Малка съм, вярно! Но всеки, независимо от годините, може да види промяната, стига да е живял добре... преди... Сега всеки мисли за себе си, отношенията към всеки един човек са различни - едни постоянно са "почитани", други постоянно са тъпкани. А защо някои се мислят за повече от други? Защо си мислят, че най-голямата гордост е това ДА СИ ПРОСТ? Да се докажеш като един... готин човек - няма лошо да си готин... но всеки ден виждам тези ГОТИНИ хора да се подиграват на някои "смотани" хора. В тяхното лице виждат някаква буболечка, която могат да стъпчат... лесен човек, който знаят, че няма да им отвърне... Малко са добрите хора вече... няма ги почти.
А защо пиша това? Защото ми омръзна да гледам по коридорите в училище само боеве, да слушам само обиди. Омръзна ми да гледам тъжните очи на тормозените, омръзна ми да гледам как страдат за това... че НЕ СА НА НИВОТО НА тия, "готините"... Жалко е, че повечето от хората, които виждам, са такива... никой не мисли как се чувстват другите, не се опитват да се поставят на тяхно място и да се запитат "Ще ми бъде ли приятно, ако всеки ден ми се подиграват, когато дойда на училище, да ме посрещат с някоя обида или ако няма с кой да бъда, да стоя в ъгъла, без да бъда част от компанията им?!"...
Не знам вече какво да кажа, не мога да измисля друго, с което да опиша колко съм възмутена от тези хора, колко ми е тъжно... :[
© Теди Трухчева Todos los derechos reservados