Това е текста на един мой клип от http://www.youtube.com/watch?v=n1PbXdCX7KQ 

Мога ли да ти задам един сериозен въпрос?

Къде си ти?

Пред компютърен екран?

В едно тяло? У дома си?

В един град, или на една планета?

Влюбен ли си? Страдаш ли?

Какво представлява всичко, което виждаш и чувстваш?

Каква е целта му?

КЪДЕ СИ ТИ ?

И защо си там?

Ако наистина се позамислиш, става прекалено ясно, че отговорът на тези въпроси съдържа отговора на всеки друг възможен въпрос.

И единственото, което ни пречи да получим отговора, е начинът, по който възприемаме действителността.

Защото, ако я видим такава, каквато е наистина, тогава със сигурност бихме узнали откъде сме дошли, кои сме, къде отиваме и защо се случва всичко.

Тогава, какво в начина, по кoйто възприемаме, ни пречи да знаем?

Какво ни държи на тъмно?

Добре, нека да започнем от "отвън".

Това е цялата действителност.

Което смятаме за други измерения, нематериален потенциал.

Всичко е скрито от нас, бъдещето ни.

Нещата, които искаме да усетим, но не можем, които искаме да узнаем, но все още не знаем.

Поради някаква причина ние нямаме усещане за "това".

И за нас като че ли всичко "това" не съществува.

А какво представлява всичко "това"?

БЕЗКРАЙНО УДОВОЛСТВИЕ

БЕЗГРАНИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

ЦЯЛОСТНО ВЪЗПРИЯТИЕ

и връзка със Силата, която създава и ръководи материалната вселена.

А къде сме ние?

Това сме ние.

Затворена кутия с пет малки отвора към каквото ни заобикаля.

Но въпреки че разполагаме с тези пет сетивни органа, за да ни казват какво е реално и да ни упътват, нито един от тях не работи по начин, способен изобщо да усети нещо, което се намира отвън така, както представлява то в действителност.

Проблемът е, че "тук" е където ние наистина живеем.

Но затова пък усещаме само нещата, които намираме вътре (в кутията).

А каквото намираме вътре, е ограничено възприятие, изолация, отминаващи удоволствия и най-различни проблеми, които ни причиняват страдания.

Защо не усещаме нещата, които са отвън?

Вместо което е тук?

Когато нещо от цялостната действителност се проявява, ние мислим, че знаем какво представлява то, но никога не постигаме него самото.

В действителност, то никога не влиза в кутията, защото осезателните ни органи на практика не представляват отвори на кутията.

Това, което е извън кутията, се удря в нещо, което е като съпротивление, екран, бариера, както например са тъпанчето, или ретината, вкусовия апарат или нерва, което интерпретира какво е отвън и едва след това го отъждествява и му дава значение според това какъв ефект това непознато нещо би могло да окаже на кутията.

Но интерпретацията, която този сензор ни дава, е абсолютно ограничена, поради начина, по който той е програмиран.

Програмата не ни казва какво всъщност е външната обективна реалност.

Тя я редуцира, превръщайки я в нещо друго, според законите, заложени в нея.

И всичките ни сетива работят точно според тази програма.

И дали окото ни ще използва електронен микроскоп, или космическия телескоп Хабъл, това, което ще видим, ще бъде винаги субективна картина, определяна и ръководена според програмата.

Тогава какво точно представлява програмата?

Нарича се ЕГОИЗЪМ - грижа само за себе си.

"Как това мен ме засяга?", "Какво мога да получа от него?", с други думи ЖЕЛАНИЕТО ДА ПОЛУЧАВАМЕ.

Кутията е една машина.

Входа в машината е едно безформено непознато, което се преработва според една вътрешна програма.

Това, което машината произвежда, се явява нашата действителност.

Но това не е истинската действителност - това е само начинът, по който тя се проявява спрямо желанието ни да получаваме.

Защото тук "отвън" всичко работи според различна, всеобхватна програма, която само създава, поддържа и ръководи.

Тя няма абсолютно никаква грижа за себе си, затова тя няма никакви ограничения.

Това е безусловен алтруизъм, основния закон на Вселената, еднинствената благотворителна сила, стояща зад цялата природа и всичко съществуващо.

Това е, което ти дава твоя живот.

Това е напълно полярно противоположно на кутията.

Това е, както все едно да сравняваме "Голямата експлозия" с една "Черна дупка".

То е толкова различно от причината, поради която ние чувстваме, желаем и правим всичко, че докато приемаме живота през петте сетива и желанието ни да получаваме, ние никога няма да знаем каква е истинската ни природа, какво представлява реалността или пък целта на съществуването ни.

Край!

Нали не си мислиш, че това НАИСТИНА е КРАЯТ?

Защото това би означавало, че животът е бил замислен да бъде жесток и безсмислен.

И независимо, че понякога го усещаме по този начин, както сега, вътре в тебе има точка, която е сигурна, че има изход от това тясно съществуване.

И изход има!

Но всичко зависи от НАЧИНА, по който желаеш.

Когато нуждата да излезеш извън кутията най-накрая стане достатъчно силна, един друг вид желание се появява като една крехка точка в твоето съзнание.

И единственото, което тя иска, е да бъде пряко свързана с програмата извън кутията.

След като тази „точка-желание" бъде събудена, ако знаеш как да я развиеш, тя може да порасне и да стане основа на съвсем ново нематериално сетиво, което може да усеща отвъдната действителност и дори мисълта на Силата, която стои зад нея.

Как може това да стане?

Това може да стане, защото съществува принцип от нематериално естество, наречен - ЕКВИВАЛЕНТНОСТ на ФОРМАТА.

В материалния свят можем да вземем два предмета, които са съвършено различни по форма и качество и да ги поставим близо един до друг в пространството и да кажем „Те са близо един до друг".

Но тук "отвън" не съществува пространство и няма време.

И няма отделни обекти, както е в материалния свят.

Тук "отвън" има само сили, полета на влияние, различни нива на отдаване, които са подобни на мисълта, която стои зад основния закон на Вселената.

В нематериалния свят, ако предметите имат различни качества - те са отдалечени.

Ако имат сходни качества - те са близки.

Но ако те са с абсолютно еднакво качество, чувство и цел, тогава те всъщност представляват едно и също нещо.

Те са неразделени, свързани.

Затова напълно противоположните егоистични качества на петте ни сетива, препятстват възприятието ни и ни дават чувство за разделеност, изолация и постоянен недоимък.

И тази ембрионална точка в сърцето ти е подсъзнателно сходна по качество и усещане с висшия свят и е интимно свързана и вплетена с него.

И колкото по-силно е желанието ти да трансформираш своята вътрешна програма, за да бъде като тази извън нашата действителност, толкова по-близо то те довежда до познаването и до влизането в нея.

И да видиш, че всичко в твоя живот, всяко желание, всяка радост, всяко разочарование е наистина Главният закон на Вселената, който ръководи действителността, за да те развие и да те събуди, така че да постигнеш съзнателно баланс с Него.

За да можеш да получаваш именно това, което той толкова много иска да ти даде.

Способността да бъдеш като Него.

Така че, каквото Той чувства, да чувстваш и ти, каквото Той знае и ти да знаеш, и каквото Той може да прави и ти да можеш да извършиш.

Методът за развитие на това допълнително осезание се нарича кабала.

Кабала не е религия, не е мистицизъм, нито магия.

Тя е наръчник за действителността.

Това е карта за нашите усещания и чувства.

Тя обяснява как нашите вътрешни и външни светове са устроени и защо.

Тя е наука, която е толкова фундаментална, че единствено може да бъде наречена мъдрост.

Кабала е била предавана през непрекъсната верига от учител на ученик в течение на хилядолетията.

Тя е била е скрита до времето, когато човечеството ще стигне до необходимостта, до нивото на развититие, когато правилно ще може да я разбере и използва.

Това време е СЕГА.

АРИ Института е организация с идеална цел, която разпространява автентичната мъдрост на кабала сред всеки, който има нужда от нея, без разлика на религия, националност, възраст или пол.

Ако тази точка в сърцето ти наистина иска да знае повече, ето гo линкa: www.kabbalah.info/bulg.

Край

Не, наистина, това е краят.