Записът е направен на един купон в нас
при първото завръщане на моя приятел Сашко от Испания.
Той свири на бас китарата, чувайки песента за пръв път.
Някой си потропва по масата, където седи микрофонът.
Интересното е, че дори сме се заснели на VHS,
записът от който излезе по късно в DVD-то "Пиеси от купони".

                  Марципан

На 6-ти декември родил се мъжът Иван.
На 2 години за пръв път ял марципан
и от този ден, същият този Иван
не искал да вкуси друго освен марципан.

Във яслата хапвал по 3 марципана на ден.
В неделя и празници стигал до 7,
а във детската градина той ял по дузина
и въобще не оставял марципан наполовина.

   Припев:  Марципан, марципан!
            И аз понякога ям марципан.
            Марципан, марципан!
            аз сладко, сладко ще те изям.

Станал Иван ученик във I-ви клас.
Тогава той ял марципани даже и в час.
Във I-ви курс отново бил неразбран,
а курсовият от него станал пишман.

Не зная аз как се е справял от тука натам.
От слухове чувах приличал на великан,
но със сигурност знам, че издействал едвам
студентска стипендия - чист марципан.

   Припев:  Марципан, марципан!
            Предпочитам те пред пандишпан!
            Марципан, марципан!
            Ще те изям, като банан!

Или е спечелил конкурс, или е избран,
така или инак получил е поста желан.
Той щастливец бил - сбъднал се неговий блян
да стане директор на фабрика за марципан.

И както си ял марципан Иван възмъжал.
"Дошло ми е времето" - казал, и се венчал.
И на булката своя окичил гердан -
нанизани черни парчета от марципан.
                   /в бял целофан обаче/

   Припев:  Марципан, марципан!
            Как нежно галиш моя гръклян!
            Марципан, марципан!
            ти дрога си, а аз наркоман.

Но свършва животът ни, колкот' и да е голям
и идва края на пътя ни предначертан.
И ето на смъртното ложе, под своя юрган
сред деца и внуци отивал си тоз ветеран.

Преди да издъхне обаче, един малчуган
подал парче шоколад на дядо Иван.
И сега, дори да изглеждам профан,
точния край на историята просто не знам.

   Припев:  Марципан, марципан!
            Унищожавам те, кат' ураган!
            Марципан, марципан!
            Ти черен си, а аз - "ку-клукс-клан"!

Дали е отхапал Иван от шоколада
или предпочел е по-скоро да иде във ада.
А може би той леко е близнал с досада,
направил физиономия сякаш злояда.

В най-лошия случай отишъл е в рая веднага
и нищичко не е разбрал за шоколада
или изял го е, и рекъл със длани събрани:
"Това е царят, да царят на всички марципани!"

   Припев:  Шоколад, шоколад!
            Към тебе изпитвам , винаги, остър глад!
            Шоколад, шоколад!
            Как ще живея без теб на този свят!

Не искам да правите извод от този шансон
или пък да си го запишете с магнетофон.
Аз ще бъда доволен след моя поклон,
ако изскочи отнякъде марципанен бонбон.

В действителност никъде няма подобен Иван
и тази история всъщност е параван.
Моята песен е дар обещан
за момичето, което почерпи ме със марципан.

   Припев:  Марципан, марципан!
            Успокояваш ме, кат' валериан!
            Марципан, марципан!
            До мен ли си, аз съм засмян!

На Дид!
Кирил Пеев
1991г.