До петнадесети септември остават броени дни и вече съм настроена на ученическа вълна. Както всяка година, и тази очаквам първия учебен ден с нетърпение, но сега е по- различно. Преди знаех какво ме очаква, познавах учителите и съучениците си. Знаех всяка пукнатинка по пътя, водещ към добре познатата класна стая. Знаех всяко петънце и всеки надпис с маркер по жълтите стени, всяка вдлъбнатина на покрития с паркет под.

 Тази година всичко ще ми бъде непознато. Нови преподаватели, нови съученици и приятели. С всеки изминат ден, всяка секунда, която ме приближава към петнадесети, усещам как вътре в мен се заражда приятно вълнение, което ме гъделичка в корема, когато си помисля за първа АЕГ. Но има и още едно усещане, което се промъква и вместо гъдел, усещам болка. Страх. Какво ме очаква? Ще се справям ли с уроците? Ще ме приемат ли останалите деца, такава каквато съм, и ще намеря ли истински приятели, като онези, които имах в старото училище? Ще бъдат ли учителите такива, каквито си ги представям? За мен добрият преподавател притежава множество качества, които го правят добър. Трябва да умее да преподава увлекателно урока си, служейки си с примери от живота, за да могат учениците да го разберат и да усвоят лесно информацията, да дава интересни домашни, които да събуждат интереса на децата. Строгостта също е важна за добрия учител, които трябва да знае кога да я приложи- на точното време в точното количество. Ако позволява на учениците си всякакви волности в часовете му, това е голям минус, защото по този начин губят важни знания. Все пак е хубаво преподавателят да разбира шегите на децата, да се шегува  и да се държи с тях приятелски, сякаш са възрастни хора. От опит знам колко е приятно учителя да ти се довери и да ти покаже, че те смята за възрастен. Но ще бъдат ли такива новите ми учители? Ще се опитат ли да ни предразположат да покажем това, което знаем? Ще ни покажат ли, че ученето може да е забавно ?

 Ами на самия петнадесети? За разлика от други, смятам, че традицията с морковите и зелето е интересна. Не се страхувам, че ще ме уцелят, дори напротив. Един истински заек би се зарадвал, ако му падне от небето един хрупкав и голям оранжев морков. Често този ритуал е бил причината за възникването на силни приятелства, които траят до стари години. А и по този начин останалите ученици ни приветстват в тяхната територия, както преди са били посрещнати и те. Освен това морковът е символ на борбата за независимост, откъдето можем да си извадим изводът, че учениците ни предизвикват да се борим. Зайци, носете моркови!

 Вярвам, че в Първа английска езикова гимназия ще ми хареса. Надявам се да бъде вълнуващо приключение, нов етап от живота ми, в който ще открия много истински приятели. След миналата година, която мина в решаване на тестове по БЕЛ и математика, ми се иска да съм влязла в точното училище за мен. Дано новата страница, която обръщам в първа АЕГ, да бъде изписана с много хубави неща и много приятни и незабравими мигове.