Тази нощ в София са били пребити и ограбени трима души. Единият е приет в “Пирогов” с опасност за живота.
Това е поводът да постна тук уводните и заключителните думи от книжката си “Типови лъжи и измами”, издадена през 1998 година.
“Тази книжка е за доверчивите, честните, благородните и деликатните.
За тези, които много четат, но не познават опакото на живота. Не знаят, че хората не мислят това, което говорят и не говорят така, както постъпват; не знаят, че трябва да се живее във война с всички или във въоръжен мир. Не разбират, че когато човек е наивен винаги го лъжат, когато е искрен го разиграват, а когато е добър - се отнасят зле с него.
Поради своята доброта и доверчивост те лесно попадат в уловките на нечестни, груби, нагли и жестоки хора, при което могат да изгубят
парите, честта, здравето или дори живота си.
Разбира се, неизтощима е изобретателността на престъпниците
и никога няма да се свършат техните жертви. Хората сме толкова глупави и толкова погълнати от ежедневните си грижи, че който иска да лъже и мами, винаги ще намери кого да измами. Но колко често се хващаме не в изкусната мрежа на гениално замислен капан, а в елементарна типова уловка, стара като света, в която никога не бихме попаднали, ако бихме били поне малко нащрек.
Затова се опитах да си припомня лъжите и уловките, за които съм чел в книгите, приказките и народните песни, както и някои хитрости, с които тези измами могат да се разкрият и избягнат, и ги описах по памет. Надявам се, че като си ги припомнят, хората по-лесно ще ги откриват и избягват, а ако се наложи, биха могли и да използуват някоя от тях в защита на имота, честта или живота си.
За лъжата е писано много и различно. От една страна - че това е
най-отвратителното и вредно качество в човешкия характер, че всяко нещо, построено на лъжата, се сгромолясва, че лъжата измамва най-вече оня, който я произнася. От друга - че в защита на имота, честта или живота е позволено да се лъже. Че всесилните могат да постъпват открито, но слабите, за да просъществуват, трябва да бъдат гъвкави, хитри и понякога дори нечестни. Че не е така славно, но те нямат друг избор.
И че има и благородна лъжа. Че ако я няма лъжата, човечеството би
загинало от отчаяние и мъка. Че лъжата, примесена с добри намерения, е по-добра от истина, която цели да предизвика раздор. Че лъжата е защитен механизъм - в повечето случаи виновен е не излъгалият, а другият.
Чистосърдечно си признавам - в тази книжка няма нито една лично моя мисъл. Всичко, което е написано, някъде е било прочетено. Но няма възможност навсякъде да се цитира източникът - първо защото не винаги го помня, и главното - защото това би направило книжката негодна. На всеки, който претендира за авторство на някоя мисъл или случка, нека то да му се признае. “
"40. КАКВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И КАК СЕ ИЗВЪРШВАТ ДНЕС
Още много неща и случки могат да се опишат, но все едно - не може да
се обхване необятното.
Ако на тази книжка й е съдено да живее, тя ще бъде допълвана и
преработвана; неподходящите неща ще отпадат и ще бъдат заменяни с други, а описанията - по-пространни или по-сбити според стила на авторите, ще стават по-интересни.
В сегашния й вид нейният най-голям недостатък може би е в това, че
създава невярна, много омекотена представа за престъпниците. Човек и не предполага какво може да му се случи - колко жестока, груба, алчна, брутална, безжалостна и безчовечна може да бъде и е престъпността. Предимството в грубата сила и главно безнаказаността приучват престъпниците да действуват грубо и брутално пред очите на стъписаните свидетели, без да ги е еня за
какъвто и да е повод, мотив или оправдание.
Ето някои от престъпленията, описани в столичните вестници само в един ден на 1993 година:
- посред бял ден на улицата двама цигани повалят и бият до смърт
непозната жена; вземат й пет лева, с които дори един хляб не може да се купи.
- жесток побой на улицата над старец; пребъркване на джобовете му,
вземат му стотина лева.
- нахълтване на крадци в частен дом, жесток побой и ограбване.
- въоръжени грабежи - нападнати и ограбени офис на фирма, каса на
хотел, игрален дом.
- престъпни банди тероризират селата; десетки кражби и обири от
домове и кражби на животни.
- голяма престъпна група прави обири по София, Видин, Монтана.
- изнасилена 66 годишна старица; момиченце подмамено и изнасилено в малко помещение на улицата; престъпник причаква в градинката момиченца, със зверски удар ги поваля, бие и изнасилва; отвлечени две 13 и 14 годишни девойчета - след жесток побой и изнасилване заставени да проституират.
- четирима маскирани бандити отвеждат насила млад мъж зад хотел
"Плиска", пребиват го с боксове и го ограбват.
- трима души нападат на светофара шофьор на лека кола; за секунди го смъкват от бой с боксове и ритници, мятат се на колата му и изчезват с нея.
Да те пребият на паркинга, да те оставят смазан от бой и да ти отнемат автомобила вече е обичайно престъпление.
Всяко денонощие в страната стават най-малко по две жестоки убийства, три големи въоръжени грабежа, над двеста кражби по домовете, над двадесет кражби на автомобили...
Но не в това е най-страшното - че престъпността е голяма; страшното е, че тя остава ненаказвана!
От времето на написването на тази книжка (1993 година), до времето на издаването й (1998) изминаха 5 години. През тези години престъпността в България не само не намаля, но дори се е увеличила. За този период, по най-груби пресмятания, са били жестоко убити от престъпници над 4 000 невинни българи. Десетки хиляди са ограбените, пребитите, отвлечените, изнасилените.
А колко от убийците са били убити? Нито един!
Едва ли другаде би могло да има толкова неефективна система на
правораздаване, като тази в днешна "демократична" България. Само един от сто заловени престъпника бива осъждан! Поради липса на закони, закрилящи честните хора, полицията, дори и да залови престъпника, трябва да си го пусне. Хора, извършили десетки най-тежки престъпления, остават на свобода.
През всичките пет години популярен е следният анекдот: "Двама полицаи разговарят: "Този месец съм заловил дванадесет опасни престъпника!" - хвали се единият. "Аз пък само един, но дванадесет пъти!" - отговаря другият."
Жертвите на престъпниците остават неотмъстени, а поради това - и
незащитени. Тяхната кръв и страдания и страданията на техните близки тежат на съвестта на депутатите в парламента и на съвестта на онези политици, които в този период заемаха най-високите постове в държавата, но на които липсваше мъдрост и смелост, воля и мъжество за истинска битка с престъпниците.
Основен закон на еволюцията и на възпитанието е, че поощряваното
поведение се разширява, а наказваното се свива. Който жали крадеца, той не жали честните хора!
Може би някога в България отново ще дойде това благословено време,
когато човек, ако в петък на връщане от пазар си загубел брадвата, на другия петък при отиване на пазара си я е намирал паднала на същото място. Тогава последните части от тази книжка естествено ще отпаднат и тя ще си остане само това, за което бе предназначена - едно кратко четиво, с което самотният пътник във влака да разсейва скуката си. "
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Прав си, Илко, че причината е в социалната действителност; но и не си съвсем прав. Въпросът опира до хляба, но и до безнаказаността на жестоката престъпност.
Да оставим страданията на жертвите, макар те да са най-важните. Представяме ли си какъв тумор е престъпността за държавата ни? Каква част от брутният ни продукт, който се отчита като "растеж", всъщност е за охранители, охранителни решетки, охранителни системи, застраховане от кражби и пр. Все разходи, които не би трябвало да ги има!
А престъпността много лесно може да бъде ликвидирана - не за 800 дни, а за 80 дни. И се знае как! Дори в България е правено, правителството на Стамболов го е приложило!
Бедата е, че ни управляват, не само България, но и Европа, откровени глупаци или нерешителни, безотговорни държавници,които не милеят за народа си и за честните хора.