхваща периода от XIII- до XX век. Архитектониката на програмата цели да се изгради песенен мост между вековете, като се покаже чрез различните стилове как са живели хората през различно време. Венеция Караманова говори за стиловете в църковната песенна практика (византийски- с основен тон и бордон и многогласното пеене). Диригентката се извини, че не е успяла да обясни поради лимитираното време , защо съставът толкова много обича песента „Драгана и славеят” на Филип Кутев. Направи уточнение, че изборът и подредбата на програмата са в основата на представянето на всички хорове. Това е един пъзел- сюита.

Проф. Радмила Смилянич ( оперна примадона, професор емеритус във факултета по музикално изкуство- Белград, Сърбия, ръководител на журито):

Бих направила паралел между изпълнението на българския и македонския хор. При „Гласовете на Орфей” се наблюдава художествено майсторство и аз им давам най-високата оценка. При втория хор има спонтанност, ведрина, удовлетворение от пеенето. Българската формация звучи хомогенно и интересно. Много съм изненадана. Диригентката Венеция Караманова има много голямо щастие със солистите (полирани гласове). На македонския хор не можах да заспя ( беше след 22 часа). Звучаха шлагерно. Това е фестивал, а не конкурс. Радост от музицирането!!! Радост! Като че ли съм била в Македония и България!!! Благодаря, че ме поканихте!

Доц. Пьотр Коморовски ( композитор, педагог, музикален мениджър, доцент в Университета „Казимир Велики”- Бидгошч, Полша):

Представянето на хора от България бе много успешно. Поздравления! Красив звук, разнообразие! Най-голям принос и добро впечатление направи квалитета на соло-изявите. Впечатлен съм! Композиторите от старите автори бяха изпълнени по-добре. При съвременните може още нещо да се добави.

Д-р Тамара Адамов Петийевич ( диригент на три хора и два симфонични оркестъра в Нови Сад, Сърбия):

Много хубава концепция. Не е лесно да имаш красив звук от 14 души. Изключително широк диапазон- от ниски алти до високи сопрани. Харесах соловите изяви. Особено Цветелина Илчева. Песента на Георги Попов „Под твою милост” бе микс между византийска и съвременна музика. Но различните стилове изискват и различен начин на пеене. Съвременната музика прозвуча доста академично.

Проф. Богдан Джакович ( музиколог и хоров диригент, редовен професор в Академията по изкуства в Нови Сад, Сърбия, PR на журито за Сърбия):

Програмата бе представена на много високо равнище. Ще се радвам да чуя Вашия хор в Нови Сад. Формацията звучи отлично. Всяка песен е част от една мозайка.

Акад. проф. Емил Янев (президент на Балкански хоров форум и асоциация „Вива ла музика”, България):

Слущал съм изпълненията на хора многократно. Обичайното високо равнище!!! Секретът на Венеция Караманова при подбора на певци е следният:

• Да обичат музиката
• Да пеят добре
• Да са красиви

В методиката на тази изтъкната българска диригентка влиза един особен компонент- тя развива гласовете на участниците си още от детска възраст и продължава да работи с тях и в младежките им години. Но най-важното е , че има разбирателство между диригент и певци- те си вярват.

Радио Белград:

Впечатлена съм от гласовете, които чух вчера. Опит, дисонанси, нова музика.

Венеция Караманова:

Когато певците са възпитани в един стил, трябва време, за да ги превъзпиташ в друг. През 2013г преди фестивала за старинна музика в Загреб, ни трябваха 6 месеца за адаптация към новия репертоар. Въпросът не е в това да изпълняваш ноти, а да предаваш точно посланието. Поздравявам и македонския хор от Щип за смелостта да участва на този фестивал.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

Чухме една класическа концепция в позитивния смисъл на думата. Академично представяне, с форма и структура- четириделен цикъл. Не съм съгласен с Йорданка Донева, че не е необходимо вкарването на допълнителни ефекти при изпълнението на толкова сериозен репертоар. При интерпретацията на Гершуин сопраните имаха тъмни вокали. Необходимо е друго оцветяване и това е предстояща задача пред хора. Имат добър прогрес от 2011г до сега!

Нилгун Тузкая ( диригент на „Анкарски полифоничен хор”, Турция):

Поздравления! Хармония, интонация- перфекционистично! Много добър прогрес!

 

Третата фестивална вечер продължи с още един вечерен концерт, който бе реализиран от 21.30 в сградата на старата община от Градския хор от Щип, Македония. Основан през 2009г. като сдружение на граждани.Това е смесен хоров ансамбъл от 23 члена. Хорът залага на разнообразието на репертоара, употребата на хореографски елементи и интеракция с публиката. Основната му задача е да покаже любовта към музиката и да разпространява позитивна енергия. Хорът е концертирал в Македония, Сърбия, Черна гора, България, Албания. Носител е на Гранд при от шлагерния фестивал „Пей сърце”- Кюстендил.

Ивана Джурджевич- Янков е завършила дирижиране във ФМУ- Белград при проф. Даринка Матич- Марович. Тя е доцент в МА при Университета „Гоце Делчев” в Щип. Била е хорист в АК „Лицеум” с диригент Милойе Николич. Носител е на много награди и признания. За нея музиката е изкуство, любов, красота, терапия и живот.

Програмата на хора обхваща македонска вокална музика. В репертоара са представени народни, стари градски песни, фолк, поп и рок номера, които са обединени от любовна тематика.Основната цел на тяхното представяне е да се опази традицията. Тази концепция се оказва добра, защото привлича широката музикална публика.

Много настроение, веселие и жизненост имаше в тяхното изпълнение, макар и несъвършено поради дисбаланс между партиите. Македонците се изявиха и като добри инструменталисти. На финала видяхме изпълнения с четири китари , мандолинка и много вино от слънчевата им страна.

Конференция- 21 август 2019г

 

 

Д-р Тамара Адамов Петийевич:

Македонският хор от Щип е символ на аматьорско представяне. За пръв път ги чувам . Гласовете не са школувани, но изпълненията им са много музикални. Диригентката Ивана Джурджевич- Янков е професионалист. Македонците са много талантливи.Това популярно ниво, което представиха, е в посока към социалния аспект на хоровото музициране. Аранжиментите не бяха сложни. Трябва да е ясно какво иска диригентът от хора и какво получава. А Вие получихте това, което искахте.

Ивана Джурджевич- Янков:

Концепцията не е от музикален, а от емоционален характер. Днес любовта като че ли вече е полузабравено чувство в света. В момента хоровете в Македония „умират”. Използваме популярната музика за привличане на хората.Трябва да се приближим до широката публика.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

Аз не мога да съм обективен, защото имам специална сантиментална причина – Ивана е моя студентка, част от АХ „Лицеум”. Щастлив съм, че тя направи самостоятелна кариера. Това е фестивал, а не конкурс. Поздравявам този опит за приближаване до широката публика чрез фолклор и градски песни. Проверена и адмирирана музика!!! Необходимо е аранжиментите да се осъвременят и малко повече да се усложнят. Сопрановата партия е проблемна. Но чухме добър бас.

Венеция Караманова:

Ако няма детски хорове, няма и добро хорово изкуство.

Доц. Пьотр Коморовски:

Радвах се. Не съм търсил квалитет. Благодаря за страхотната атмосфера, която създадохте.

Акад. проф. д-р Милойе Николич:

На Заключителния концерт всеки хор ще изпълни по една песен, избрана от журито.

 

 

 

Четвърта фестивална вечер -21 август 2019г

От 20.00 часа на сцената на Първа гимназия се представи Камерен хор „Мартакорд” от Москва, Русия, с диригент Татяна Дмитриева. Тяхната програма бе именувана „Колко е красив този свят”.

По всички краища на земята хората говорят на различни езици. Но именно чрез музиката те могат да се разбират и без думи. Музиката свързва хората от различни националности. Програмата започна с пасторален етюд. Докато девойките се представят с живописната сръбска песен „Ой, ливадо”, много бързо се пренасяме в едно френско село. Философия и природа! Пентатоничната творба „Орхидея и пелин”, композирана от китайския мислител Конфуциий, символизира вечния конфликт между доброто и злото. Представена бе и музика на балканските народи (българската песен„Чудното хоро” , т. Асен Разцветников и „На сърце ми лежи”). Стремежът на авторската концепция е да се представят различните лица на руската душа, които се проявяват чрез народните песни. Програмата е сбирка от народни песни от различни краища на земята. Хористите имат амбиция да покажат чрез музиката как живеят хората по целия свят. Голяма част от тези фолклорни бисери те са открили по време на своите турнета, пътешествайки със своя хор.

Московският камерен хор „Мартакорд” е създаден през 2009г. В него участват хора с различни професии и занимания, обединени от любовта към музиката и хоровото пеене. Много от участниците в хора са бивши възпитаници на хоровата школа „Пролет”.

Репертоарът на „Мартакорд” обхваща духовни композиции, традиционна музика, съвременни композитори и аранжименти на народни песни. През последните 10 години от създаването си хорът е изнесъл много концерти в Москва, други градове на Русия и в чужбина. Успешно е участвал и на международни фестивали и конкурси. Хорът е победител на следните конкурси:

• Credo – Талин, Естония, 2012г
• Chorus inside- Москва, Русия, 2013г
• Globus cantata- Москва, Русия, 2015г
• „Сребърен звън”- Даугавпилс, 2015г
• „Коложки Благовест”- Гродно, Беларус, 2016г
• „Кристална капела”- Москва, Русия, 2016г
• „Пейте за Русия”- Москва, Русия, 2016г
• „Млади класици”- Вологда, Русия, 2017г
• „Черноморски звуци” – Балчик, България, 2018г / победител в конкурса за задължителна композиция/

Хорът е награждаван със специални дипломи и на много други руски и чуждестранни форуми. КХ „Мартакорд” се стреми да издигне своето художествено ниво, като се води от най-добрите постижения на хоровото изкуство. Негов артистичен директор е Татяна Дмитриева. Тя е завършила хоровата школа „Пролет” и е ученичка на известния диригент А. С. Пономарьов. Дипломирала се е в Държавната консерватория „ М.И. Глинка” в Нижни Новгород. Била е диригент на хор „Елегия” 16години . Носител на много награди. Всяка година е член на международно жури на хорови конкурси.

 

Конференция- 22 август 2019г

 

Йорданка Донева:

Програмата на Камерен хор „Мартакорд” от Русия бе изключително разнообразна. Съчетание от прекрасна хармония и хореография. Песните бяха изпълнени на националния език, на който принадлежаха. Женските гласове се отличиха с чистота, а мъжките – със сила и специфичен тембър. На сцената видяхме 21 хористи- 12 жени и 9 мъже. Мъжката партия леко доминираше. Авторите на програмата, които са от състава, смело използват ритъма и ударните инструменти. Почувствахме стила на една широко скроена концепция, посветена на преклонението пред природата. Това бе една своеобразна енциклопедия на руската душа. „Необятността на руските земи, отсъствието на граници и предели се изразяват в структурата на руската душа. Пейзажът на руската душа е в съответствие с пейзажа на руската земя: същата безграничност, безформеност, устременост в безкрайността, широта." (Николай Бердяев). Ах, колко е красив този свят и музиката в него!

Вниманието на публиката бе атакувано от темпераментни епизоди, редувани с пентатоника и речитативи преди изпълненията. В определени моменти имаше силна звукова инвазия. Особена отличителна черта на гласовете бе наличието на инструментален оттенък в хоровата експресия. Чухме много атрактивен аранжимент на македонската песен „На сърце ми лежи”. Диригентката включва интересни похвати , за да поддържа кондицията на публиката. Фрази, динамика и изграждане- безупречни. Диригентският й стил се отличи с голямата си мощ. От рр до fff. Велика национална школа, базирана на богата традиция ( постамент) в областта на изкуството. Това е един по-особен поглед към света. Руският начин на мислене. Възприемане на природата и себе си в нея. Хористите от „Мартакорд” опровергаха тезата на Никита Михалков, който заявява: Ужасното в нашето съвремие е това, че цивилизацията изпревари хуманизма, човешкият мозък изпревари душата. Това е страшното. То ражда превръщането на живота във виртуална представа за него. Животът уж е истински, но в него няма дух, душа, сърце... Младите хора доказаха, че в Русия хората имат богата душевност и могат всичко: едновременно да пеят, свирят, танцуват, рецитират. Комуникацията вътре в групата между самите хористи бе също на високо равнище. Те могат да работят перфектно и без диригент. Имаше елементи на мюзикъл. Певците от Москва създадоха могъща красота, достойна за Бродуей!

Татяна Дмитриева:

Много добра концепция и приветлива публика. Показахме максималното от това, което подготвихме.

Доц. П. Коморовски:

Две неща са ясни:

- изборът на темата, наличие на модерни композиции

- музикалното майсторство, което бе на високо ниво

Проф. Б. Джакович:

Радвах се. Видяхме вече два опита за хоров театър. Модерен звук. Романтична стилистика. Във френската композиция имаше модерен начин за аранжимент на народните песни.

Проф. Радмила Смилянич:

Искам да честитя и да похваля хора.Чухме интересно свирене на непознати инструменти и добри солисти. Професионални изпълнители! Дисциплина и сугестия.Те се забавляваха на сцената, все пак това е фестивал.

Д-р Т. А Петийевич:

Огромен труд е вложен. Все едно бях на театър. Имаше няколко песни, на които затварях очи, за да слушам, та да не ме подведе театърът. Хорово изкуство и хореография се съвместяват много трудно. Това бе своеобразен хоров балет. Имаше незначителни недостатъци в сопрановата партия. Благодаря,че дойдохте и сътворихте тази дивна приказка!

Акад. проф. д-р М. Николич:

Аз също съм се занимавал с хоров театър. Това изисква много усилия. Изпълнението на КХ „Мартакорд” не бе „мазане на очите” чрез театрализацията. В Брашов ( Румъния) се провежда фестивал за хоров театър. Този спектакъл би бил достоен да участва там.Успях да пролея сълзи на една от руските песни. Невероятен руски колорит! Аплаузите прекъснаха емоцията ми.

 

В Галерията на Народния музей от 21.30 часа имахме удоволствието да чуем изпълненията на унгарския Смесен хор от град Зирц с диригент Клара Геринг. Хорът е създаден през 1977г. Група от 60 души постепенно се е превърнала в смесен градски хор. Клара Геринг дирижира този състав от 1999г. Тя запазва традицията хорът да участва на национални и международни манифестации. Годишно участията им са около 30 и се осъществяват в град Зирц и неговите околности. Хорът редовно участва в Коледния концерт в църквата и в градската болница. Репертоарът им е изключително богат. След включването на Унгария в Европейския съюз, ансамбълът счита, че най-важната му мисия е представянето на унгарската култура по света. Под ръководството на своята диригентка хорът е записал два компактдиска и е взел участие в няколко международни фестивала. Има награди и отличия, смело експериментира.

Унгарците представиха своята концепция „На крилата на музиката”. Репертоарът им е подбран така, че да могат да се включат по-малък брой певци. Музиката няма граници, затова са избрани произведения от различни епохи и стилове. В първата част е представена унгарска канонична музика, европейски ренесанс, барок, унгарски романтизъм и хорова музика от 20-ти век. Откриваме и съвременна музика. Включени са традиционни европейски народни песни, адаптации на народна музика, джаз, мюзикъл, оперета. Музикантите изразяват чрез песните своите чувства, мисли и мечти. Без граници във времето и пространството, те пътуват по света на крилата на музиката.

Клара Геринг:

Ние изнасяме концерти в болници и училища. Тази концепция е съвкупност от три наши програми.

Акад. проф. д-р М. Николич:

Получихме много приятна изненада от хор, който идва от толкова малък град( с население 7 000 души). Те извършиха подвиг на сцената- изпълниха част от оперета( „Царицата на Чардаша” – И. Калман) в „читав” вид. Клара Геринг организира хорови аматьори в условията, които има. Тя сподели с нас радостта от хоровото пеене. Това бяха ентусиасти на средна възраст. За мен е откритие, че фолклорен хор може да изпълнява оперетна музика. Концепцията им обхваща три различни програми с времетраене 80 минути.

Проф. Р. Смилянич:

Поздравявам диригентката. Извлече максимума от материала, който има. Направиха най-доброто , което може да се направи- живата комуникация.

Д-р Т. А. Петийевич:

Чудна работа! Прекрасна унгарска музика!

Проф. Б. Джакович:

Навлязохме в автентична унгарска атмосфера. Мога да проявя разбиране и за това.

Доц. П. Коморовски:

Честито! „Защо няма млади мъже в хора?” (смешна задявка)

Радио Белград:

И през двете фестивални вечери се повтори следната формула: първи концерт- висок професионализъм, втори концерт- изнесен от аматьори-ентусиасти.

 

В края на трибуната бе направена глобална оценка на Фестивала.

Т. Дмитриева: Такъв фестивал не съм виждала до сега!

В. Караманова: Благодаря за трите дни! Срещнах се с нови хорове под егидата на БХФ. Философията на Фестивала се изпълни точно- да се опознаем взаимно чрез представените програми. Благодаря Ви, когато сте критични. Ние сме толкова различни и това е много хубаво. Хората се нуждаят от този звук и цвят. Както се харесват църковните песнопения, така може да се адмирира и оперетата. Поздравявам съставите от Македония и Унгария за смелостта да участват. Бих искала да чуя и Сборния хор на Фестивала. Това е основната цел и тя бе изпълнена- да се запознаем и чрез музиката да станем приятели. Благодаря за възможността да бъда тук!

Глас от публиката: И българите, и руснаците бяха изключително добри! Но техните програми са несъпоставими и различни. Журито ще каже тежката си дума.

На заключителната вечер в залата на Втора гимназия , „Гласовете на Орфей” изпълниха „Под твою милост” на Георги Попов. Многократно ме побиваха тръпки и кожата на ръцете ми настръхна. Това е лакмус за среща с истинското изкуство. Бурните аплаузи придружиха хористите до завръщането им по местата. Фестивалът бе закрит с 3 общи изпълнения на шестте хора под ръководството на Марко Нешич. „Отче наш”, сръбски народни потпури и съвременният хит „Африка”( с много ефектно начало, което имитира дъжд чрез щракане с пръсти, съпровод на цигулка и пиано). За всеобща радост младите участници от всички страни възприемаха бързо и научиха за 4 дни нелекия репертоар.

И така дойде време за „жътвата” в края на Фестивала. Артистичният директор акад. проф. д-р Милойе Николич представи резултатите от гласуването на журито и наградите:

1. Награда за изпълнение на фолклор- Ивана Джурджевич- Янков и Градски хор Щип, Македония
2. Награда за аматьорско майсторство в малкия град- Смесен хор , град Зирц, Унгария
3. Награда за най-добър солист- Цветелина Илчева- България
4. Награда за автентичност и добро представяне- „Анкарски полифоничен хор”, Турция с диригент Нилгун Тузкая
5. Награда за иновативност- Смесен хор „Соня Маринкович” – Нови Сад, Сърбия, с диригент Дуня Деурич
6. Награда за високо академично ниво и вокално майсторство- ВА „Гласовете на Орфей” – София, България, с диригент Венеция Караманова
7. Награда за най-добър диригент- Венеция Караманова
8. Награда за най-интересна концепция- КХ „Мартакорд”- Москва
9. Награда за най-добра реализация на програмата - КХ „Мартакорд”- Москва
10. Гранд при на Фестивала- КХ „Мартакорд”- Москва с диригент Татяна Дмитриева

 

Венеция Караманова доказа за пореден път, че е професионалист и лидер в своята област. Журито й присъди две награди – за най-добър диригент и най-високо ниво на академично представяне на програмата/ вокален квалитет на хора. Солистката Цветелина Илчева бе отличена с приз за най-добър солист на Фестивала. Само българите и руснаците получиха по три награди. Съставът получи покани за участие в Нови Сад и Анкара. Накрая духът на единение( Един- е –НИЕ) се пренесе към импровизирания коктейл и продължи с танци.

Време е да отпътуваме. На следващия ден момичетата са на работа. Получавам подаръци от Неда( организационен секретар на Музикалния център в Крагуевац) и Ана-Мария( преводач от английски) . Бележникът и химикалът ще ми послужат за следващите репортажи, а бижуто и компактдискът ще ми напомнят за споделените мигове на щастие от съвместната ни работа. Тръгвам си с плакат от фестивала и поздрави от организаторите за диригента и хористите на хор „Златна лира”. Както винаги, всяко начало има и край. Бяхме изпратени от гидовете и македонския хор от Щип( с които реализирахме китарно парти) с пожелания за нови срещи. Дойде време за раздяла, която за едни бе наситена с мъка, а за други се оказа щастливо очакване…

Благодаря на домакините за топлия прием! Поклон пред Венеция Караманова и този самоотвержен български състав , който показа как може да се прави изкуство извън институциите чрез самоуправление и свобода на избора! „Гласовете на Орфей” се изявиха със своето трудолюбие, желание за успех, отговорно поведение, колективна интелигентност и родолюбие!

До нови срещи!