Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Устните ѝ сухи са
и само
на влагата в очите се надявам.
Там трепти светът, проклина -
напразно.
Празнувам новия си ритъм,
събудил нейното нехайство,
което ѝ говори и не спира…
Капките в градината просветват,
след дъжда звездите се усмихват.
В мократа земя - зелени пръсти -
впиват корени тревите.
Устните ѝ сухи са.
Навярно
дълго ще целува насън,
а жадните ми нощи
безмилостно
за родилната ѝ пот ще ме разпитват.
Всеки шум се дави помежду ни
във нощта, на ангел при нозете.
И сестрите си душата разпознава -
дъхавата кал, тревата и небето.