Нарекоха едно невинно и зверски убито момиче - клошарка и наркоманка,

само защото лица в държавата трябва да оправдаят небрежността си и неадекватните си действия. Една млада жена, обичаща и вярваща на справедливостта и реда в родината си. Родина, която вместо майка закрилница за

нея (а и за много други млади хора), се оказа зла мащеха.

  Ако се замислим над фактите и ставащото в страната, лесно можем да стигнем до изводи, които  не са  в полза на устоите и морала в нея.

 Чета постоянно отзиви на популярни в момента журналисти и коментари на

обществени личности, но малко от тях отразяват реално наистина случващото се. Не ми се иска да съм песимист и не съм, по-скоро съм реалист и виждам, и чувам,  за жалост.

 Спорно е дали обществото ни е морално деградирало, или е запазило ценности като гостоприемство и добронамереност, с които сме известни по света. Случвало ми се е да срещна разбиране и съпричастност от напълно непознати хора, но също ми се е случвало да срещна и безпричинна арогантност и агресия от случайни лица, затова ми е трудно да преценя.

 Агресията може да бъде навсякъде, но когато тя присъства постоянно в новинарски емисии, в публицистични предавания (с определено националистическа и расистка насоченост), в текстовете на така популярните

чалга и дори рап изпълнители, в клубовете, в магазина, в обществения

транспорт, дори по улиците, се вклинява и в семействата ни, става градивна част от възпитанието на децата ни.

  Какво по-пошло да наречеш клошарка и наркоман убито по жесток начин свободолюбиво момиче и да оправдаеш убийците, да си замълчиш, да потулиш нещата. Та утре, ако това се случи на собственото ти дете, сестра или съпруга, може би ще напишеш с чиста съвест възхвална ода за насилника и убиеца, ще се присмееш на търсещите справедливост и на онези странни хора, все още вярващи в понятия като любов, морал, щастие, невинност и честност.