Помня навремето, когато в училище отбелязвахме деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, имаше един празничен ден, когато силно валеше. Провали се празничния парад по главната улица, но вместо това беше проведено импровизирано тържество в киносалона, на което присъстваха всички желаещи родители, баби, дядовци, близки и далечни роднини, просто зяпачи... На сцената, върху завесата беше закачен портрета на първоучителите. Тогава една баба попита едно от децата: „Добре де, единия там на портрета е Кирилиметодий, а другия кой е?“
Днес, предполагам, всички знаят, кои са създателите на славянската азбука. Кога, как и защо е създадена обаче, знаят не много любознателни. И като казват, че културата не е да напишеш, а да прочетеш книга, седнах, прочетох и разказвам... Дано това да е повишило малко собствената ми култура!
Братята Константин и Методий са родени в Солун. Методий – предполага се през 810 (или 815, или 816) година, а Константин - през 827 година, след Христа, в семейството на византийски аристократи Лъв и Мария. Семейството било многочислено. Бащата бил високопоставен военен управител. Тъй като той починал рано, влияние върху формирането на двамата братя имал чичо им Теоктист - висш държавник във Византийската империя. През 843 година Константин заминава по негова покана в Константинопол и учи в престижната Магнаурска школа, където след завършването си е имал честта да преподава философия. На Методий, чичото съдейства, да бъде назначен на висок държавен пост, управител на административна област недалеч от Солун, но по неизвестни причини по-късно той става монах в манастира “Свети Полихрон“ в Мала Азия.
През 855 година Константин напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира. Там в продължение на няколко години двамата (най-вероятно по указание на императорския двор) създават глаголицата* - първата славянска азбука.
През 862 година в Константинопол пристигат пратеници на великоморавския княз Ростислав с молба - да бъде изпратена мисия, която да се противопостави на немското духовенство. Християнството прониква във Великоморавия през осми век предимно чрез немски проповедници, подпомагани от Рим. Засилващото се немско влияние създава опасност за духовната и политическата независимост на Великоморавия. Ростислав търси подкрепата на Византия срещу изградения военно-политически съюз между България и Немското кралство.
През есента на 863 година княз Ростислав посреща тържествено Константин и Методий заедно с техните ученици. В основата на преводите на Светите книги, които те правят във Великоморавия, е старобългарският книжовен език, но са включени и моравизми съобразно фонетичните особености на местните диалекти. Този книжовен език се възприема и става достъпен за местното население поради естествената близост на славянските езици.
По време на престоя си във Великоморавия двамата братя създават първата книжовна школа. Същевременно Константин полага основите на славянското богослужение, съобразявайки се с някои канони и на византийската, и на римската църква.
През пролетта на 867 година двамата братя заминават за Константинопол. По пътя Константин и Методий спират във Венеция. Тук Константин участва в диспут с висши римски духовници, които категорично се противопоставят на официалната употреба на славянския език в богослужението. Той убедително излага доводите на своята теза, че славяните имат пълното право да славят Бога на своя език.
В стремежа си да отстрани влиянието на Константинополската патриаршия над огромната славянска общност, папа Адриан II проявява гъвкавост и кани двамата братя да посетят Рим. Константин и Методий се връщат за кратко в Константинопол, откъдето взимат мощите на Климент Римски, и през декември 867 година заедно със свои ученици пристигат в Рим. Във Вечния град ги посрещат тържествено. Папата освещава славянските книги. Отслужена е празнична литургия на гръцки, латински и славянски език. Скоро след това Константин се разболява тежко. Преди смъртта си той приема името Кирил. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в църквата „Свети Климент" в Рим.
Методий повежда борба с немското духовенство за защита на изконното право на славянските народи на независима църковна организация. Бива осъден и заточен, но през 873 година след застъпничеството на папа Йоан VIII Методий е освободен и ръкоположен за архиепископ на Моравия.
Във Великоморавия Методий възстановява просветната дейност и се опитва да извоюва самостоятелност на великоморавската църква и богослужение на славянски език. Засилената атака на немското духовенство става причина за забраната на славянското богослужение. Организиран е пореден съдебен процес срещу Методий, в Рим.
След смъртта на Методий папа Стефан V отстранява наследника на Методий - Горазд от архиепископския престол на Великоморавия. Под негов натиск моравският княз Светополк премахва славянското богослужение. Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонения и разправа. Затворени и измъчвани са Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и други техни последователи. Горазд не издържа изтезанията и умира.
През зимата на 885-886 година учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, прогонени от пределите на великоморавската държава, преминават река Дунав и отиват при управителя на Белград (който по това време се намира в пределите на българската държава). А той ги препраща в Плиска.
През пролетта на 886 година Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в българската столица. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа.
* Забележка: Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
© Стрина Todos los derechos reservados