ПЛАЧЛИВА ИГРА                                         

Виж го, „малкият“ е страхотен,

но жалко, пак си е самотен.

И твоята сливка е  узряла,

На вкус да ме убеди е успяла.

Нека ги запознаем да си играят,

а какво да правят, те си знаят.

Нека им подарим малко радост,

все пак това си е тяхна слабост.

Нека лудуват и влизат надълбоко,

те обичат тясничко, а не широко.

Да си поплачат, дори разлигавят,

те си го искат, без да ги заставят.

Обичат смяната отзад или отпред,

услажда им се, като пчелен мед.

Виж ги как пляскат се един в друг,

просто са опънати като на струг.

 Горките, как изливат своите сълзи,

 даже мъжкото се наведе и „пълзи“.

 А сливката все още си пулсира,

 беше ù хубаво, а не че имитира.

Тази игра е известна в целия свят,

понякога завършва и с друг обрат.

Все се карат кой има надмощие,

а никой от тях няма пълномощие.

Просто родени са един за друг,

а винаги отново правят си напук.

Въпреки че огънят, който ги пробожда,

през целия им живот ще ги спохожда.

15.03.2002г. - Vienna

 Музика & Текст:  Marcello Terezios