ЗАЩО ГРЕШИМ? ЗАЩО НЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ ПО ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ?

  Много пъти съм си задавал този въпрос и вече знам защо.

  Нашият дух е с код раждане на Земята. Ние се намираме в шесто духовно енергийно ниво. Като бял ден е ясно, че имаме трески за дялане и затова сме родени тук. Да не говорим и за държавата, в която сме родени, това също има значение. Не искаме да живеем по десетте божи заповеди, защото материалният свят примамва нашето духовно тяло със своите причудливи форми и ни вкарва в грях. Много хора, включително и аз, смятаха, че е направена грешка при сътворението и затова сме такива. Сега вече знам, трябвало е да бъдем точно такива. Така че, и да не искаме да живеем в грях, пак го правим, защото кодът ни е такъв. Творецът знае това и единственото, което очаква от нас, е покаяние. Търсене на прошка. Гордостта е един от големите ни грехове. Грешките, които допускаме в нашия живот, са в следствие нашата гордост. Горделивият човек никога не се покайва. Той се смята пред останалите винаги за прав. Дори и пред олтара на църквата не търси прошка от твореца, като се мисли за безгрешен. Именно такива горделиви хора ги сполетяват най-много нещастия в живота. Те не желаят да прощават на прегрешилите пред тях близки и познати. Затова и творецът не им прощава. Изпраща им изпитания, с които да пречупи гордостта им и станат по-милостиви.

  Горделивите се мислят за „Богопомазани“. Доста от тях се издигат в материалния свят, като смачкват останалите и стъпват върху „главите“ им. Те са хитри и безскрупулни. Не отстъпват никога, когато имат интерес. Искат да докажат себе си над останалите, че са силни по натура. Когато се налага да отстъпят, никога не го правят и затова ги сполетяват нещастия. Такива хора придобиват материални блага, но нямат време да ги ползват. Трябва да променяме кода си към добро. Необходими са титанически съзнателни усилия, за да го направим. Такива са били светците. Отдали са целия съзнателен живот в името на собственото си усъвършенстване към доброто.

  Възможно ли е всеки един от нас да стане светец? – Едва ли. Светците са избрани да ни водят и покажат пътя. Пътя на промяната. Единствено, което можем, е да се доближим по дух до тях. Пък знае ли човек кой е отреден да стане такъв. Никога не е късно да се пробваме. Лошото е, че мнозина го искат, но малцина се доближават до тях. Не сме достатъчно уверени. С две думи, когато сеячът е сеял, семето не е попаднало на добра почва. Ние сме лошата почва, но вместо да я подобрим за посев, ние я отравяме. Предпочитаме материалните блага пред Вечността. Жалко, много жалко, но това е истината за материалния ни свят. Това, какви ще бъдем и накъде ще тръгнем, го решаваме само ние. Въпреки закодираното, тридесет процента са изцяло наши. Възползвайте се от вашите тридесет процента и преобразете вътрешния си мир, завинаги и во веки! Желая ви успех!

  Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!

   12.09.2011г.                        ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА