14 feb 2011, 21:14

Вселената на разума и заветът на Бог 

  Periodismo
4075 0 6
34 мин за четене

 

            ВСЕЛЕНАТА НА РАЗУМА И ЗАВЕТЪТ НА БОГ

 

                                        От  ИЛИЯ ИЛИЕВ

 

                         Част втора - ДОКАЗАТЕЛСТВАТА 

 

 

 

   Родих се на 10 април 1958 година, в бедно, но интелигентно селско семейство. Още мъничък, мисля на едно-годишна възраст, поради заетостта на родителите ми от работа, ме дадоха на седмична детска ясла. Селото ни беше голямо, с изградена инфраструктура, ток и водопровод, както и медицински пункт с родилно отделение. Къщата, в която се родих, е построена през 1900 година от прадядо ми Илия. Строена в продължение на четири години, с кирпич, произведен на място. И въпреки това къщата и до ден днешен съществува и не е мръднала от многобройните природни стихии, преминали след създаването ù. Незнайно как, но тази къща е снимана. В момента е в снимките на Гугъл мап и можете да я видите в с. Обнова Плевенско, като „Старата къща“. Спомням си като малък, бях много спокоен и тихичък. Изключително притеснителен и вглъбен в размисли. Не си играех с другите деца, защото бяха шумни и нахални. Никога не ми даваха кофички, за да си ги пълня с пясък. Пък и възпитателките не правеха нищо, за да дадат на по-притеснителните деца и те да си поиграят в пясъчника. Затова сам си намирах занимавки. Хващах калинки и ги държах в кибритена кутийка, която бе моето златно съкровище. След това ги пусках на свобода и им се радвах, като полетят волно в простора към небето, а и самите те се радваха на свободата си. Бях много самотен и нещастен, въпреки че лелките все ми се радваха, че съм много красиво дете, но липсата на моите родители до мен ме правеше нещастен. Чаках събота след обяд на оградата, но и така родителите ми не идваха да ме вземат от яслата. Вземаше ме баба ми. Прекрасна жена. Още я помня с нейните народни песни, които пееше, когато бе самотна. Трябваше да минат години, за да разбера, че сам господ ме е водил в детството ми. Направил е така, че да израсна като логически мислеща и чувствителна натура. Поставил ме е да израсна в точното семейство, което ще даде тласък на моето изграждане. Наистина баща ми бе агроном, който се бе „венчал“ за работата си. Майка ми също работеше много като секретарка на общината. Сутрин излизаха в шест и тридесет и се връщаха вечер в осем. Понякога с месеци не се виждах с тях. Имам по-голям брат с 4 години и сестра по- малка с девет. Въпреки това бях самотен. Разликата в годините ни бе голяма и всеки си имаше своите съученици и приятели. Река Осъм минава близо до нас и аз тръгнах още от малък по реката, да се къпя и ловя риба. Един ден, няма да забравя, бях първи клас, отидох да ловя риба на старата корекция на реката. Брегът, от който хвърлях въдицата, бе отвесен, а под него дълбочината надхвърляше метър и петдесет. В един момент закачих и извадих на брега едно едро шаранче, което се откачи от куката и тръгна към водата. Опитвайки се да го спра, не разбрах как се намерих във водата и започнах да потъвам. Бях дребен на ръст и нямаше как да стигна дъно. Не знаех да плувам и бях сам. За части от секундата си помислих: „Това е краят! Господи, защо?“ В този миг незнайна сила ме повдигна от дъното и ме запрати към брега, където се хванах за един бодлив храст. Целият се издрах по лицето и с забити тръни в ръцете, успях да изляза на брега. Бях щастлив. Не вярвах на себе си. Сега след толкова години разбрах: – Самият ангел хранител ме спаси. Като ви казвам това, искам да вметна следното: - Всеки човек си има свой ангел хранител, който бди за него. Всеки човек си има хиромантни линии на ръцете. Те са неговият код, на житейския му път и ангелът бди, да не настъпят някакви случайни изненади. Именно тогава идва на помощ. Нещо обаче, което е закодирано да стане, той не може да го предотврати. Има и друга истина. Ако решим да изпитаме нашия ангел хранител. Например: Напием се до „козирка“ и започнем да управляваме автомобила си с висока скорост. Вероятността нашето ангелче хранител да ни изостави е голяма. Когато сам сатаната въздига Исус, да види света от високо и му го предлага: – Исус отказва да му служи. Сатаната го оставя на най-високото място на Синагогата и му казва: - „Скачай, нека твоят бог протегне ръце и те спаси.“ Исус отвръща: - „Никога не подлагай на изпитание своя БОГ“. Бих допълнил: – „Не подлагайте на изпитание своя Ангел хранител.“ Съществуват ли ангелите? Ще разберете в част трета „Отговорът на вечността.“ Хиромантните линии на лявата ръка са това, което ти е закодирано да се случи още по рождение. На дясната ръка обаче е това, което ще се сбъдне. Всеки човек може да промени съдбата си. Това се отразява в промяна на хиромантните линии на дясната ръка. Тридесет процента са ваши в плюс и тридесет в минус. Следете си промяната на линиите на дясната ръка! Линията на живота може да се промени за часове. В този ден взех своето решение: - Трябва да се науча да плувам! Въпреки че брат ми ме бе наплашил. Той не ме учеше да плувам, ами напротив - давеше ме, макар и на шега. Натискаше ми главата във водата.

   На другия ден отидох на новата корекция на нашия плаж. Това е вир с бързо-течаща вода, дълбок 2-3 метра. Отидох в горния край на вира, твърдо решен, дори и да се давя, да го преплувам. Във водата имаше и други деца по-големи от мен. Без да се замислям, скочих във водата и преплувах на отсрещния бряг. Никой не разбра какво направих. Веднага се върнах и повторих стореното още няколко пъти. Този ден бе един от най щастливите ми дни в живота. И сега, като си плувам в морето край Ларнака, все още си спомням оня миг. Плувам с километри, без капка страх или притеснение, но тогава бог ми помогна. Втори подобен случай имах през 1987г. Бях служебно на море в с. Черноморец през август. Един ден бях на плаж. Имаше черен флаг, но имах плавници и влязох в морето, за да си преплувам обичайното разстояние. Достигнах до шамандурите и дори ги преминах, когато вълните изведнъж станаха неимоверно големи. Започнах да се връщам към брега. Мислех си, че като съм с плавници и ускоря ритъма на плуване, ще изляза бързо. Уви, това не се случи. Ритах с голяма сила с плавниците, но като погледнех към брега, имах чувството, че се отдалечавам, а не да го наближавам. Въпреки че бях добър плувец, изпитах страх. Силите ме напускаха. Тогава се сетих, че повече хора се удавят от страх, като си гълтат езика и се задушават. Спрях да се боря със стихията. Отпуснах се на водата и започнах да се моля. Дори се разплаках. Може да Ви е смешно, но беше така. След като се помолих и то доста, започнах бавно да плувам към брега по гръб. Не след дълго се обърнах и бях направо изненадан. Намирах се до самия бряг. С последни сили изплувах на брега и блокирах. Не можех да се държа на крака. Паднах, но бях щастлив. Тогава разбрах, че моето ангелче ме спаси. Така повече няма да се впускам в подробности за моя живот, а само ще акцентирам на важните неща, доказващи истината от част първа. Спомням си, бях ученик в Техникума по Индустриална Химия гр. Свищов. Живеех на квартира в къща с още четирима ученика. По онова време 1974 година в медиите и пресата нямаше информация за религии и извънземни, както и за живот след смъртта. Тази тема никога не се и дискутираше от хората. Сънувах сън, че се намирам на друг свят и че съм се родил сред други хора. Сънувах и ми се даде информация, че човек не умира, а живее вечно. Неговото тяло е само преходно. Така се събудих от сън и не можах да заспя до сутринта. На другия ден след обяд, споделих сънуваното от мен с един от съквартирантите си. Момчето учеше в гимназията и бе доста интелигентно. Същият ми каза: - Да, може и да има прераждане, но това няма да си ти на 100 процента, защото физическото тяло ще е друго. Тогава, по онова време, комунистическата партия смяташе, че религията, както и ученията за прераждането, работят в услуга на капиталистите, за да държат в подчинение народите си и да ги експлоатират. Затова не дискутирах повече тази тема и дори забравих. Като си помисля: - Как пък точно това трябваше да го сънувам и да го запомня? Тогава бях на 16 години. Сега вече осъзнах, че съм бил предопределен да напиша книга на тази тематика. Няма да забравя, как през живота ми много мои сънища се сбъднаха, но това го осъзнавах след като се случеше. Спомням си един от тези случаи. Бях трети курс на военното училище. За трите години родителите ми бяха идвали само веднъж на свиждане. Сънувах, че брат ми идва на свиждане и излизам в градски отпуск. Сънувам, че влизаме в механата Хаджи Минчо. Тя бе една от най известните механи по онова време във В. Търново. Сънувам, че си заръчахме тъмна бира, а сервитьорът отвърна: - Свърши, в момента няма. По принцип, не вярвах брат ми да ми дойде на свиждане, защото бе студент в София и разходите му до В. Търново не бяха малки за онова време. Забравих за съня ми, когато след около месец изненадващо ме извикаха на свиждане. Помислих си: Родителите ми са тук, но изненадата ми бе голяма, когато видях брат си. Тогава си спомних за съня и бях потресен, когато абсолютно всичко се сбъдна. Сега, след тридесет и една години от този случай, аз имам обяснението. Когато съм сънувал, моето ментално тяло е било в канала на вечността и информацията. Видяло част от бъдещите ми събития. След години работех в полицията и сънувах, че работя обща работа в чужбина. Сънувах, че съм попаднал в трафик на хора, но не повярвах на сънищата си, а те се сбъднаха след около 6-7 години. Успях да работя в четири държави от Европа и все още работя. Сега разбирам, че моят живот е бил стриктно закодиран, а така е и със всеки един от нас. Кодът се намира в канала на вечността и информацията, където минало, настояще и бъдеще, е едно цяло. Там времето не съществува. Сбъдването на нашите сънища е признакът на вечността. Няма нищо случайно в този свят. И това, че в момента аз пиша тази книга, нищейки света, който ни заобикаля, също не е случайно. Трябваше да изминат двадесет години от „просветлението ми“, за да го напиша. Не беше случайно и това, когато през лятото на 1983 год. си отидох на село Обнова и трябваше да набием метална тръба със заварен конус в земята, за да помпим вода от подземна река. Оказа се, че водата в двора ни е само на 4-5 метра дълбочина. Запитах майка си откъде знае, а тя каза, че е замерила с багети. С две алуминиеви пръчки, сгънати на „Г“ ми показа как става откриването. Незабавно се пробвах. Изумих се! След като набихме тръбата, завих ръчната бутална помпа, помпейки водата тръгна. Тогава без много да му мисля, oще на другия ден, отидох на моста над река Осъм, който е между Обнова и Трънчовица и започнах да тренирам с БАГЕТИТЕ. Това ми бе първата среща с така наречената „ПОЛЕВА МАТЕРИЯ“. С проведените тренировки на моста си изградих система за откриване на вода. Придобих познания, които използвах и допринесох за изкопаването на осем кладенеца, които имат вода и до днес. Ще запитате защо само осем? Викали са ме и съм откривал на много места, но само на осем места са копали в мое присъствие и съм сигурен в това, което пиша сега. Последният ми кладенец, който открих в България, се намира в Горна Оряховица и принадлежи на една покрита автомивка с автосалон. Това, че откривам вода, не е толкова важно, защото всеки човек има такива способности. Само трябва да разбере по какъв начин реагират багетите. Важното е, че намерих обяснение на явлението, а именно: Връзка с канала на вечността и информацията. Багетите са само проводник между нас и информационното поле на канала. На този принцип действа и махалото. Има цели книги, изписани за БАГЕТИЗМА, както и за тестване с МАХАЛО и получаване на информация с тях. Само зная, че когато се ползват с благородни цели, дават точна информация, а когато се ползват с цел материално облагодетелстване, информацията е неточна и заблуждаваща. Никога не съм откривал вода за пари или друга облага. Откривах я с мисълта, че правя едно добро дело. Всеки човек има връзка с канала на вечността и информацията, не само когато спи, но и когато е буден на подсъзнателно ниво. Получаването на информация с БАГЕТИ и МАХАЛО е най-елементарното и първото, което човек може да ползва при вземане на определени решения. Има мигове в живота ни, когато сме на кръстопът и не можем да подберем своето решение. Тогава на помощ идва махалото и всичко е наред. Няма да забравя, когато бях в Италия, един ден трябваше да взема решение, дали да остана или не още три месеца. Отговорът на махалото бе - отрицателен. Доверих се и се върнах в България. Започнах работа и след два месеца баща ми внезапно почина. Тогава разбрах смисъла на отговора на махалото. Минаха години, работех като офицер от химически войски. През 1986 година бях в една канцелария с още четирима колеги. По това време беше нашумяла като четиво научната фантастика на Станислав Лем. Мисля си, че един от колегите ми четеше една от неговите книги. Исках да разговаряме за нещо, а той ме отряза да не го безпокоя. Ядовито му казах: –„Аз тези книги, аз съм ги писал“. Останалите колеги ми се присмяха с думите: – „Дай да прочетем нещо“. Тогава им казах: „До две седмици ще напиша научнофантастична книга.“ Не знам какво стана с мен, но връщайки се вкъщи, започнах веднага да пиша. Дори не ми се и вечеряше. Мисълта ми течеше скоротечно с нови и нови идеи. Пишех до два часа през нощта. Съпругата ми се чудеше какво ли ми има? Както и да е, успях да завърша научнофантастичната си новела само за четири вечери. Какво бе учудването на моите колеги, когато я прочетоха. Дори един от тях ми каза: – „Ти си го преписал отнякъде“. Сега, след толкова години, разбирам как са започвали да пишат своите книги, защо са съществували всички велики писатели, художници, скулптури и научни творци. Тяхната мисия е била да направят света по-добър. Да ни дадат светлина. Духовна светлина, от дъха на твореца. Те са черпили информация от „секретния“ фонд на канала на вечността. Предопределени с мисия, оставяйки имената си завинаги. Вече разбирам какъв е интересът на богатите хора да притежават картини и скулптори на известни световни творци. Притежавайки тези вещи, те смятат, че притежават и частица от духа на твореца. Не можеш да притежаваш нещо, което е във информационното поле на вечността. Духът на творците принадлежи на всички нас, защото сме едно цяло. И все пак, някой е направлявал всички велики хора, живели на тази планета. Сам божественият разум, на 380 милиона цивилизации е направлявал в делата тези личности. Целта е усъвършенстване духа на нациите. Някога в древността, всичко се е произвеждало с ръчни технологии. Майсторите са одухотворявали вещите, влагайки мисъл и чувство при направата им. Строителите са строили с десетки години една сграда, за хилядолетия напред. Издялвали са в камъните фрески и са преливали природните дадености с построеното. Искали са да прелеят духа в материята. Искали са да докажат единството на света. Технологичното развитие на човечеството доведе до това, че днешният човек е много материален и малко духовен. Машините отнеха способността ни да влагаме част от себе си в създаденото. Така сме изправени пред изпитание, което трябва да си преодолеем. Изпитанието е основният закон, който движи света днес: - „Ненаситността на човешката душа към материални блага“. Да, дами и господа, това е истината. Няма човек, който да не желае в малка или по-голяма степен да има пари, имоти, богатства и власт. Този закон на материалната сфера поражда отрицателните вибрации, които унищожават нашия дух. Включително и аз самият съм мечтал да бъда богат и известен. Аз съм същият както всички останали на тази планета. Не мога да съм по-различен. Един не е бил подвластен на този закон и ние го разпънахме на кръста. Давам пример с Христос, защото съм християнин, но съм сигурен, че всяка религия има своя идол на образец, неподвластен на материалния ни свят.

 

   През 1991 година ме изпратиха на летен лагер с командваното от мен химическо подразделение в района на язовир Беляковец до В. Търново. Лятото беше много горещо и реших занятията да ги водим рано сутрин, а след обяд да сме на плаж на язовира. Някъде на четвъртия ден, един от войниците ми поиска да си получи пари, изпратени му от родителите и аз го пуснах до пощата. На другия ден след обяд войникът дойде при мен и ми заяви, че някой е откраднал парите му от личния багаж - 60 лева. Имах 32 войника и всеки един от тях бе заподозрян. Разпоредих се на сержанта да строи ротата. Имах дванадесет машини, построени в една линия. Разпоредих се на сержанта да изпрати дванадесет от тях и да се скрият зад машините, като зад всяка машина да застане войник. Наблизо имаше лозе. Отрязах две лозови пръчки, сгънах ги на „Г“ и минах с багетите пред машините, мислейки си за крадеца. На втората смяна от войници, багетите ми се отклониха към една от машините и аз разбрах, че зад нея е крадецът. Минах и видях кой е човекът. След като проверих и третата смяна, се разпоредих всички да отидат в палатките и застанат до личния си багаж, без да пипат нищо. Отидох при багажа на заподозряния войник и го обискирах. Намерих 60 лева. От седмица този войник казваше на колегите си, че е свършил парите. Същият веднага си призна за кражбата. В този войник никой не се съмняваше, че може да открадне. Останахме учудени.

 

   Днес вече знам. С багетите могат да се откриват и скрити предмети, но ако човекът, скрил предметите, е наблизо. Това е като да разпознаваш числа и фигури, изпращани по телепатичен път. Теглиш директна информация от канала на вечността. На същият този лагер след обяд разреших плажа и лично присъствах. Язовирът е със стръмни брегове и крие опасности. Разпоредих се 16 войника да са във водата, а други 16 да ги наблюдават. Вкарах една от бронираните си машини във водата, като спасителна лодка. Проведох непринуден разговор с двама от моите войници за откриването на крадеца с багети. Стана въпрос за нашумелите напоследък Екстрасенси. Тогава по инерция им казах: - „И аз съм екстрасенс“. Те се засмяха недоверчиво. Не зная откъде ми дойде наум, но вдигнах лявата си ръка към единия от тях, насочих я с отворена длан, зажумях и започнах да правя маховидни движения от китката на дясната ръка. Затворил очи, мислено си представях всеки един вътрешен орган на тялото му и виждах неговото състояние. Започвах от главата, очи, уши и нос. Продължавах надолу до стъпалата на краката, като виждах и състоянието на костната система, дали има счупване. Виждайки мисловно всеки орган, виждах нарушенията като тъмни петна. Ако в този момент махообразните движения от китката на дясната ми ръка се засилят, означаваше, че изгледът е истински. Не можете да си представите как познах всичко, което му казах. Последва върволица от войници, включително и сержантът, който се стъписа. Започнах дори да им познавам на кои зъби имат пломби и кои зъби липсват. Последва месец на еуфория от моя страна. Безплатно диагностицирах моите колеги и роднини. Един ден проведох разговор с един мой познат сержант и същият ме попита, имам ли желание да зная нещо за християнството. Имах библията като подарък от съпругата си и бях я чел, но така и не успях до този момент да вникна в нещата. Затова приех с удоволствие да отида на техните сбирки. Там за пръв път прогледнах и разбрах за истината, пътя и живота. Не искам да правя реклама на която и да е Християнска църква, защото в крайна сметка принадлежа на Ортодоксалната църква, но през годините приех познания от четири секти, за което съм им благодарен. Във всяка секта се задържах по три месеца и като попълнех торбата си с познания, ги напусках. Обидно ми беше, когато християнските църкви хулеха останалите и най-вече Ортодоксалната. Разбрах, че разликата между християнските църкви е в Каноните (догмите и уредбата, „законите“) управляващи една църква. Тези канони са измислени от хората.  Основният закон, на който са подвластни всички на тази земя, е  „материалният“ - „Човешката ненаситност за материални блага и власт.“ Влиянието на този закон е и неизменна част и от каноните на църквите. Всичко е борба за завладяване на територии и влияния. Този закон поражда отрицателните вибрации в нашите души и единственото, което можем да направим, е да ограничим влиянието му над нас. Въпреки всичко, приех вярата в своето сърце и се отказах да ползвам повече открилите ми се способности. Може би, ако бях продължал за пари като екстрасенс, днес щях да съм натрупал състояние. Предпочетох да спра и да се отдам на изследването на библията. Няма и не е мястото тук  да давам своите заключения, но Евангелието от Лука, което ми попадна като отделна брошура с нашумялият филм за Христос, го прочетох над 120 пъти, най-задълбочено и прозрях много истини.

 

    През лятото на 1991 г. бях на военен банесанаториум в град Велинград. Величествена природа на Родопите. Прекрасно място, създадено от твореца. Там сутрин ставах и пробягвах три километра в боровата гора. След обяд пробягвах десет километра. Преминавах процедурите за лечение на дясната ми лакътна става и други. Доктор Тушинова ми бе рехабилитационен лекар. Изключително добросъвестна лекарка. Тогава тя ме отказа от цигарите с Китайска иглова терапия. Един ден в кабинета ù заварих едно възрастно семейство от София и се заговорихме на тема Екстрасенси. Жената каза, че е екстрасенска. Това подразни моето самолюбие и пред лекарката ù направих диагностика, като ù говорих, гледайки я в ириса на очите. Виждах точки и по-светли петна и ми идваше в подсъзнание познание. Познах всичките й заболявания с най-големи подробности. Някаква сила ме караше да говоря и говоря. Познах как е минал животът ù и колко деца има и т.н. и т.н. Жената дори се стъписа, а съпругът ù два пъти. На следващия ден проведох разговор с д-р Тушинова. Тя ми разясни, че съществува така наречената ирисова диагностика, измислена още преди стотици години в Китай и че нищо не откривам, а преоткривам. Даде две снимки с ирисите на очите и зоните на разполагане на човешкото тяло. Установих, че съществува цяла наука. Бях много изненадан. След четири или пет дни бе организирано посещение на местността Юндола. Десет минути преди да тръгнем, заваля проливен дъжд. Качихме се в автобуса и тръгнахме. Изведнъж дъждът премина в градушка. Спътникът до мен сподели: - Защо ли тръгваме, като нищо няма да видим и разходката ще се провали. Тогава не зная откъде ми хрумна и му казах: - Не се притеснявай, аз ще спра и градушката и дъжда и ще видим Юндола. Той се засмя, като мислеше, че се шегувам. Аз също мислех, че се шегувам, но протегнах лява ръка към небето, а с дясната започнах махаловидни движения от китката. Мисълта ми бе да спре градушката и дъждът. Затворих очи и видях цифрата 1.36. Казах на спътника си: - След минута и половина дъждът ще спре и засякох по часовника си. Какво бе изумлението ми, когато това се сбъдна. Спътникът ми, майор от танкови войски, каза: - Всичко е случайност. Пристигнахме в Юндола. Дъждът беше спрял, но облаците си стояха и всеки момент можеше отново да рукне пороен дъжд. Въпреки всичко тръгнахме по маршрута за разходка. Казах на колегата си: - Стой до мен, ако искаш да не се намокриш! Макар и на шега, но отново спрях на около пет-шест пъти започващия дъжд. Не можех да повярвам! Над нашата група не валеше, а на петдесет метра от нас се изсипваше пороен дъжд. Протягайки ръце към небето, визуално виждах облаците как се раздухваха по посоката, която им показвах с ръкомахане на дясната ръка. Пристигнахме в крайния пункт сухи и в настроение. В този момент от небето се изсипа пороен дъжд с градушка, но ние бяхме на сухо. Седнахме в някакво заведение, а цялата група ме заобиколи и искаха да се запознаят с мене. Задаваха ми въпроси и искаха да знаят как става това. Само им казвах: - С вяра. Така Христос е спрял бурята в Езерото, която е била заплаха за живота им.

 

   Според мен всеки човек с вяра в доброто си начинание може да протегне ръце към небето. Да изпрати сигнал към канала на вечността и информацията и да поиска от твореца спирането на дъжда. Творецът, приемайки любовта на духа му, променя на място вихъра и кода на природната стихия, изпращайки съобщение след колко време ще спре дъждът. Това през годините го правих десетки и стотици пъти, когато ми се налагаше пред мои роднини и приятели. Мога да ви опиша десетки случаи, при които спирах дъжда по необходимост и най-вече да докажа на останалите хора, че бог съществува и ние имаме контакт с него. Въпреки това, хората за момента се удивляват, а после забравят и пак не им пука и богохулничат. За някои хора бог не съществува, защото позволявал нещастията и страданията на хората. За други това не ги интересува, защото не им носи пари и не искат да си обременяват мозъка с излишна информация и т.н. и т.н. Последното ми спиране на дъжда беше в Италия. Тогава работех в оранжерии и на полето обща работа на един Италианец близо до Роди Гаргано. Това е шпората на ботуша. Един следобед свършихме работа в оранжериите и трябваше спешно да оберем цукините - това са тиквички за пържене и варене. Те растяха на открито, но започна проливен дъжд. Ако не ги оберем, на другия ден те щяха да са доста пораснали и не стават за пазар. Собственикът се притесни и аз му казах, че ще му помогна, ще спра дъжда. Той се съгласи и аз протегнах ръце към небето. Дъждът спря и ние за около три часа обрахме цукините. На тръгване за вкъщи той ме посочи на Румънеца, с когото работех и започна да ми се присмива, че съм бил ненормален и че си вярвам в това, което правя, като ръкомахам към небето. Много се обидих и казах на Румънеца: - Утре няма да дойда на работа, защото и без това няма да има какво да берем. Той се позачуди на казаното от мен, но какво се случи. През нощта заваля голям дъжд. Аз не отидох на работа, а румънецът ми се обади по мобилния и каза: - Тука потопът е минал. Всичките цукини, сини домати, червени домати и боб е залепнало за земята, от нечувана градушка. Дори найлоните на няколко оранжерии са се скъсали. Съседите обаче не са пострадали, а само нашият работодател. Ето защо спрях да се занимавам със спирането на дъждовете. - За да не богохулничат хората. Този човек, вместо да се зареди положително към твореца, зареди своя дух отрицателно. Достигнах до извода, че не можеш да докажеш нищо на някого, който не желае. Всеки човек сам прави своя избор да разбира нещо.

 

   Но да се върнем към Велинград. Семейството ме намери и ми дадоха адреса и телефона на Асоциация Феномени в София. Жената ми каза, че се познава лично със Стамен Стаменов и че моите познания, които вече бях написал ръкописно, ще представляват интерес за Асоцияцията. Това много ме заинтригува и реших да се срещна с този човек. Не се върнах до Горна Оряховица през Пловдив, а минах през София. Имах късмета да открия Асоциацията в Младежкия дом до паметника Левски в София и самия Стамен. Стамен ме посрещна много радушно и ме предразположи така да приказвам, че не спрях цели три часа. Да, оказа се, че Стамен Стаменов е завършил Висше Военно Училище и е служил в сферата на ракетни войски. От проведения разговор разбрах, че разговарям с една ерудирана и интелигентна личност, която наистина се интересува от паранормалните явления, събирайки данни и информация от всякакво естество. Естествено, че за него аз представлявах някакъв, макар и минимален, интерес и трябваше да ме изслуша. Накрая обаче ме запита, зная ли нещо за Царичина. Казах му, че до този момент само бях чул от медиите, че военните копаели нещо в този район, но никой не знае какво точно търсят. Той ме запита какво аз мисля по въпроса? Веднага по инерция, като че ли някой ме накара да го кажа, по най-бързия начин - отговорих: - Трябва да спрат да копаят. Там няма да намерят нищо. Няма как да стане. Там е била една от природните матрици, от която са произлезли първите хора, но не е писано да я намерим, защото още не сме в онова развитие, в което трябва да сме. В този момент ми каза: - Закъснявам за изложбата. На долния етаж се открива изложба от една жена с картини, зареждащи с космическа енергия хората. Ела да я посетим заедно. Отидохме в изложбената зала на долния етаж на Младежкия дом и посетих картините. Бях изумен! Наистина бяха с такива светли багри, които зареждаха положително. Не знам как, но заставайки пред всяка картина, аз разкодирах какво творецът на картината е искал да покаже. Жената, сътворила картините, остана учудена. Тя самата не знаеше какво точно е нарисувала и какво съдържа. Не знаеше, че са картини с дълбок смисъл и съдържание. След двадесет години подобен случай имах и тук, в Кипър. Една прекрасна по душа жена, на име Елена Мури, дойде в офиса на българския вестник в Ларнака и направи презентация на творбите си: – Поезия и космически духовни картини. Същата се приятно изненада, като разкодирах съдържанието на няколко от картините. А най-интересното бе, че това съвпадна и с имената, които е поставила, но и тя дори не знаеше защо е поставила тези имена. Да, наистина, ако има някой, който да е рисувал канала на вечността и информацията, това със сигурност е тя. Тя е нарисувала всичко онова, което не може да се види с просто око, но ни заобикаля. Струяща енергия, духът на вселената и устройството на вечността. Може би с Елена Мури никога няма да се срещнем повече, но тя, с нейните картини, ми даде импулс и реших, че е дошло времето да напиша дадените ми познания, които бях придобил.

 

   Но да се върнем на срещата ми със Стамен. В галерията Стамен Стаменов ми каза: - Следващият път, като дойдеш в София, ми донеси твоя снимка, ти си ценен за асоциацията. Споделих му, че съм написал научно-фантастична новела, където Българин открива антигравитационната система през 2030 година. Думите му на изпращане бяха: - Донеси я и нея да я видя.

 

   След около три месеца имах път към София и отново се срещнахме. По онова време изпаднах в много трудна ситуация. Бяха ме съкратили от армията в началото на 1993 по най-хитрия начин и затова отивах да се оплача в президентството. Тогава президент бе Жельо Желев. Симпатизирах на СДС и бях сигурен, че ме уволниха на политическа основа. Имах авторитет на един от най-добрите офицери в поделението на гражданска защита в Горна Оряховица. Офицер с девет награди за дванадесет години служба и нито едно наказание. На първо място във физическата си подготовка. Аз и сега си бягам тук в Ларнака през ден по 10 километра. Отидох в президентството, но съветникът на президента по националната сигурност бе в отпуск. Мисля, че се казваше Андреев. Обадих се на секретарката на ген. Димитров, който бе съветник по военните въпроси на президента, но тя ми заяви, че ген. Димитров е много зает и да си запиша час за следващата седмица и ми затвори телефона. За момент се стъписах, но реших да ползвам моя опит от паранормалното. Обадих се на секретарката на ген. Андреев и ù направих описание от разстояние на цвят на очите, цвят на косата, душевен характер и това, че е прекрасна жена. Тя ме запита: - Познаваме ли се? Отвърнах ù: – Никога не съм те виждал, но го зная, че е така, моля те, помогни ми да се срещна с генерал Димитров днес след обяд. Същата доста в добро настроение ми каза: - Обади ми се след 15 минути. Обадих ù се и тя ми каза: - След половин час ще влезеш. Самият аз се изненадах и не можех да повярвам. След срещата си с генерал Димитров разбрах: Сменям мисията си, вече никога няма да съм военен, колкото и да ми даваше обещания, че ще бъда възстановен.

 

   Втората ни среща със Стамен се състоя в офиса му на другия ден. Той ме запозна с полковник Цвятко Кънев. Оказа се, че това е човекът, ръководил на място разкопките в Царичина и е описал всичко в своята книга „Случаят Царичина“. Дори ми подари една книга с надпис, който много ме трогна и ме накара да изляза от депресията, свързана със съкращението ми от армията. Обещах им, че ще прочета книгата и ще разкодирам случая подробно, макар че още при първата си среща със Стамен дадох становище. След три месеца удържах на обещанието си и дадох в писмен вид отговор на загадъчните неща. В края на 1993 след проведен конкурс ме приеха в редовете на Полицията. Тогава категорично реших да спра да разговарям на тази тема с когото и да е от моите познати, приятели и колеги - завинаги. Не можеш да служиш в полицията и да говориш за извънземни, или за каквото и да било паранормално явление. Това е сериозна институция, стъпваща на реални факти и принципи. Физическата ми подготовка оказа основна роля. На изпита по физическа подготовка от дванадесет кандидата се класирах пръв. Психо-теста го взех с лекота. Събеседването с психоаналитичката мина безпроблемно и дори си мисля, че ме хареса. Службата ми в редовете на Полицията премина успешно. Осем награди за седем години служба и нито едно наказание. Там използвах тайно моите способности и задържахме доста оръжие и крадени вещи. Ръководех четиридесет и един сержанта патрулни. Четири патрулни автомобила. Имах много всеотдайно работливи момчета. Повечето избирани с конкурс по същия начин като мен. Заставахме на местостоянка и спирахме автомобили по собствено усмотрение. Правехме пълен обиск. Когато излизах с тях, разпореждах им да спират и проверяват автомобили, само които аз посоча. Не знам как се случваше, но при почти всички спрени, се констатираше някаква нередност, а в няколко случая откривахме незаконно притежавано оръжие. Всички мутренски групировки заобикаляха нашия град, докато не се появи Богомил Бонев и забрани своеволните проверки. Защо ли го направи? По онова време много прокурори, адвокати и съдии караха пияни, да не говорим и за мутри. Спирали сме пиян окръжен прокурор след запивка с местен бандитски водач. Вдигал ни е скандал и сме го задържали, но съдебната система сега е недосегаема. В деня, в който направих 20 години служба, си подадох рапорт за пенсиониране. Знаех, че ако остана на служба, може и да не се пенсионирам. Системата беше вече замърсена. Управляващите не се интересуваха. Депутатите пък изобщо. Страната беше тръгнала към голям провал на всички нива. Трябваше да се изнеса към чужбина, за да се запазя духом. Не исках повече да живея в обстановка на пълен духовен срив. Осмислих, че Българският народ трябва да изстрада, за да намери себе си и възкреси духовните си ценности, а и оттам ще пребори и престъпността и грандиозната корупция. Тъй желаното гражданско общество, няма го и скоро няма да го има, защото духовният срив е неописуем. Криминално регистрираните лица са над 200 000, а колко още нерегистрирани има? – Не се знае. Създадохме държава от престъпници. Това е. Създадохме държава с ниска духовна култура и всички сме виновни за това, включително и аз. Знам, че така ни е закодирано да се случи, че България има своя мисия в духовното развитие на човечеството. За да изпълним това, трябва Българският народ да се промени и вземе нещата в свои ръце. А в частност като представител на този народ, всеки един, включително и аз, трябва да се променя.

     И така, информационното поле съществува. Каналът на вечността съществува. Доказателствата са навсякъде сред нас. И вие като мен сте имали сбъднали се сънища. И вие сте преживявали загадъчни моменти. И вие имате своята мисия в този живот. Живот, който е само миг от вечността.

 

                Следва Отговорът на ВЕЧНОСТТА.

 

 

 

 

 

 

 


© Илия Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да изминаха 22 години от както не съм се срещал с г-н Стаменов и Вас. Времето е оказало своят отпечатък, но това са нормални неща. Ако не се лъжа Вие сте Цвятко Илиев Кънев или не? Все пак ще ми е приятно да се видим някой ден с вас и г-н Стаменов. За съжаление все още съм в Кипар и не знам кога ще се върна. Тук в Кипар имах най плодородните и най щастливите години в живота си. Започнах да пиша и издадох първата си книга „Вечноста една закодирана хармония“. Сега подготвям втората си книга „Законът на материалният свят“. Тя е готова, но когато се върна в България ще си я издам и нея. Бог ме дари с време и възможност да творя макар и след 2о години отлагане. Работех нощем охрана и на преносимият си компютър печатех моите произведения. Вече всичко свърши.Не работя охрана и време за размисли и писане не ми остава.
    Благодаря Ви господин Илиев за хубавата рецензия. Дадохте ми заглавия за прочит на книги, които мисля да прочета един ден като се върна в България. По пронцип освен книги на П.Дънов друга подобна литература не съм чел, защото си мислех че ми се дава да знам всичко в обяснение на заобикалящият ни всемир. Сега вече знам че не съм бил единствен проводник на познание. Нещата са се давали и на други хора. „Всички пътища водят към Рим“ така че това е едно голямо поле на разнообразие в познанието за всемира.
  • Странно четиво! Но не и за мене.Може да звучи нескромно, но по тази тема имам много познания.Включително научни (от 40 год. се занимавам с езотерика, и съм изучил до стряскащи подробности квантовата физика(аз съм физик и електроинженер).Написах и няколко книги(много от нещата ми са в интернет и т.н.)
    Всичко за което пишеш ти вярвам -искрен си в личните описания,и най-важното: умееш да пишеш. Само, че заглавието ти на статията е доста бомбастично. Чети и научни книги(има много и невероятно интересни- "Холографската Вселена", "Елегантната вселена", Тъканта на Космоса", "Паралелни светове"(Мичио Каку)моята " Паралелни Светове", Космическата Матрица(Маркъс Чоун )" Свръхестествени явления в човека и природата" Цвятко Илиев и т.н. Не се осланяй само на интуицията си.
    Имаш я, но тя не е достатъчна.
    И последно: Илия, аз те познавам.Преди години бях в ръководството на асоциация " Феномени". Странно, нали?
  • Да, изумително е, наистина! Беше ми много интересно да прочета. А последната част - като съпруга на човек, отдал 12 от най-хубавите си години на родната полиция, разбирам напълно какво си имал предвид...
  • НЕ МОГА ДА НАЧЕРТАЯ ПО ВЕЧЕ ЗАЩОТО НЕ МИ СТИГНА ЛИСТЪТ КАТО ЧЕРТАХ. ЗАТОВА НАЧЕРТАХ ПО ДВЕ ВСЕЛЕНИ ОКОЛО НАШАТА ПО ВСЯКА КОРДИНАТНА ОС. ИНАЧЕ ИСТИНСКАТА СХЕМА ЗА ВСЕЛЕНИТЕ ТРЯБВА ДА Е КАТО ОПЛЕТЕНО КЪЛБО. НЕ ЗНАЯ КАК ДА НАЧЕРТАЯ НЕЩО В ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ. ЗАТОВА ПОЛЗВАМ ТРИИЗМЕРНО.
  • ДА ИЗКРИВЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО СЪЩЕСТВУВА. АКО МИСЛЕНО СИ ПРЕДСТАВИМ ЧЕ КОСМИЧЕСКИ КОРАБ Е ПРИХВАНАТ ОТ МОЩНОТО ПРИВЛИЧАНЕ НА ЧЕРНА ДУПКА ТО ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ПАДА КЪМ НЕЯ И СЕ УСКОРЯВА МНОГО БЪРЗО. АКО СТЕ В КОРАБЪТ И СТЕ БЕСМЪРТЕН ЩЕ ПАДНЕТЕ СЛЕД ОКОЛО ДЕННОЩИЕ, АКО ОБАЧЕ СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ НАБЛЮДАВА ПАДАНЕТО ОТ ПОЗИЦИЯТА НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА ПАДАНЕТО ЩЕ Е ЗА ОКОЛО ДЕСЕТКИ ГОДИНИ. АКО ДРУГ НАБЛЮДАТЕЛ НАБЛЮДАВА ПАДАНЕТО ОТ ДРУГА ПОЗИЩИЯ НА ВСЕЛЕНАТА НИ ВРЕМЕВОТО ПАДАНЕ ЩЕ Е ДРУГО. ТОВА Е ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТА. ОСВЕН ТОВА УСКОРЯВАЙКИ СЕ КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ УВЕЛИЧАВА ПРОСТРАНСТВЕНО МАСАТА СИ. КОГАТО ДОСТИГНЕ СКОРОСТА НА СВЕТЛИНАТА МАСАТА МУ СТАВА БЕЗКРАЯТ. E = M.C2. MИСЛЯ ЧЕ СЕ СЕЩАШ ЗА ЗАКОНА НА АИНЩАЙН. САМО НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО ТОЛКОВА СЕ ЗАСЯГАШ ОТ МОИТЕ СТАТИИ. АЗ ТВОИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НЕ ГИ АНАЛИЗИРАМ И НЯМАМ И НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ПРАВЯ.
  • Изумително... !
Propuestas
: ??:??